вторник, 18 август 2015 г.

"Жътварят" от Тери Пратчет - Ревю

„Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят.”
Преди месец-два реших да прочета "Еманципирана магия" от Тери Пратчет, но около средата се отказах, защото нямах особено много време и желание да се впускам в напълно нов, непознат за мен свят. За това пък преди малко повече от седмица получих от Зинка "Жътварят" - книгата за Travelling book project, който тя стартира. Не бях много убедена дали ще се справя с четенето заради "Еманципирана магия", но всички бележки и подчертани с цветен маркер реплики, които видях, прелиствайки бегло страничките, ми дадоха надежда, че може би този път нещата между мен и Пратчет ще тръгнат в правилната посока. 
Тери Пратчет е майстор в това да пише безсмислено, но в същото време адски логично. 
Смърт изчезва, или поне така си мислят хората. Настъпва хаос, светът на Диска се пълни с все повече призраци, а Уиндъл Пунс се събужда в ковчега си като неумрял. Той, заедно с групичка от още няколко изненадващо дружелюбни неживи (състоящо се от два вампира, върколак, последното банши и караконджул), се заемат със задачата да опазят света. Докато в същото време далеч от града в малка ферма се появява мрачен непознат, който за голяма изненада е изключително добър с косата. 
Нямам никаква база за сравнение и не мога да кажа дали "Жътварят" е по-добър или не от останалите истории от света на Диска, но за сметка на това ще призная, че определено надхвърли очакванията ми. Нямах идея в какво се въвличам през първите страници, и скачането от една в друга гледна точка ме накара да препрочитам дадени параграфи. Разбира се, смеейки се. Хуморът на Пратчет, изтъкан от нишки сарказъм и ирония, може да е труден за схващане за някои хора, особено ако не са съсредоточени върху текста пред себе си. Лично на мен обаче ми достави огромно удоволствие, забавлявах се през цялото време и на моменти си налагах забрана да пиша по книгата, и да подчертавам, защото в противен случай щях да я пратя на следващия участник оцветена от първата до последната страница. 
Героите на Тери са забавни, остроумни и несъмнено оригинални. Различни един от друг, по-цветни и интересни от които и да било герои. 
Фаворитът ми от тази част, Смъртта, е по-забележителен, отколкото се очаква да бъде. Всяка негова реплика е написана с главни букви и това създава впечатлението, че гласът му е груб и вика, докато всъщност той прошепва. Дори не си и помислих да променя образа му във въображението си - висок скелет с фермерски дрехи и коса, викащ насам-натам определено е достатъчно забавно, че да прикове вниманието ми за 300-400 страници.
— АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО! — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
— И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
— ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.
Харесвам и неумрелия магьосник Уиндъл Пунс, който също има значителна роля в развитието на историята. Човек би очаквал, че за мъртвец той ще е неприятен, груб, плашещ, обаче Пунс е миличък, дружелюбен и отзивчив. 
За сър Пратчет няма правило, по което създава героите си. Като цяло книгата ми се стори претенциозна и без съмнение не би се харесала на всеки заради "подредения" хаос и специфичния хумор. Но определено съм на мнение, че всеки трябва да даде шанс на някоя от книгите. Радвам се, че "Жътварят" успя да ме грабне и не ме разочарова. Единственият ми проблем сега е, че не знам с коя книга да се захвана... 
Много би ми се искало да споделя с вас част от бележките по копието за проекта, но сама не снимах нищо. За това се надявам Зин да склони да напише пост, когато получи книгата обратно.
Някъде в нощта Рег Шу се озърна, извади изпод куртката си четка и кутия боя и написа на първата попаднала му стена: „У всеки жив има мъртвец, който чака да се прояви.“...

1 коментар:

  1. Ако "Жътварят" ти е харесал, може да пробваш с "Дядо Прас" :D Там също главен герой е Смърт (който е моят личен любимец от Света на Диска, а на второ място е Ваймс). Аз лично обожавам всичко от Пратчет и просто ми стана супер хубаво като прочетох, че "Жътварят" ти е допаднала. Дано и други негови книжки ти допаднат ^_^
    П.П. Филмите също са хубави, но ги препоръчвам след книгите :D

    ОтговорИзтриване