Страници

вторник, 1 септември 2015 г.

За Румъния и още малко

По повод края на лятото и сезона на почивките със семейството ми решихме да си спретнем малко пътуване. Дълго време се двоумихме между Гърция и нашето Черноморие, но най-накрая се спряхме на вариант, който не бяхме обмисляли - Румъния.
Преди мисля две години се готвехме за пътуване в тази посока, но така и не заминахме. За това приех това щастлива, че най-накрая ще видя и тази страна, ще посетя прочутите им замъци, ще прекося Букурещ през нощта...
Пътуването ни започна на 24-ти с първа спирка Велико Търново. Решихме да не взимаме всички километри до столицата на Румъния наведнъж и избрахме този град най-вече заради Царевец - искахме да го посетим от ужасно много време. 
Не очаквах това място да ми хареса толкова много. Всъщност не мога да обясня добре чувството, което изпитах в първия момент, в който гледката се появи пред очите ми на излизане от тясната уличка. Искаше ми се да обходя всяка пътека, да видя абсолютно всичко, но жегата ми позволи да стигна сигурно само до половината. 








След обиколката се насочихме към Медийния център в града, където се намират силиконови/гипсови статуи на кралското семейство и селяни, типични за периода. Изработката на всяка една от фигурите е страхотна - всички изглеждат реални, беше ме страх да се приближа повече, защото мислех, че ще се размърдат. Майка ми обаче го направи. На фигурите, на които имаше аларма... Можете да си представите какво последва.



На всеки ъгъл във Велико Търново лежат котенца. Няма да ви казвам всъщност колко снимки има на картата с памет. Ще се задоволя с качването на две. 


Сутринта на следващия ден потеглихме към Букурещ. За пръв път в живота си видях Дунав и, по подразбиране, минах по моста към Румъния. Може би някое следващо пътуване ще бъде в град, близък до красивата река. 

До края на деня разглеждахме централните места на Букурещ. Направи ми впечатление красивата архитектура, широките булеварди, парковете, всички фонтани в града. Улицата, перпендикулярна на парламента им, е преполовена от редица красиви водопади, които през нощта променят цвета си. 
Въпреки красотата си, Букурещ не е особено чист град, особено в по-крайните квартали. Стори ми се дооооста по-мръсен от София...
Втория ден решихме да хванем туристически автобус, който да ни разведе из забележителностите. Това беше първото ми такова пътуване и ме убеди, че е един от най-добрите начини за разглеждане на града на първо четене, защото дава идея за мащаба и мястото на нещата. Пътуването беше забавно, радвам се, че разбрахме за него. 
Вечерта посетихме един от най-големите паркове (защото, както каза баща ми, "Букурещ, езеро, катерички"...) и се возихме на корабче по езерото, което е гигантско. В сравнение с него, нашите Ариана и дружбенско езеро са просто локви. Направихме и обиколка на стария град след залез слънце, когато заведенията са пълни и отвсякъде се чуват гласове. 
История: опитвах се да снимам една катедрала в нощен режим, но не знаех, че светкавицата ми се е отворила, и натиснах копчето за снимане точно в момента, в който някакъв мъж мина пред мен. Не мога да спра да се смея на снимката и обърканата му физиономия. Обаче няма да я кача, въпреки че едва ли въпросният човек ще я издири. Просто предпочитам да я запазя. 

























На следващата сутрин поехме към Синая, за да разгледаме замъка Пелеш. Бях го виждала на снимки и бях разочарована от модерния му вид - исках нещо като замъка в Бран... Признавам, че ми хареса малко повече на живо - гигантска поддържана сграда с кули, красиви градини отпред, статуи... Взехме си билети за обиколка на първите два етажа (които са не повече от 30 помещения. Целият замък има около 160-170 такива...) и благодарение на някаква жена не се набутахме в обиколката на румънски език, а тръгнахме с тази на английски. Реших да не давам 33 леи за пропуск за камера - най-голямата ми грешка. Защото вътрешността на това място е... уау. Злато, дърво, кристали, персийски килими, мебели, правени от поколения... Картини.... Библиотеката на краля... Спалните и дрешниците, баните им... Ако не ми вярвате, просто потърсете в гугъл и се убедете сами, че това е едно от най-приказните съществуващи места на земята.
Решихме да не влизаме в Пелешор - малкия вариант на Пелеш, и вместо това прекарахме около час между сергийките с магнитчета и картички в подножието на замъка.






Историята на горната снимка: Решихме, че трябва да се снимаме на фона на замъка и аз просто фиксирах тази пейчица, заобиколена от хубава тревичка, и без да се оглеждам повече просто цепих напред и се настаних, готова да бъда фотографирана. До след 3 секунди, когато чух ядосана румънска реч. Обърнах се и видях някакво момче да ми маха с разгневено изражение. Веднага скочих и  отпраших далеч, едновременно с това търсейки къде точно пише, че аз не мога да ходя там. И знаете ли, намерих табелката. Само дето все още не съм бог и не знам всеки език на земята, та да мога да разбера румънския надпис, който не само не беше преведен на английски, а беше скрит до един храст. 
Впрочем това ми направи лошо впечатление - по забележителностите им има много малко надписи на английски, и това е глупаво, считайки броя на чужденците, които ги посещават. 
Отседнахме в град след Синая - Брашов, и спахме в най-най-най-прекрасния мезонет, който съм виждала до сега. Но оставете него настрана, Брашов е прекрасен. Не очаквах да харесам този град толкова много, но се влюбих в старата му част, огромния надпис на планината, Черната катедрала и самия център в областта, в която се намирахме. 
Втория ден там пътувахме до Бран, за да видим прочутия замък на Граф Дракула. Обожавам как изглежда отвън и бях наясно, че е превърнат в нещо като музей, но малко се разочаровах от вътрешността му. И липсата на организация. Докато в Пелеш се влиза по групи, в Бран всеки е инднивидуално. И се получава меле. Всеки снима, бута се, не се съобразява... Качвах се по един от тайните коридори и някаква бабка реши, че ще снима надолу точно в момента, в който съм пред нея. Със светкавица. И дори не съжалявам, че се развиках на български. Не е възможно да има толкова нелогични и (за да не използвам по-силни думи) глупави хора. Постоянно си мислех "Ето какво става, когато дадеш на маймуни фотоапарат"...





А след обиколката на замъка с родителите ми решихме да вземем двуминутния лифт до върха на малката планинка над града и да направим преход до надписа горе. Ходенето се оказа не повече от 10 минути бавен ход, а гледката - удивителна.
Като за финал на деня обиколихме Брашов отново, направихме много снимки и седнахме в заведение за вечеря. Нека да отбележим колко вкусна беше пицата.







В събота пътувахме директно от Брашов до София. Осем часа път ми дойдоха малко в повече, за това с удоволствие си облякох пижамата и заспах на моето си меко, удобно легълце с плюшената ми играчка. И с всички прекрасни снимки и спомени от последното дълго пътешествие за това лято. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар