Страници

събота, 25 юли 2015 г.

About the 'paper towns' thing - part 2

Около четири месеца след излизането на първия официален трейлър на "Хартиени градове", целият филм е вече налице. И много искам да споделя мнението си и да зачеркна няколко неща, които написах в предишния пост, посветен на книгата и филма.
Казано в прав текст - екранизацията по хита на Джон Грийн надхвърли всичките ми очаквания. Надявах се и се молех екипът по заснемането и сценаристите да са свършили работата си качествено и след книгата, която ми беше много скучна и безлична, историята на Куентин и Марго най-сетне да започне да ме вълнува.
Не мога да кажа, че осъзнах колко съм бъркала за героите и че сега ги обичам безгранично. Но в никакъв случай не отричам, че Нат Улф и Кара Делевин (Делевайн?) в главните роли дадоха живот на главните персонажи, направиха ги няколко десетки пъти по-вълнуващи и реални, отколкото в книгата, и провокираха у мен интерес от самото начало до края на филма (като аз съм запозната с първоначалния източник) - нещо, което Джон Грийн не успя да стори за повече от 300 страници.
Останалата част от каста също е сполучлива - Джъстис Смит (в ролята на Рейдар) и Халстън Сейдж (в ролята на Лейси) са ми персоналните фаворити след Кара и Улф. 
Много ми хареса, че сценаристите и режисьорите са се придържали възможно най-много към оригинала, последователността на случките беше същата, като, разбира се, намерих известни пропуски и малки детайли от оригиналния сюжет, които бяха спестени. Като чатовете между Кю, Райдър и Бен. И следите, които Марго оставя на Кю, бяха пропуснали частта с песента и поемата. (Ако искате да разберете за повече разлики, можете да посетите този сайт, стига да сте запознати с книгата заради спойлери). Въпреки всичко тези неща не пречат на главното действие и не объркват зрителя. 
Целият процес на четене на книгата за мен беше мъчителен, защото нито веднъж, както вече написах, не се поинтересувах от случващото се, беше ми все тая дали ще разберат мотивите на Марго, дали ще я намерят и прочие. Не се засмях нито един път. За сметка на това, обаче, от началото на филма до самия му край не можах да махна глупавата усмивка от устните си. Няколко пъти, заедно с всички присъстващи в залата, се смях от сърце (като на добавената сцена, в която Бен е пиян и крещи "Valar Morghulis" или момента, в който пееха песничката от "Покемон" и Рейдар изпищя по-истерично от мен, когато видя някой познат/учител в мола). 
Най-голямата изненада във филма, която разсмя и останалите зрители, е (сега ако не искате да разберете прескочете директно на следващия абзац) появата на Ансел Елгорт като касиер в бензиностанцията, на която спират на път към Ню Йорк. Преди да влезем на прожекцията казах на сестра ми, че няма да се изненадам, ако самият Джон Грийн се самоназначил за някоя роля (както във "Вината в нашите звезди", може би не знаете, но той е баща на малко момиченце, което пита Хейзъл за тръбичките в носа ѝ. Сцената е изтрита от филма) и признавам, че появата на "Огъстъс" ме зарадва много повече. 
Почитател на книгата или не, чел или не, смятам, че филмът ще се хареса на всеки зрител заради свежата актьорска игра, самите актьори, хумора и начина, по който се представя сюжетът.
В предишния пост, посветен на "Хартиени градове", казах, че ако филмът ми хареса ще дам втори шанс на книгата, но истината е, че няма да го сторя, не и следващата година или повече. Харесва ми историята на Марго Рот Шпигелман и приятелите ѝ такава, каквато я видях на големия екран, и точно в този момент не искам да разваля доброто впечатление с книга, която съм чела един път и знам, че не ми е харесала.
Но пък хей, ще запълня времето си с проучвания покрай бъдещата екранизация на "Къде си, Аляска?", отново по произведение на Джон Грийн. 
А вие, ако желаете, можете да ми кажете какво мислите за книгата "Хартиени градове", а също и филма, ако вече сте го гледали. Чувствайте се свободни да споделите мислите си по темата!

Няма коментари:

Публикуване на коментар