Само един въпрос. Защо аз винаги трябва да изглеждам все едно току-що съм станала от леглото, когато случайно се срещна с някоя известна личност? Винаги? Защо? Не че ми пука какво ще си помислят, като ме видят. Пука ми за снимката, която ще направя. Тази снимка трябва да отиде в интернет. Но не. Сега няма да покажа на целия Инстаграм, че Михаела Филева е хубава (и супер сладка, в интерес на истината). Гоооод, това звучи толкова зле. Частта за мен де.
Днес решихме да отидем на кафе в едно малко ресторантче в Драгалевци и за това отложих ежедневния грим, облякох възможно най-широките си дрехи и овързах косата си така, че да не ми се мота в лицето. И какво? Михаела Филева, с която аз непременно трябваше да се снимам, влезе в същото заведение. Бляскава, розова и супер усмихната. Аз изглеждам като картоф до нея. И не, няма да прикача тази снимка, защото все още се смея истерично.
Но тя беше супер мила. И висока. Чувствам се като джудже в сравнение с ВСИЧКИ. И е по-хубава, от колкото по клипове и телевизия, между другото. Супер тихичка. И се усмихва дори когато седи и разглежда менюто.
(Изпитвам нужда да кача проклетата снимка в инстаграм.)
(Обица на ухото - винаги, когато излизаш, трябва да бъдеш хубав, защото следващия път може да срещнеш Бионсе.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар