„Мексиканска готика“ от Силвия Морено-Гарсия - Ревю

    Титлата "Най-добра книга в Гуудрийдс" със сигурност не се и доближава до някоя голяма и наистина значима награда за литературни постижения, но в читателския свят - особено когато става дума за популярна литература - е сигурен знак, че на дадена книга трябва да ѝ се обърне малко внимание. Особено ако отгоре ѝ е лепнат етикетът "Ужас", а заглавието съдържа "Готика".

    На пръв поглед "Мексиканска готика" от Силвия Морено-Гарсия е бижу - нещо, което да изложите на показ в библиотеката си заради красивата корица с приглушени, наситени, носещи идеята за безпокойство цветове. Успешно подклажда идеята за онова, което се крие в страниците. А то е потискаща атмосфера, загадъчни, неприятни герои, лъжи и тайни, болести и миризма на мухъл и цигари, която на моменти, докато четеш, можеш да се закълнеш, че усещаш и в реалността.
    След като получава загадъчно и притеснително писмо от братовчедка си Каталина, Наоми поема през страната към малко мексиканско градче, за да се опита да разбере на какво се дължи внезапният ѝ призив за помощ. Млада, красива, амбициозна - Ноеми е символ на процъфтяващия живот в столицата, на задаващата се еманципация и най-вече на търсенето на нови възможности. Затова сблъсъкът ѝ с реалността на Каталина я хваща в капана на кошмар. Силното чувство за отговорност на момичето и любопитството му към случващото се с братовчедката го задържат в имението на стара английска фамилия с аристократичен произход, сякаш замръзнала в миналото. Домът се руши, останали са малко и странни прислужници, а самите членове на семейството не демонстрират особено желание да осъвременят стила си на живот, начина, по който изкарват прехраната си, йерархията у дома и дори семейния лекар. За всеки един Дойл външните лица са врагове, включително Ноеми. Скоро след това лудостта, която сякаш витае из въздуха на величественото имение, покосява и самата нея.

Настоящото ревю съдържа важни части от сюжета. Те ще бъдат отбелязани с по-светъл цвят за всичк от вас, които все още не са чели "Мексиканска готика", но биха желали на прочетат публикацията!

