"Момичето от влака" от Паула Хоукинс - Ревю

Побиха ме тръпки, прочитайки първите няколко страници от "Момичето от влака" на Паула Хоукинс!

Получих копие от книгата от издателство "Ентусиаст" в замяна на честно ревю и бях невероятно въодушевена. Още в метрото обратно към вкъщи започнах да чета нетърпеливо, готова да се забравя между редовете. 

Книгата проследява кратък период от живота на главната героиня - Рейчъл - разведена алкохоличка, потънала в рутината на ежедневието си, обсебена от мисли за бившия си съпруг. Всеки ден Рейчъл пътува в един и същи влак и си съчинява истории за хората, които вижда. Любимците ѝ са двойка от една от къщите на улицата, на която някога е живяла - мъж и жена, които тя нарича Джес и Джейсън. Представя си перфектната им връзка, мечтае да бъде на мястото на Джес. Докато случайно не попада в центъра на изчезването на Джес - тогава всичките ѝ досегашни представи за щастливото семейство биват поставени под въпрос.

Най-големият плюс в книгата на Хоукинс са героите. Историята е представена от три гледни точки - тази на Рейчъл, на Ана, новата съпруга на бившия ѝ, и Меган, позната на Рач като Джес. И трите имат сходни черти, поведението им на моменти е подобно, но всяка една от тях, както и другите герои от романа, са наистина трудни и непредсказуеми. Още в началото авторката успява да насади чувството, че нещо не е наред. В последствие става ясно, че нито един персонаж не заслужава доверие, всеки може да бъде виновен за извършеното престъпление, всеки има тайни.
Смяната на перспективата е ключов елемент в структурата на романа, защото подклажда съмненията към всеки един герой. Читателят си създава мнение, което може да се смени със следващата глава, в зависимост от коя гледна точка е тя.
Разнищвайки историята около изчезването на жената, авторката докосва теми от реалния живот - пристрастяването към алкохола, домашното насилие, 

Основната част от действието читателят вижда през очите на алкохоличката Рейчъл - в хронологичен ред, но с безброй пропуски заради алкохола, а също неспособността на жената да различи реалност от сън. За пръв път срещам подобен персонаж - ненадежден, изпълнен с несъвършенства, такъв, който съсипва всичко в момента, в който си помислиш, че най-накрая се е взел в ръце. Рейчъл е ненадеждна не само за читателя и останалите герои, но и за самата себе си. 

„Лицата около мен са познати, лица на хора, които пътуват всеки ден насам и обратно. Вече ги разпознавам, вероятно и те мен, но не съм сигурна, че ме виждат такава, каквато съм в действителност.“

Ретроспекциите на Меган само подклаждат читателските подозрения и дават нови поводи за размисъл над мотива, а Ана дава възможност да се погледне цялата ситуация от страни. Харесва ми как уликите се представят постепенно и толкова объркващо за читателя, колкото и за героинята. Но с малко повече внимание всеки би забелязал частите, в които Паула Хоукинс разкрива по нещо важно. По този начин достигнах до разкриването на мистерията малко преди Рейчъл да го стори, и тази част ме разочарова. Самият край на книгата ми се стори прибързан, макар и перфектно основателен и логичен. Искаше ми се да се случи нещо неочаквано, нещо, за което не съм си дала сметка.
Много късно успях да изградя мнение за мъжките герои тук. Скот (или Джейсън), съпругът на Меган, е от тези, които в чуждите очи изглеждат смели, спокойни и готови на всичко за половинката си, но с течение на историята действията им стават нелогични. И в крайна сметка не могат да бъдат причислени нито към добрите, нито към лошите персонажи. Също като Том, бившият съпруг на Рейчъл и настоящ на Ана. През цялото време бях подозрителна, имах чувството, че той не е изключение и зад симпатичното, грижовно поведение крие още тайни.

Тъмната атмосфера на "Момичето от влака", обърканите герои и множеството обрати в сюжета биха се харесали на всеки почитател на психологическите трилъри. Бих препоръчала книгата на всеки, който си пада по разрешаване на мистерии или иска да навлезе в този жанр. Книгата несъмнено ще разпали любопитството на всеки. 

„Знам, че вече не съм момичето, което бях някога.“