През април имаше и много попадения, и много разочарования; намерих книги, които ми дадоха много храна за размисъл и станаха повод за чудесни разговори с приятели, с които се опитвахме да разгадаем скрити послния. Други пък разочароваха и ме отказаха от останалите произведения на автора. В общи линии, кртината е цветна и разнообразна. А заглавията са:
1. "Перфектната половинка", 2. "Избрах теб" и "Рай в Тексас" от Сюзън Елизабет Филипс - 3,5/5
За първите три книги от изминалия месец подготвих сборна рецензия с цел да обоснова смесеното си мнение, но без да навлизам в твърде много подробности. Него предстои да публикувам в най-близко бъдеще.
Начинът, по който са подредени заглавията, съответства на това колко ми харесаха - като "харесаха" в случая е много гъвкаво понятие. Намираме се пред типична чик-лит поредица с герои, излязли директно от калъпа за персонажи от най-розови романчета: клиширани, perfectly flawed, но все пак носители на някакви морални ценности. Последното твърдение те отнася единствено за "Перфектната половинка" и "Избрах теб", където героите се отличаваха с приятно чувство за хумор и себеосъзнатост - именно тя ги спаси от бездната на безразличието в съзнанието ми и ме накара да им симпатизирам, докато заедно с това и критикувах много от постъпките им. С "Рай в Тексас", уви, се случи абсолютно обратното нещо. Не дочетох книгата, но все пак я включвам в този списък без номер,
защото и половината, което чух (слушах аудио версията на романа),
предизвика остра реакция и огромна доза възмущение - резултат от
пошлите, елементарни описания и плоски персонажи (едни от
най-неприятните, които съм срещала някога). Писах доста за тях в предстоящото ревю, така че, ако ви е интересно, ще ви очаква в блога след няколко дни!
3. Amado amo от Роса Монтеро - 2/5
Amado amo е един от романите, които трябваше да прочета за университета този месец. Сесар Миранда е главният герой, а неговият свят е работническият на 80-те години на миналия век - в него той чувства несигурност, носталгия по отминалото славно време и страх от по-младите и по-способни колеги, които са на път да отнемат мястото му в компанията. Семплият стил на писане и простоватите диалози сякаш са директно отражение на психическата, емоционална и интелектуална простота на голяма част от персонажите, чиято най-ярка характеристика е дозата черен хумор. Хумор, който оценвам само отчасти - може би ако бях 50-60-годишен мъж работохолик, изпаднал в мини екзистенциална криза и с единствено забавление да чета комикси в банята ми, иронията на Роса Монтеро щеше да ми се понрави много, много повече.
4. El año del diluvio от Едуардо Мендоса - 3,5/5
В моята специалност "Ни вест от Гурб", друга книга на автора, си е направо пословична - няма значение дали си първи или четвърти курс, дъвчеш "Гурб" и това е. И не знам защо е така, като Едуардо Мендоса има и други добри романи. Пример е "Годината на потопа", в който главни герои са монахинята Консуело и влиятелния земеделец Аугусто, когото тя моли за финансова помощ за ремонт на местната болница. Между двама им мигновено припламват чувства, които бързо се превръщат в любов. Моралната борба в съзнанието на Консуело обаче я кара да намери начин да се измъкне от създалата се ситуация, въпреки че евентуално се съгласява да избяга с мъжа въпреки гризящата я съвест.
Макар и идеята на романа да не е кристално ясна, той е написан по изключително достъпен начин и дава свобода на читателя да интерпретира моралните терзания първо на монахинята, а след това и на Аугусто. Читателят изгражда мнението си за мъжа в историята само на база действията му, защото разказвачът набляга на чувствата и действията на монахинята. Изключително динамична и лесна за четене история, която ви препоръчвам! За съжаление обаче, книгата все още не е преведена на български език.