    Неведнъж съм казвала, че обожавам (меко казано) сюжети, свързани с родови драми и тайни. Затова "Мексиканска готика", с нейното обещание за истински страшен и наситен на готически елементи разказ, ми се стори като перфектен вариант за есенно/хелоуинско четиво, пък и потенциално нов любим роман в жанра. И в началото авторката дава на читателите си именно това. Атмосферата е мрачна, отблъскваща, неприветлива, недружелюбна; мистерията покрай неизвестната болест на Каталина и обстановката, в която живее, полагат основите на вълнуваща интрига с много потенциални развои; очевидният още от втора-трета глава сблъсък между ново и старо, млади и възрастни, развиващ се град и улегнала провинция, между "нечисти хора" и знатна аристокрация също благоприятстват особено много, за да ситуират читателя на мястото на Ноеми.
    Навлизането на главната героиня в света на рода Дойл и запознанството ѝ с неговите членове върви ръка за ръка с натрупването на основна информация за случващото се между и отвъд стените на обичното им имение. Така още от началото се дава възможност на четящия да прави предположения и да търси улики, за да се стигне до бързо и възможно най-безболезнено измъкване на двете мексиканки, преди да се е стигнал до необратимия край, който и двете предусещат.
    Второстепенните герои, съпътстващи този процес, са на ниво нито по-високо, нито по-ниско от това, което се очаква. Разбираемо е, че най-голямо внимание е обърнато на рода Дойл, затова и те като персонажи стоят една малка идея по-пълнокръвни, ако се сравнят с, например, доктора мексиканец, който в един момент се появава, за да диагностицира Каталина, или пък бабата знахарка от селото, натоварена със задачата да даде основна информация за мрачното минало на патриарха Дойл.
    Заслужава си да си поговорим най-вече за Каталина, Флорънс, Франсис и Върджил, които освен Ноеми са важните за сюжетното развитие. Въпреки отредената им важна роля в сюжета, в един момент - някъде към средата на книгата - се замислих, че всъщост те са изградени доста по-плоско, отколкото би ми се искало от роман с обещания са нов хорър фаворит. Всеки от тях се ограничава до оскъдна предистория, която да замаже и обясни до някаква степен поведението им. Освен да играят в полза на събитията, нито един от тях няма душевност; подчертано двуизмерни са. Хора без интереси, без живот, без желания извън конкретния строг набор от характеристики, създадени, за да паснат на развръзката.
    Изключение може да бъде направено единствено за Франсис - най-младият и описан като най-мил и отзивчив член на семейството, който от самото начало демонстрира симпатии към гостенката на дома и ѝ помага според възможностите си да достигне до нужното заключение да събитията. За разлика от всички останали, той предизвиква симпатия, макар и да продължава да провокира подозрения на всяка крачка. Демонстрира вярност и съвестност, но не е лишен от куп други недостатъци.
    Ноеми обаче е персонаж, за който си заслужава да се прочете "Мексиканска готика". Мотивите ѝ още от самото начало са ясни - отива при семейство Дойл, за да докаже на баща си, че не е празноглавка и заслужава уважение, с обещанието да се врърне само след като се увери, че Каталина е наред и живее нормално с новия си съпруг. От пристигането ѝ нататък всяко нейно действие е подчинено само на тази идея - спасение. Впечатляващото при нея е пътят, по който я праща авторката. Имението за Ноеми се превръща в затвор. Завладяват я кошмари и страхове, всичките ѝ нерви се изопват, наляга я чувство за обреченост, а лудостта лека-полека обгръща съзнанието ѝ до степен, в която става трудно да разграничи реалност от измислица. Този елемент е изграден постепенно, аргументирано (що се отнася до етапите, през които минава) и в пълен унисон с жанра и особеностите на историята.

@kelleymcmorris

    4/5 от обема на „Мексиканска готика“ са прелюдия към последната 1/5. Четох мнения на много читатели, според които именно тази останала една пета е истински интересната и ако не била тя, едва ли щели да оценят романа високо. За мен е обратното. Хареса ми пътя към развръзката, но не и самата развръзка. В момента, в който стана ясно, че патриархът на клана и мухълът по стените на къщата са обвързани и са плод на едно и също явление, почувствах доза радост (понеже бях почти убедена, че става дума я за черен мухъл, я за някой друг вид, който чисто физически вреди на хората в контакт и следователно е причина за странната лудост на хората в този дом) и ужас. Надеждите ми бързо бяха претопени от тая вълна свръхестествени фантасмагории, които искрено не очаквах. Просто когато ми кажат "ужас", не правя директна асоциация със "свръхестествено". И не, не е заради самия факт, че има свръхестествени емеленти. По-скоро е, защото те бяха... леко прекалени. "Е това сега наистина ли се случва?" го повторих четири-пет пъти, докато ми стане ясно, че да, дядото е на 400 години, преселва се в телата на децата си и си прави нови пак с тях, и гъбката по стените на къщата му е някакво проявление на лошотията, която се корени в душата му. Примерно. Тази кратка и неудовлетворяваща 1/5 ме накара да намаля крайната си оценка.
    "Мексиканска готика" е симпатично намигване към хорър жанра, но с обещанието да стресне по-скоро гнусливите, отколкото онези, които търсят истинско сплашване. Обстановката на романа е забележителна, пасва си идеално с готическата част от заглавието. Изграждането на историята е интригуващо и оправдава до голяма степен всичко обещано в анотацията, а главната героиня Ноеми е перфектният персонаж, който да се изправи лице в лице с отвратителните личности от семейство Дойл. А краят е онова, което може или да откаже читателя, или да го накара да се влюби окончателно - но само в книгата като цяло, не в някой от героите, понеже това би било лееееко притеснително. 

 Прочетете още ревюта за "Мексиканска готика": Book Adventure Club / Книгоубежище / Happiness by Book / Reader Wizard
Последвайте книжния ми инстаграм: stormy.garden