Страници

събота, 15 август 2015 г.

Да съдиш читателя по книгата

Вече разбрахме, че книгата не бива да се съди по корицата - важното е самото съдържание.
Но какво правим с хората, които биват съдени заради това, което четат и харесват? 

Никога не съм предполагала, че ще се срещна с този проблем. Но за съжаление последните няколко седмици се оказах свидетел на ин/директни нападки, подмятания и саркастични коментари, насочени към четящи и техните четива.
Всеки има предпочитания, пада си по определен жанр, харесва дадени книги и избягва други. Но това в никакъв случай не е повод хората да биват нападани и слагани под различни етикети, защото четат нехаресвано от вас произведение, падат си по нашумяла напоследък книга или по какъвто и да е начин не се вписват във вашите критерии.
Признайте си - поне веднъж се е случвало да минете покрай човек, четящ нещо, което знаете и обичате. И в ума ви веднага е изниквала мисълта, че има прекрасен вкус и бихте били страхотни приятели. Обаче сте виждали и такива с "Петдесет нюанса сиво" в ръка, например, следвани от едно невидимо балонче, съществуващо само във вашето въображение. В повечето случаи то е било пълно с негативни коментари. Защото вие не харесвате тази книга, читателят автоматично преминава към графата "лош вкус", "не знае какво да чете", "неподходящ избор", "води се по грешните тенденции", "губи си времето"...
Или пък сте чели негативно/позитивно ревю за книгата, която харесвате/не харесвате. И авторът му е получил същите етикети.
Всички сме виновни за съденето, дори и то да не е умишлено. Сама толкова много пъти съм гледала с леко повдигната вежда почитателите на поредици, които не харесва. Това обаче не прави човека по-малко читател от мен, нито пък значи, че той не разбира или има лош вкус. Значи, че се наслаждава на това, което му допада и извлича нещо полезно за себе си от даденото четиво. Все пак в края на деня четенето си е четене, независимо дали на детска книжка, утопия, фентъзи, четене в какъвто и да е формат. 
Обществото ни вече отметна толкова много стереотипи от пътя си, че е смешно да се хващаме за такива неща и да караме хората да се срамуват от вкусовете си, само защото на нас не ни допада. Време е да започнем да се радваме, че читателите стават повече, а хората пред телевизорите - по-малко. 

Уважавайте мнението и предпочитанията на останалите. Всеки има различни критерии, що се отнася до литература. Книгите не се пишат за всички. Не всеки може да достигне до заложеното послание, да хареса претенциозния главен герой или развръзката. В литературата понятия като "правилно" и "грешно" няма, защото едно, което не харесвате вие, може да се хареса на друг. И това далеч не значи, че този човек няма вкус. Значи просто, че той не е подобен на вашия. 

2 коментара:

  1. Много хубав и смислен пост, чак ме е яд, че чак сега го виждам. Трябва сутрин да се будя с блога ти, Евинка.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Викачу (крада прякори, сори нот сори :)). Трябва си. Нагласи си го по подразбиране да ти се отваря, като си пускаш интернета. <3

      Изтриване