5. "Дъщерята на Мистрал" от Джудит Кренц - 4,5/5
Още един роман, за който писах подробно. Ревюто ще бъде достъпно през май. "Дъщерята на Мистрал" е роман-сага за три поколения жени, чиито съдби са подчинени на съществуването на ексцентричния френски художник Жулиен Мистрал. Действието се развива в продължение на няколко десетилетия и въвлича читателя в цветния свят на Париж и Ню Йорк, двата световни центъра на култура, в които изобразителното изкуство и модата са сърцето модерното общество. От тях се раждат Маги, Теди и Фов, трите фантастични главни героини. Не е нужно да казвам, че това е едно от големите попадения за април - това ще разберете и от подробната рецензия. Тук не говорим за роман за бърз прочит; тъкмо обратното. Четенето е бавно и на моменти даже мудно - според мен има откъде историята да се посъкрати, но въпреки това доставя огромно удоволствие, защото персонажите, както главните, така и второстепенните, са колоритни и многопластови. Четеш заради тях, не заради самото действие.
6. "Моята прекрасна съпруга" от Саманта Даунинг - 3/5
Петдесет на петдесет. "Моята прекрасна съпруга" ми попадна в момент, в който ми се искаше да чета за престъпления и преследвачи, и до голяма степен ме удовлетвори. След прочита обаче много от пропуските в сюжета и недомислените елементи заапочнаха да изплуват и ме принудиха да занижа общата си оценка. Основната идея е чудесна - женена двойка иска да разнообрази ежедневието си и от целия списък с тривиални занимания за свободното време избира "убийство на случаен принцип". Представена е само гледната точка на съпруга, който играе по-скоро ролята на помощника в престъпленията на прекрасната си съпруга Милисънт. Но това не го прави по-невинен.
Главният ми проблем с двамата протагонисти са двойните им стандарти и отношението им към двете им деца, които индиректно стават жертва на престъпленията им. За да започнеш да убиваш, значи очевидно имаш някакъв пробем и емоционалната ти система не работи като тази на "нормалните" хора. Само че не виждам как в един момент няма и следа от здравия ти разум, а в следващия той избухва с пълна сила и изведнъж моралните ценности взимат превес. И след това пак изчезват. Няма смисъл. Изобщо. И не е единствената безсмислица. Допускам, че винава е в мен и търся под вола теле - под път и над път се срещат суперлативи за романа и хората, които са го харесали, превъзхождат по бройка скептиците. Има още много неща, които бих могла да изтъкна като пример, за да аргументирам мнението си, но това ще оставя за друг път. В противен случай тази и без друго дълга публикация ще стане безкрайна.
7. "Градът и кучетата" от Марио Варгас Льоса - 2/5
Военно обучение, боеве, тормоз - все теми, далечни на моите интереси. Началото на "Градът и кучетата" ми беше много мъчно и неведнъж исках да спра. Но понеже това е поредният роман за предстоящ изпит, това не беше опция. Евентуално историята за момчетата, които по-скоро против волята си се намират във военно училище и са принудени да се справят с младежките си трепети и трудния живот на подчинени, започна да ми става по-интересна, но недостатъчно, че да я оценя високо. Изводът ми е, че аз не съм за литературата на Марио Варгас Льоса. Романите му са много исторически наситени и са предназначени за по-информирана публика. Или поне изискват минимална предварителна подготовка. Преди време имах същия проблем с други негови романи, "Празникът на козела" и "Леля Хулия и писачът", и дори времето не се оказа достатъчно, че да промени финалното ми мнение.
8. "Жената конбини" от Саяка Мурата - 2,5/5
Това май е вторият японски роман, който чета. Намирам известни прилики с първия (Before the coffee gets cold), но в общи линии емоциите след прочита са различни. В "Жената конбини" Саяка Мурата отправя остра критика към конформисткото японско общество и към определените норми за това по какъв начин точно трябва да протече животът ти, за да бъде счетен като "значим". Покрай това оставя място за интерпретации относно същността на главната героиня Кейко, смятана за ненормално изключение от добре програмирания социум - тя е на 36 години, няма съпруг и деца, работи почасово в денонощен магазин и харесва живота си такъв, какъвто е. Още от ранна детска възраст не може да разбере защо всички я смятат за странна, нито пък има обяснение за начина, по който се държат останалите. За нея "нормалното" е непонятно, неприложимо в нейното ежедневие, и читателят няма начин да не приеме това, след като цялата история е представена от гледната точка на самата Кейко. Мислите ѝ са толкова искрени и невинни, че е невъзможно да не почувстваш поне малко симпатия и да не направиш опит да приемеш позицията ѝ.
Явно японците предпочитат да полагат основата на история, която привидно няма конкретна цел. Случват се някакви неща, но нито едно от тях не е важно по начина, по който сме свикнали да виждаме събитията в западната литература. Поради тази причина реших да оценя романа с 2,5 звезди, макар че часове след приключването му си давам сметка как с малко думи може би авторката е казала много повече неща, отколкото изглежда на пръв поглед.
9. "Завинаги само твоя" от Луис О´Нийл - 3/5
Много противоречиви мисли провокира тази книга както докато я четях, така и след края ѝ, когато отделих време да проуча мнението на други читатели. Както ще можете да прочетете и в по-дългото предстоящо ревю, което съм подготвила, "Завинаги само твоя" е едновременно лесна и трудна за четене. Увлекателния стил на авторката и първото лице, което е избрала да използва, поднасят горчива история за антиутопичен свят. В него жените са продукт със срок на годност, служещ само и единствено за удовлетворяването на мъжките желания и потребности. Докато стане време това да се случи, жените, наречени "еви", се обучават да поддържат стандарт, ум и най-вече точни килограми в името на бъдещото си добруване. В последния курс срещаме фрида, от чието лице е разказано случващото се, и исабел, и останалите момичета от техния клас. Вместо да живеят типичен живот на тийнейджърки, те се борят да изкачат измислена класация за хубост, броят калории, гримират се, съчетават перфектни тоалети, и намират нови и нови начини да сринат самочувствието на "най-добрите си приятелки", за да им е на тях добре.
В сюжета няма нищо красиво. Нищо красиво няма и в постоянното повтаряне на мантри от типа "ти си дебела" и "отслабни", нито пък в болните идеи за красота и покорство, които авторката индиректно критикува. Светът ѝ изклежда като карикатура на далечно бъдеще, което може би някой ден ще ни се наложи да изживеем. Уви, романът казва много, но оставя посланието си незавършено, отворено, далеч от обнадеждаващо, и това е един от минусите. Такива са и близките по идея сцени, недопринасящи с нищо ново към сюжета - има накъде обемът да бъде понамален, макар че и както си е сега е много прилично и приятно за четене. Не бих препоръчала книгата на хора, които имат проблем с теми като сексуално насилие, тормоз, хранителни разстройства и пристрастявания, тъй като те се разглеждат обстойно.
10. "Кухня" от Банана Йошимото - 4/5
Има нещо страшно магично в тази малка книжчица, носеща много емоции. Тя съдържа две кратки истории, обединени от общия мотив за загубата и тъгата. В първата история сираче бива прието от майка и син, в чиито очи то намира ново семейство, топлина и любов във всяка една форма, която можете да си представите. И макар че връзката им е белязана от загубата на важен и ценен човек, героите намират път един към друг. "Кухня" е заглавието на тази първа история, защото именно това помещение се оказва причината за сближаването им в самото начало, а също и центъра на топлите им отношения.
Във втория разказ авторката ни запознава с момиче, което губи приятеля си в автомобилен инцидент, и момче, което губи в същата трагедия брат си и приятелката си. Потънали в скръб, двамата намират утеха по различни пътища: тя се отдава на тихо саморазрушение под формата на привидно безопасно спортуване, а той отказва да свали любимата униформа на своето момиче. В живота им се появява тайнствена личност, която им дава един последен шанс да се сбогуват с любимите си.
Явно японците просто си умеят до съвършенство изкуството да превръщат напълно обикновени ежедневни сцени в произведения на изкуството. Под пръстите им готвенето, задушевните семейни вечери, часовете в малки кафенета и взирането в притрепкващата вода на реката заприличват на сцени от най-вълнуващите романи, които някога сте чели. Описани са с вкус и внимание към детайла, доставят абсолютно удоволствие на сетивата. Нищо, че иззад тях струи безкрайна тъга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар