Ако имах време, щях да прочета...

    "Нямам време да чета" ми е една от най-неприятните констатации, защото е чиста лъжа. Едва ли има човек, който да остава толкова без време, че да не може да прочете десетина страници на ден. Има само такъв, който или не може да си организира времето, или приоритизира нещо друго. 

    Затова ми се ще да отбележа, че с днешната публикация нямам за цел да се изкарам най-заетата личност на света. Липсата на време в моето декемврийско ежедневие тази година се и ще се дължи на факта, че този път предварително съм подготвила един сравнително дълъг списък от заглавия, които на всяка цена трябва да приключа преди края на календарната година. Повечето от тях са любимите ми задължителни книги за университета, но има и няколко за разпускане и удоволствие. Тях съм избрала да "прочета" като аудио книга. Неведнъж съм казвала, че този формат за мен е невероятно удобен - все още се появяват удобни моменти, в които да сложа слушалките си и да се отдам на някаква механична дейност, докато слушам с часове. За всички тези книги обаче ще споделя малко по-подробно в края на декември. 

    И така: ако този декември имах време, щях да прочета: 

"Коледа под боровинковия залез" от Холи Мартин

    Няма как - списъкът ще е пълен с романи на коледна тематика. 

    През последните години прочетох няколко подобни заглавия и лесно стигнах до заключението, че сюжетите им неизменно си приличат. Но в случая не ми е болка за умиране. През декември (и в този ред на мисли - по абсолютно всяко време на годината и изобщо) ни е позволено да се поглезим с guilty pleasures, за които знаем, че не носят стойност, но въпреки това ни доставят най-чиста форма на удоволствие. Из ревюта някъде прочетох нещо, което ми допадна като мисъл. Не мога да цитирам точно човека, който я беше написал, но все пак му давам пълен кредит: тези книги са като горещия шоколад - знаеш, че е вреден, но въпреки това го пиеш с най-голям кеф. 

    Та, "Коледа под боровинковия залез". Бях наясно с издаването на романа, но желанието ми да го прочета затвърди любимата ми Хриси от Hrisilandia. Каже ли тя, че някоя романтича книга е хубава - непременно трябва да проверя. Тук можете да прочетете реюто й. 

"Четирите цвята на магията" от Виктория Шуаб

    След години четене на ревюта в любимите ми блогове и навиване, че на мен тази книга по-скоро няма да ми хареса, най-накрая се поддадох. Причината е приятелката ми Вичи, която има таланта да ме кара да чета книги, когато нямам време да го правя. Миналия месец заради нея намерих нова любима книга, "Бьорнстад" (прочетете размислите за книгата и сериала тук). И въпреки че ми се иска ей сега веднага да зарежа всичко, с които се заминавам, да си взема "Четирите цвята на магията" и да седна веднага да я чета, това просто няма как да се случи. Основният ми аргумент е, че е част от трилогия, а прочета ли първата - ще трябва да прочета и всички останали. 

"Десет слепи срещи" от Ашли Елстън

    В тона на заглавието на романа, аз няма да прочета анотацията. Искам срещата ни да е сляпа.

    Имам две теории за сюжета, като единият за мен е по-вероятен (а вторият ще запазя в тайна, тъй като съвпада с моя идея за няколко кратки истории от преди няколко години, която все още бавно развивам): момиче се съгласява да излезе на среща с десетима непознати, като тайно се надява един от всички да се окаже любовта на живота му. 

    Честно казано, това е книгата, която най-много искам да прочета и, отвори ли ми се свободно време, ще избера нея. Просто ми предизвиква най-голямо върнение и, съдейки само по заглавието, ми изглежда най-забавна и различна. Нищо, че очевидно тази също прегръща често срещано клише. Поне е едно от най-веселите... 

"Балада за пойни птици и змии" от Сюзан Колинс

    Имам предисторията на "Игрите от глада"  от няколко месеца и все не успявам да се накарам да я прочета. Струва ми се странно да погледна историята на антиутопичния свят от гледната точка на най-презирания герой, президента Сноу, при това от доста личен ъгъл. Другата причина е, че вече не помня толкова добре първите три книги и може би важни детайли ще ми убегнат. Стои като възможност да ги изслушам - видях, че вече е излязла първата част като аудиокнига. На теория това е една от книгите, които би ми донесла най-много зимно настроение. В семейството ми имаме традиция всеки декември да гледаме не само първите две части на "Сам вкъщи", но и филмите по трилогияна на С. Колинс, та винаги свързвам историята с много студ, домашен уют и сняг. 

"12 часа преди Коледа" от Десислава Чучулайн

    За едно нещо можем да се съгласим напълно - изданията на изд. Ориндж са наслада за сетивата. От оформление, през подбор на самите автори и накрая историите, които представят на българския пазар - когато вземеш някоя от книгите им, знаеш, че за всичко е помислено и създадено с много внимание и любов. "12 часа преди Коледа" ми се струва като перфектен пример за това. Просто погледнете корицата... Независимо дали ще стигна до романа тази или другата Коледа, той е в списъка ми със задължителни четива от български автори поради ред причини. Дали очакванията ми ще бъдат опрадвани или не - предстои да разберем! 

    Завършвам този пост с едно не толкова тайно желание: да се окаже, че до края на декември имам достатъчно време, че да прочета поне няколко от заглавията от настоящия пост, който някога всъщност беше замислен като "TBR списък". Каквото и да стане, аз ще съм доволна, защото годината като цяло се оказа страшно силна в читателски план и няма смисъл да си правя състезания с времето и амбициите си. А и бройката не е важна. Няма значение колко книги четем, ако те не ни носят търсените емоции. Затова този последен месец на 2020 година се опитайте да посветите на литературата, която ще ви донесе истинско щастие!