Книгите на месец ноември. Четири кратки ревюта

     Стигнахме до момента в семестъра, когато по-голямата част от дните ми преминават в писане на задания за настоящите курсове, а пък вечерите мотивацията ми да седна с книга се свежда до минимум, защото сън или гледане на епизод от някое предаване звучи значително по-привлекателно. Личи си по равносметката ми за този месец. 
    Дупка има не само в количеството, но и в качеството. Само една от четирите книги за ноември успя да влезе в списъка ми с любими; друга предизвика интерес в област, която будеше жив интерес в детските ми години; а останалите две са по-скоро преходни заглавия за забавление и запълване на време, които съм или ще представя в отделни публикации в блога. Става дума за следните заглавия:  

    „Мексиканска готика“ от Силвия Морено Гарсия (★★★★/5) се намира някъде по средата на скалата за добри романи и разочарования. Има колкото положителни черти, толкова и негативни, като вторите могат да се припишат и единствено на моите лични предпочитания, що се отнася до хорър романите. Като цяло си има всички задължителни елементи, за да изпълни обещанието за интересна история с готическа нотка - потискаща атмосфера, фамилни тайни, необясними феномени, лудост и, естествено, герой, достатъчно способен, че да поведе парада към избавлението.

    На „Мексиканска готика“ посветих цяло ревю по-рано този месец, така че ако имате интерес да разберете малко повече, последвайте този линк.

    „Цветният воал“ от Съмърсет Моъм. (★★★★★/5) Що за книга! Първата ми оценка в Goodreads беше 3.5, но бързо се върнах в сайта и я поправих на пет три дни по-късно, просто защото историята не излизаше от ума ми. И все още не излиза.
    "Цветният воал" започва със заявка за любовна драма - красивата, магнетична, но и леко празноглава и повърхностна Кити поддържа страстна тайна връзка с помощник-губернатора Чарли Таунзенд въпреки факта, че и двамата са обвързани и заемат високи социални места във великобританската колония в Китай. След като съпругът ѝ разбира за изневерите, решава да отмъсти по безпощаден начин. И така историята за предателството и болката минава на съвсем друго ниво - пандемично, болестно, където Кити се вижда принудена да се изправи очи в очи със смъртоносна болест в момент, в който личният и живот и спокойствие са на прага на колапс.
    Кити може и да е повърхностна героиня, която трудно би спечелила симпатиите на читателите, имайки предвид, че много от действията ѝ са напълно грешни, егоистични, глупави дори. Ситуацията, в която попада обаче, я кара бързо да размисли приоритетите си и да се промени по забележителен начин. От глупави, разсъжденията ѝ стават логични и, повярвайте ми, много в тон със случващото се в действителността ни.
    Затова не бих препоръчала романа, поне не сега. Тонът му е меланхоличен, потискащ - пандемията, върлуваща в Китай, когато Кити и съпругът ѝ (лекар) е отражение на настоящата. Това е и причината „Цветният воал“ да не се чете за „бягство от реалността“. За сметка на това е добър източник на някои дълбоки и стойностни идеи за смисъла на човешкия живот, смъртта, любовта, доверието и всички неща, които трябва да ценим и пазим в живота си. 

    „Произход на човешкото съзнание“ от Стивън Митън. (★★★★/5) Нетипично четиво за мен. Трябваше да го прегледам за един от курсовете ми в университета. Все пак реших да ви разкажа с две думи, тъй като става въпрос за доста интересна теория за произхода на човешкото съзнание. Съставена е от археолога Стивън Митън, който поднася на читателите си множество примери от собствената си сфера и успешно съставя хипотеза за постепенното сливане на различни модули в човешкото съзнание. Нарича ги „интелигентности“ и изтъква четири на брой: социална, техническа и лингвистична интелигентност и интелигентност в областта на естествената история. С всеки следващ етап на човешкото развитие, тези четири интелигентности все повече се приближават една до друга, започват да си взаимодействат чрез обмен на информация и в крайна сметка създават т.нар. „когнитивна плавност“ - състоянието на човешкото съзнание, където четирите модула вече работят в пълен синхрон и дават като резултат културата, изкуството, религията и науката.
    Ясно ми е, че това не е книга за всеки ден, но ако сред вас има хора, които се интересуват от археология, психология и развитие на ума - това е много добра опция! 

    „Среща под звездите“ от Джо Томас. (★★★/5) След няколко дни ще можете да прочетете кратка публикация с петте основни причини за присъствието на „Среща под звездите“ в списъка ми с препоръчани зимни романи. Самата ѝ корица може да ви подскаже мъничко: става въпрос за импровизирано пътуване през заснежения север под открито небе без удобствата на модерния свят. Времето в компанията на почти непознат мъж главната героиня Халей използва, за да рефлектира върху значението на живота, нейните собствени цели и мечти, но най-вече за това как следва да продължи напред и да се откъсне от миналото, хванало я сякаш в клопка. 
    Най-голямото преимущество на романа е прекрасната обстановка. Колкото и клиширано да звучи, описанията на авторката са способни да те накарат да пожелаеш да се телепортираш в заледена Швеция, да обгрижваш диви елени, да търсиш подходящо място за подслон в борови гори... Най-слабата страна пък (понеже не е честно да говорим само за позитивите) е предвидимостта на събитията. Сякаш още в началото заради една-две реплики на Халей става ясно като бял ден през какво й предстои да премине. Не е грандиозен проблем, но със сигурност прави впечатление на по-внимателните.