четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Събота и неделя вече са ваканция?

Скоро направих едно откритие за самата себе си и съм впечатлена: две са нещата, които обичам повече от всичко друг на света - залезът и Ню Йорк.
Второто ме кара да водя вътрешна борба със себе си, защото колкото и да обожавам Ню Йорк, мечтата ми е Барселона, и като казвам Ню Йорк все едно предавам Барса и Исмаел, и Давид, и цяла Каталуня... Трудно е.
Не съм писала от доста време и, разбира се, понеже това все пак съм аз, имам оправдание - учене + бях болна. Отново. Връща ми се за миналата година, когато не боледувах. Подготвях пост за hair routine, но все го отлагам поради някакви глупави обстоятелства и си мисля, че най-сетне е време да свърша и това. След този пост, разбира се. 
Най-накрая се преборихме за стипендиите за първия срок и от следващия месец започваме да ги взимаме, ама... май никой няма да върже за втори срок, целия клас не тръгна по най-блестящия път на успеха. Персонално аз влизам в пътя, очите ми се къпят в шестици (flawless). И най-любимата ми е тази от Исмаел, която ми написа днес. (Хъхъм, историята:) Разговорът ми беше първи час, за това се възползвах от няколкото минути да помоля Лина да ми обясни домашното по химия, след това съсредоточих цялото си внимание върху Исмаелито. Имах някакво вътрешно чувство, че ще изкара мен първо за изпитване, за това просто си полегнах назад и зачаках. Най-кратката почивка, която си бях взимала. Веднага чух "Нумеро онсе" и след това "Аа, Ева, вен аки" и Ева трябваше да стане, да си вземе столче, да се нанесе до el profesor и да се съсредоточи във въпросите въпреки това колко ужасно много ѝ се спеше. Ето какво представляваше разговора ни с Исмаел:
- Vale, Eva, vamos a terminar con eso muy rápido porque ya sabemos... (Добре, Ева, да приключваме с това бързичко, защото вече знаем...) - Исмаел ожесточено ровеше из учебника.
- Vamos. Pregúntame algo. (Давай. Питай ме нещо.) - подпрях лакът на бюрото и се опитах да надникна в учебника.
- ¿Qué tal, Eva? (Как си, Ева?) - попита той, без да отлепя очи от страниците.
- Más o me... (Горе-до...) - не успях да довърша думата, защото той ме прекъсна.
- Muy bien, perfecto, ya estamos listos, siéntate (много добре, перфектно, вече сме готови) - с неговите испански бъзи жестове затвори учебника и грабна пликчето да тегли нечий друг номер.
- Pero Ismael, ¿qué es esto? (Ама Исмаел, какво е това?) - попитах онемяла.
- vale vale, te preguntaré algunas cosas, vale (Добре добре, ще те попитам няколко неща) - с отегчение отново отвори и потърси с пръст с какво да ме забие.

Не очаквах да реагира по този начин, но в крайна сметка беше страшно забавно да си говоря с него. Започнахме от нещата, които най-много биха променили живота на един човек, после ме препита на езиците в Испания, няколко в Южна Америка, после две граматически изречения (аз направих три, защото се заблеях и не го чух) и няколко глагола. Най-накрая, даже не знам как стана дума, но започнах да разтягам локуми за руския език, колко общи и колко различни неща има спрямо българския и тей... 
Имам шест.
Flawless както казах.
Имам отличен и на практическата задача по информатика, дори и Сашко да ме би на време. Не е реално колко много обичам да си играя по База данни и да въвеждам някакви малоумни данни, които няма да послужат на никой. И ми отне само един учебен час да направя три таблици, три сложни заявки, и още шест Форми и Reports. По едно време толкова се бях задълбочила в работата, че забих на една от точките и седях пет минути, взирайки се в условието, защото не знаех как да направя притежателите на колите и колите съвпадащи, защото фактически нямахме данни и... в крайна сметка цъках там, цъках, и то взе, че стана вярно. 
Момчетата дойдоха в училище облечени като Powerpuff girls и аз бях единствената, която ги разпозна сутринта. Получих огромна групова, мечешка прегръдка. И възможността да се посмея на хавлиите, които бяха облекли, и невероятните пози пред дъската, които заемаха. Лика-прилика са си с анимацийката. Като им писна да бъдат супергерои Сашко се преоблече като английски благородник (ор съмтинг симилър ту дат, ай донт ноу), а Христо адски много наподобяваше на едно от съществата от интрото на American horror story: Coven, онези белите с острите шапки, ако някой го е гледал. Гениално. Ако не са те няма да ни е забавно в училище. Адмирации към изобретателността (специално на Сашко, той ми е фаворит). 
След тази седмица се ядосвам само, че си изпуснах контролното по испански, понеже майка ми не ми даде да отида на училище. Надявам се господина да ми го даде в понеделник, а също и да вземе домашното за оценка, което също трябваше да предам. Защото ако се наложи да ме изпитва... ще ми се събере и по етика, и по физика, и по български евентуално, по всичко casi. 
Бях си на собствената родителска среща. Понеже в моето училище това е позволено, аз се настаних на последния чин със сестра ми и през цялото време се забавлявах жестоко много, разказвах ѝ за учителите, посмях се на акцента на господина по английски, подкрепях учителите, които хранеха някои индивиди от класа, и на ум се дразнех на други. Най-много, както винаги, ме зарадва Исмаел, който влезе редом с преводачката си са вечерта - Челиева, и като ме видя се ухили и замаха от другия край на стаята. При което като някакво стадо всички родители се извърнаха, а аз бях само "¡Hola Ismael!, ¿qué tal?". Изпросих си изненадания поглед на Челиева, бът.... И без това се бях нагласила да ходя да си говоря с него, вместо той да говори с родителите. 
Променили са дизайна на тъмблър и... ми харесва по някакъв странен начин. Изглежда ми по-класи и изчистен, ще свикна за много кратко време. Докато интернета ми започне да бачка както трябва и Касъл се изтегли. Вече започвам да се ядосвам жестоко. Оу, знаете ли, че от Фейсбук имало някаква минимална полза? Миналата седмица влязох и съвсем случайно попаднах на есен, която беше публикувало едно момиче. толкова зарибяваща песен. Даже повече от I need you right now или Partition. Забравете, Бионсе е за частни случаи и дупките в живота ми, в които се нуждая от кралицата. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар