Книжни странности

    Преди месец-два попаднах на клип в канала на Стефи, в който тя говори за странните си навици, свързани с четенето. Темата ѝ предизвика у мен желание да открия кои са моите лични читателски странности, а след това - и да ги споделя тук с надеждата, че не само аз се поддавам честичко на unpoppular дейности и, в този ред на мисли, мнения. Чувствайте се свободни да споделите с мен нетипичните неща, които са част от вашето читателско Аз!

    1. Най-важното в една книга за мен е емоцията, която провокира. Не героите, не самото "драматично събитие" (ключовият момент), не и цялостно сюжетът. Дори и да прочета зле структурирана книга с глупави герои и банален сюжет, накара ли ме по някаква причина да изпитам силни емоции, склонна съм да ѝ дам много, много висока оценка. Обективното ми мнение винаги е налице - много добре знам какво е „качество“ в литературата и го търся съзнателно, оценявам и него високо. Просто ако трябва да избирам между „добро произведение“ по стандартите на литературната критика и друго, което ме разчувства, второто винаги е правилната опция за мен. 

    2. Спадам към групата читатели, които не могат да си представят сцените от страниците. Мога, но ако съзнателно се опитвам. Това обаче отнема много повече време и много целенасочено обрисуване на случващото се в съзнанието ми, което невинаги ми е супер приятно. Допускам, че ако ми идваше естествено, щеше да ми е една идея по-интересно да чета, но и в момента не смятам, че губя особено много. Компенсирам със свръх артистично произнасяне на репликите наум, понякога дори и с жестикулиране. 

    3. Не съм фен на твърдите корици. Не ми е удобно да чета, тежат ми, когато се наложи да ги нося в чантата, и като цяло не смятам, че стоят кой знае колко по-красиво на рафта. Обожавам красиви корици и съм напълно склонна да си купя книга само заради нея, така че не е като да кажеш, че не гледам външността и зачитам само максимата "Съдържанието е по-важно от обвивката". Да, така е, но и визуално не бих избрала приетото за по "луксозно". 

    4. Предпочитам книги с по-кратки глави, защото така по-често ми се случва сигуацията "Ще прочета само още една глава". Сякаш темпото на разказа е по-бързо, събитията се случват, има динамика, намирам допълнителна мотивация да мина по-голям обем за по-кратко време. Плюс, не ми се налага с досада да броя колко остава до края на дадената глава, че да мога вече да затворя книгата и да ида да си почина.

    5. Рядко чета анотацията на книгата, преди да я започна, но винаги преглеждам публикувани ревюта в блогове. Искам да имам предвид общата настройка на читателите, на които имам доверие, като понякога изграждам някакви очаквания въз основа на тях, друг път се абстрахирам и карам без никакви предразсъдъци. Зависи от това колко се вълнувам за конкретния роман. 

    6. Нямам проблем да чета в много шумна обстановка. По някаква причина, когато се съсредоточа върху книга, губя представа за заобикалящия ме свят до такава степен, че дори някой да повтаря нон-стоп името ми точно до главата ми, аз няма да го отразя. 

    7. Първо гледам филма, после чета книгата. Готова съм за нападки!! Шегата настрана, имам си причина да правя това, когато ми се отвори възможност. Всички знаем, че обикновено филмовите адаптации са една идея по-лоши от книгите, по които са направени. Така отстрелвам възможността за разочарование първо, после се съсредоточавам върху по-хубавата част и преопкривам историята по по-красив начин. Естествено, има си изключения, но тази схема ми допада повече. 

    8. Въобще не давам книги от библиотеката си на други хора. Правила съм го два-три пъти, но винаги на първата минута съжалявам и започвам да броя секундите, докато бъде прочетена и върната обратно на рафта. Скоро ми върнаха една след година, а друга (много любима книга при това!) все още е у приятелка и вече се замислям сериозно дали просто да не си купя ново копие... Споделям си книгите само и едиствено с баща ми и сестра ми.