„Войната на маковете“ от Р. Ф. Куанг - Ревю

    „Войната на маковете“, дебютният роман на Р. Ф. Куанг и първата част от едноименната трилогия, бих определила като фентъзи с мащабите на „Игра на тронове“ и магичността на „Хари Потър“, без да има очевидно общо и с двете поредици. Започва с големи обещания и в нито една страница не провокира и грам разочарование - независимо дали книгата е попаднала в ръцете на опитен фентъзи читател или новобранец в търсене на нещо епично, вълнуващо, магическо и леко плашещо.
    За да изгради основите на фабулата си, Ребека Куанг черпи вдъхновение от собствената си култура. Затова Империята - държавата, в която се разиграва по-голямата част от действието - и целият свят представляват плетеница от китайска митология, традиции и ценности, присъщи на някак универсална вселена, подобна на нашата собствена (макар и поредицата да се води high fantasy). Фундаментите ѝ се градят на войни, ксенофобия и дискриминация, личностни битки, предателства, религия и морални терзания - отражения на реалността, каквато я познаваме и днес. Всичко това, заедно с богатия исторически фон на събитията и всички предания и легенди, които в определен етап биват представени, карат фантастичния свят да придобие плашещо реални измерения.

    Макар и да изглежда така, сякаш събитията в романа се случват със светкавична скорост, всъщност не е трудно да се забележи много плавното и постепенно изграждане на света, паралелно вървящо с израстването на персонажите. Първата среща с главната героиня Рин е в началото на юношеството ѝ, когато момичето взима решение да съсредоточи всичките си сили и да спечели единствената стипендия за елитната военна академия в Синеград. Основната ѝ цел е да се изплъзне от алчните лапи на осиновителите си, пласиращи нелегално опиати в Провинцията на Петела. Историята за талантливото сираче, което с късмет (и много труд!) попада в сборище на специални, талантливи хора, намира приятели и се научава да владее собствените си сили, се разпада в мига, в който на вратата на Империята потропва най-големият ѝ враг, а поредната Война на маковете е вече факт. Дотук с обещанията за „леко тийн фентъзи“, „история за магия“, „приключения с фантастични съзнания“ и други определения, придружаващи красивата корица и донакъде класическия обещан сюжет. Следват брутални сцени на насилие, изтезания, смърт, геноцид, престъпления и всичко, което по дефиниция върви ръка за ръка с военния конфликт.
    Скоростта на развитие на действието има голямо значение. Може да се забележи много отчетливо, ако разделим романа на три условни части: първа, приготовлението на Рин за влизане в училището; втора, самото ѝ обучение в Синеград; и трета, войната. Темпото е в абсолютен унисон с психиката на героинята - в първата част събитията се точат по-бавно, не са толкова много, на читателя е дадено време да постои с Рин, да я опознае и да вникне в същината ѝ. Втората пък е светкавична, насинена на случки, имена, уроци - изнизва се толкова светкавично, колкото и всяко събитие, което предизвиква тръпка, копнеж, нетърпение, вълнение. По време на войната темпото отново се забавя - сякаш времето на мъчения и погром няма край.

„Войната се свеждаше до крайности. Ние или те. Победа или поражение. Нямаше средно положение. Нямаше милост. Нямаше отстъпление.“

    Не съм сигурна дали във фентъзи романите по-важни са героите или сюжетът, но е факт, че тук едното взима лек превес. Сюжетът и самите действия на героите са по-вълнуващи. С това не искам да кажа, че персонажите на Р. Ф. Куанг са слабо изградени - напротив! Всеки един от тях - или поне Рин, Нежа, Алтан, Китай, смятани за главни образи - е брилянтен пример за човек, създаден от обстоятелствата. Започват като добри хора с благородни цели, готови да служат на държавата и владетеля си, да се борят в името на обявеното за правилно дори с цената на собствения си живот. Обляни в кръв в центъра на безпощадни воини и оплетени от дългите пипала на политически схеми, лека-полека класическата доброта се стопява и дава път на противоречиви качества, често повеждащи героите към действия, които невинаги биха били видени като правилни.
    С две думи: във „Войната на маковете“ вършеят „нравствено сиви“ персонажи, блуждаещи на границата между доброто и злото, но винаги логически обосноваващи действията си спрямо вижданията си за света. Дори най-голямото предателство на някой от тях изглежда като правилно решение, защото е аргументирано и представено с убедителност.
    Промяната в характерите им е почти толкова интересна, колкото самия политическо-исторически фон на събитията. Може и да съм пристрастна - винаги съм си падала по това повече, отколкото по „големите фигури“ начело на случващото се. Затова тук ми допадна толкова много да чета (слушам) тълкуванията на преподавателите на Рин, на нейните ръководители и пълководците на армията, чертаещи бъдещето на страната си.

