Обикновено на въпроса "Кой ти е любимият сезон?" всеки път отговарям по различен начин. Ако сме зима, казвам пролет; ако сме пролет, казвам лято; ако сме лято, казвам есен. Схващате логиката. Истината май е в това, че на мен просто ми допада преходността. Обичам пролетта и есента именно защото са точно между крайностите, но май съм най-голям фен на същинския преход - тези две-три седмици безвремие, което, иронично, прелита най-бързо.
Изпитвам ужасна нужда за пореден път да пиша за красотата на настъпващата есен и за това колко обичам ароматите и цветовете, и студа, и романтичната обстановка, и академичния дух, и всички клишета, от които, сигурна съм, вече ви е втръснало. Есента просто не се нуждае от пресилено допълнително романтизиране - пристига, помита те във водовъртеж от пожълтяващи листа, билков чай и пай и at the end of the day не ти трябва нищо повече, че да се почувстваш щастлив. Така се чувствам аз още в края на август, след като и последната лятна почивка приключи и вече не може да спя да отворен прозорец, защото сутрин се събуждам с драскащо гърло.
А ако и вие търсите нещо интересно за съботните сутрини, в момента обожавам блоговете на Michelle Chai (daily chill теми, книги, пише за живота ѝ във Великобритания като british-chinese citizen), Little sips of tea (лайфстайл, красота), Brine and Books и Chapters of May (книги и лайфстайл); блога на Гергана Васева (Faith is no doubt), Вичи (Vichi´s Magic Place In The Big Amazing World), Габриела Станкова (The Wandering Compass), Мелани (The Bookish Fangirl), Теди Атанасова (Books Are Magic), Алекс (Sentimental Reader).
Нужно ли е изобщо да споменавам, че през лятото съм набрала доста скорост в четенето, и това продължава и сега? Само дето съм оптимист - знам си, че с началото на учебната година, ще престана да чета по 17 книги на месец (да, май толкова успях да мина през август). Та, събирам вдъхновение оттук-оттам и се опитвам да го пренеса в блога, като пиша предварително за всичко, което ми се струва интересно. През изминалите няколко месеца си припомних колко много обичам да пиша тук и какво спокойствие и удовлетворение ми носи натискането на бутона "публикуване". По време на следването си изоставих това занимание, защото задачите ми бяха много и не ми се намираше толкова много време, но се надявам сега да не вляза в порочния кръговрат от отлагане отново. Ще бъда честна - някога, когато започвах да пиша, интересът към Stormy Garden беше много по-голям, отколкото е сега, но това ни най-малко не ме притеснява. Годините в блог пространството ме научиха, че най-важно е собственото удовлетворение от това да пишеш нещата, които те интересуват. Винаги ще се намери някой, който да откликне положително - за този някой си заслужава!
Спортът лека-полека се завръща в ежедневието ми от няколко седмици - като изключим ежедневното въртене на педали в спалнята, разбира се. Все още не съм започнала да се чувствам напълно в свои води във фитнес залата, но всяко следващо ходене ми вдъхва все повече увереност. Уви, липсва ми онзи период от живота ми, когато бях страшно напреднала и двата часа във фитнеса ми бяха любимото време от деня. Към днешна дата съм си като абсолютен начинаещ, но всъщност не ми пречи много - чувството е като завръщане към нещо любимо, което имаш късмета да преоткриеш. Ще ми се само да беше по-лесно и по-безболезнено - мускулната треска ми е едно от най-омразните неща на света!
Един от последните ми постове беше посветен на края на един етап от живота ми. Ако не сте го чели, нека ви резюмирам с две думи: през юли завърших бакалавърската си степен по испанска филология. а сега съм на прага на следващия етап - кандидатствам за магистър. "Магистър" ми звучи твърде сложно и нереално - та едва преди няколко години тъкмо излизах от класната стая и се чудех накъде ли ще ме отвее вятъра. Отговорностите с това порастване може би са повече, отколкото в момента осъзнавам, но... захванала съм се здраво за оставащото ми време и стискам палци да подсигуря местенцето си в програмата за през следващата година (процесът по кандидатстване все още не е приключил.) Академичният живот е нещо, към което винаги съм гледала с изключително много любов. Обичам да уча и говоря не само за получаването на нови знания, но и ритуала да седнеш над учебниците и да плуваш из информация с часове. Затова и ми се иска да разгърна потенциалите на предстоящия курс (живот и здраве) и в края му да няма нещо, за което да съжалявам, както стана с бакалавъра. Та, тръпна в очакване! В очакване и на следобедите в кафенета с лаптопа и някой приятел! Клише или не, обожавам (!) учене на публични места и съм твърде склонна да презаписвам отново и отново, само за да си доставям това удоволствие.
Засега обаче ще се задоволя с пиенето на кафе и четенето там. През лятото беше яко да се затвориш на климатик, но сега... друго си е и съм сигурна, че знаете какво точно е чувството и защо го преследвам толкова нахъсано.
Есенните настинки и навикът на времето да изсипва цялата вода на света в мига, в който престъпиш прага на дома, са сред нещата, които може би могат да разколебаят мнението и нагласата ми за настъпващия сезон, но! Имаме невероятната способност да контролираме начина, по който възприемаме света около себе си. Затова този път съзнателно избирам да загърбя всичко негативно и да се насладя на всичко, което ще ми бъде поднесено. Есента е красива и нямам никакво търпение да я изживея!
Няма коментари:
Публикуване на коментар