Да напишеш добро фентъзи ми се струва доста трудна задача - „добро“ така, че да го накара да изпъкне сред безкрайния поток от информация, на който сме свикнали през последните години. Затова не мога да не се зарадвам, когато в ръцете ми попадне нещо различно и впечатляващо по свой си начин.
„Заклинанието на розата“ от Тони Бейм е първата част от предстояща фентъзи поредица, наречена „Флийкс: приключения из световете“, която обаче излиза от рамките на жанра и поема в своя собствена посока. Забравяме за всякакви епични битки с чудовища, ужасяващи злодеи, модерни феи, елфи, дракони... Вместо това даваме път на подобно на приказка повествование (на моменти звучи досущ като българска народна приказка) с главни герои, които трудно бихме поставили върху скалата за добро и зло.
Както предполага и заглавието, първите страници на романа повеждат читателя на пътешествие из приказна Вселена, съставена от десетки най-различни светове. Във всеки от тях модерно и иновативно се преплитат с вече познати класически елементи и създават идеална основа, на чийто фон протичат приключенията на главния ни герой Флийкс.
Флийкс попада в категорията на героите, които обичаме да наричаме the chosen one - по неволя на съдбата именно на него е поверена задачата да спаси Вселената и нейните обитатели от наближаващото неизвестно зло, тъй като той единствен е способен да го стори. Класическият на пръв поглед сюжет за борбата между доброто и злото започва да се разгръща с началото на пътуването на Флийкс през „пластовете“ на този чуден свят и със срещите с неговите обитатели. Всеки от тях - създание, родено от фантазията на авторката, или същество от позната митология (и най-вече от българския фолклор) - чрез разказа и постъпките си добавя детайли, които да послужат на читателя в опитите му да си обясни как функционира въпросният фантастичен свят. Само че ролята на тези герои не се свежда до това да дават отговори на въпроси, които четящият може да си зададе: индивидуалните им качества създават нюансите между черното и бялото (злото и доброто) и придават дълбочина на разказа.
Прочитът на „Заклинанието на розата“ се оказа изключително бързо, но и леко сложно занимание. От една страна, главите са кратички и съставени най-вече от диалог, а дълги и разточителни, ненужни описания няма. Създава се впечатление за непрестанно движение. Стилът на писане на Тони Бейм е достъпен, простичък и напомнящ, както вече споменах, на българските народни приказки. Случките са динамични, комуникацията между персонажите - също. Рядко се появяват моменти, които биха отегчили читателя. От друга страна обаче, фигурира и объркващ елемент: имената на героите. Въпреки че на по-късен етап в романа използването на названия, започващи с буквата ф, е обяснено и аргументирано, ориентирането в големия брой персонажи и тяхната роля в началото е малко трудно.
Едно от най-впечатляващите неща в изданието са вълшебните цветни илюстрации, разпръснати из страниците му. Дело на Боряна Нецова, те представят някои от ключовите герои и придават още повече плътност на текста.
Същинското удоволствие от „Заклинанието на розата“ идва в момента, в който човек си даде сметка, че трябва да чете между редовете. На пръв поглед историята изглежда елементарна за възприемане (даже твърде простичка) и подходяща дори за най-малките книголюбители - имаме герой, тръгнал да спасява света от злото; по пътя си той среща антигерои и същества, които му помагат в приключенията; евентуално доброто възтържествува. В крайна сметка не се открива топлата вода. Въпреки това в тези (кратички) 200 страници е побрана повече символика, отколкото може да бъде видяна на пръв поглед. Един прочит едва ли е достатъчен, за да се открият всички послания, които авторката е вложила целенасочено или не.
Не бих могла да сложа възрастово ограничение на книгата. Сигурна съм, че би се харесала както на малки деца, така и на възрастни с афинитет към българския фолклор, стил на писане като от приказка и скрити послания. „Заклинанието на розата“ е от онези книги, в които всеки читател вижда нещо коренно различно и оригинално. Всички гледни точки обаче се обединяват около идеята за пътуването и прехода, чувството за вина, прошката и изкуплението, себеоткриването и, разбира се, любовта, която движи света. Солидна основа за вълнуваща поредица!
Флийкс попада в категорията на героите, които обичаме да наричаме the chosen one - по неволя на съдбата именно на него е поверена задачата да спаси Вселената и нейните обитатели от наближаващото неизвестно зло, тъй като той единствен е способен да го стори. Класическият на пръв поглед сюжет за борбата между доброто и злото започва да се разгръща с началото на пътуването на Флийкс през „пластовете“ на този чуден свят и със срещите с неговите обитатели. Всеки от тях - създание, родено от фантазията на авторката, или същество от позната митология (и най-вече от българския фолклор) - чрез разказа и постъпките си добавя детайли, които да послужат на читателя в опитите му да си обясни как функционира въпросният фантастичен свят. Само че ролята на тези герои не се свежда до това да дават отговори на въпроси, които четящият може да си зададе: индивидуалните им качества създават нюансите между черното и бялото (злото и доброто) и придават дълбочина на разказа.
Прочитът на „Заклинанието на розата“ се оказа изключително бързо, но и леко сложно занимание. От една страна, главите са кратички и съставени най-вече от диалог, а дълги и разточителни, ненужни описания няма. Създава се впечатление за непрестанно движение. Стилът на писане на Тони Бейм е достъпен, простичък и напомнящ, както вече споменах, на българските народни приказки. Случките са динамични, комуникацията между персонажите - също. Рядко се появяват моменти, които биха отегчили читателя. От друга страна обаче, фигурира и объркващ елемент: имената на героите. Въпреки че на по-късен етап в романа използването на названия, започващи с буквата ф, е обяснено и аргументирано, ориентирането в големия брой персонажи и тяхната роля в началото е малко трудно.
Едно от най-впечатляващите неща в изданието са вълшебните цветни илюстрации, разпръснати из страниците му. Дело на Боряна Нецова, те представят някои от ключовите герои и придават още повече плътност на текста.
Същинското удоволствие от „Заклинанието на розата“ идва в момента, в който човек си даде сметка, че трябва да чете между редовете. На пръв поглед историята изглежда елементарна за възприемане (даже твърде простичка) и подходяща дори за най-малките книголюбители - имаме герой, тръгнал да спасява света от злото; по пътя си той среща антигерои и същества, които му помагат в приключенията; евентуално доброто възтържествува. В крайна сметка не се открива топлата вода. Въпреки това в тези (кратички) 200 страници е побрана повече символика, отколкото може да бъде видяна на пръв поглед. Един прочит едва ли е достатъчен, за да се открият всички послания, които авторката е вложила целенасочено или не.
Не бих могла да сложа възрастово ограничение на книгата. Сигурна съм, че би се харесала както на малки деца, така и на възрастни с афинитет към българския фолклор, стил на писане като от приказка и скрити послания. „Заклинанието на розата“ е от онези книги, в които всеки читател вижда нещо коренно различно и оригинално. Всички гледни точки обаче се обединяват около идеята за пътуването и прехода, чувството за вина, прошката и изкуплението, себеоткриването и, разбира се, любовта, която движи света. Солидна основа за вълнуваща поредица!
Благодаря на Тони Бейм и и.к. „Двете музи“ за копието от „Заклинанието на розата“! Настоящото ревю съдържа лично и субективно мнение за романа. Можете да научите повече за него, като кликнете тук!
Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden
Няма коментари:
Публикуване на коментар