„Войната не определя кой е прав. Войната определя кой остава жив.“

    Низът от последващите събития е впечатляващ и реалистичен по един много брутален начин. Авторката не пести от описания на ужасяващи сцени, няма цедка и на моменти се появява нужда от почивка от четенето просто защото всичко звучи твърде реалистично. Въпросът „Дали това се случва и в истинския живот?“ е по-скоро реторичен - не се съмнявам, че измислената война на маковете е идеално копие на не едно събитие, разиграло се по нашите земи. 
    Събитието (според статии и други ревюта, които прочетох) е Втората китайско-японска война, продължила от 1937 до 1945 г., а паралел се прави между Китай и Империята Никара и Япония и Муген (врагът в романа). Не трябва да се изпуска и връзката с Опиумните войни между Великобритания, Франция и Китай през XIX в. - аналогията дори със самото име на военния конфликт в книгата е повече от ясно. Асоциациите с реалността не свършват дотук. Оказва се, че и някои от персонажите са вдъхновени от личности от китайската история, за които, уви, аз не бях чувала до този момент. Препоръчвам ви поста в readbytiffany.com, където се описват малко по-подробно всички исторически елементи, свързани със сюжета. Може би е добра идея да му хвърлите едно око преди четене, защото колкото по-добре познаване историческия контекст, толкова по-добре бихте разбрали фикцията.
    В тази връзка, Р. Ф. Куанг се е справила фантастично със задачата да пробуди читателския интерес извън страниците на романа. В ученическите ми години се е случвало да чета тук-таме за историята на Източна Азия, но никога не съм влизала в подробности нито за политиката и големите събития, нито за литературата, нито за бита им. Затова заглавия като „Войната на маковете“ ми служат като отправна точка в търсенето на допълнителна информация и попълването на дупки в знанията. А това е особено интересно, когато дадената култура изобилства от какви ли не божества, ритуали, интриги... Плюс е, че в конкретния случай на написаното може да се има вяра: авторката е с източноазиатски корени и e специалист в областта на китаистиката със завидна академична кариера.

    Отвъд шаблона на епичното фентъзи със задължителен елемент битки между хора и богове, „Войната на маковете“ всъщност е майсторски написана и дълго мислена универсална история. Освен да покаже задължителни елементи като приятелство, любов, преданост, желание да се осъществиш като човек извън рамките на патриархално наредения свят, израстване и съзряване, разкаяние и решителност, сюжетът подтиква читателя към по-задълбочен и аналитичен прочит, изисква от него мисъл, разсъждение и тактика, както го изисква и от персонажите. В същото време не се ограничава до това да разкаже за процеса на военните действия. Рисува също и погнусяващата реалност за последствията от нея - икономически, политически, психологически; показва личностния срив на героите и превежда читателя по пътя към падението им.
    Това е романът, на който давам най-висока оценка за годината и който ще препоръчвам на всеки в търсене на силно вълнение, магически елемент и история, от която да се обсеби за няколко седмици!

„Нищо не е писано – отсече Фениксът. – Вие, човешките същества, винаги смятате, че сте предназначени за разни неща, за трагедия или величие. Съдбата е мит. Съдбата е единственият мит. Боговете не избират нищо. Ти избра.“

Прочетете ще мнения за „Войната на маковете“: Reader Sence/ Книжни криле/ A Court of Book Thieves/ LadyBug's Page/ Виртуално мастило
Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden