неделя, 27 септември 2015 г.

Моите навици при четене (училищна версия)

След петнадесети септември времето ми за четене на книги започна постепенно да намалява, до седмица ще съм затрупана с домашни и уроци и дори няма да си помислям за час-два с книга. Въпреки това от много време искам да споделя всички навици, които имам при четене, както и някои придружаващи факти. За да запазя всичко последователно, ще се придържам към въпросите къде, кога, как, защо и колко в непоследователен ред.
Най-много и най-често чета у дома, на леглото, вирнала крака на стената или провисени от ръба на леглото, а понякога дори главата ми е надолу. Позата определено не е една и съща всеки път. Понякога чета в метрото или автобуса към училище също, защото пътят ми е около 4 минути, които няма как да запълня, ако съм без приятели. Но освен в движение много рядко ми остава време да седна преди или след часовете, и да приключа половин книга, както правех цяло лято. По-голямата част от любимото ми занимание остава за уикенда, при това в случай, че не излизам с приятели или нямам неотложни задължения. 
Като че ли най-често чета през следобедните или вечерни часове, когато съм приключила с училищните работи. Обикновено си правя чаша чай и се сгушвам с Диегито (плюшеното ми създание) на ъгъла на леглото, заобиколена от много възглавници, изключвам интернета на телефона, телевизора и лаптопа, и давам начало на два-тричасово четене. В тази връзка - не обичам да слушам музика, нито пък да гледам телевиция, докато съм с книга. Не ме разсейва, просто звукът на фона ми е неприятен.
Пия, но не ям. Не се разсейвам от това - не обичам да цапам страниците на книгата с мазни пръсти или пръски от спагети, например. Случи ми се няколко пъти, докато седях в кухнята, вглъбена в главите. От тогава нито нося книги там, нито ям.
Не обичам да приключвам по средата на глава или изречение (също така да ме прекъсват, докато съм по средата на някоя дума). Предпочитам да дочитам главата до края, или най-малкото да стигна до началото на следващия абзац с цел завършеност на мисълта на автора. Имам навика да отбелязвам до къде съм стигнала най-вече с неща, които са ми под ръка. Неотдавна написах цял пост с най-странните книгоразделители, които някога съм използвала, можете да го прочетете, като кликнете тук. Единственото, което никога не бих причинила на книгите си, е да прегъвам страници и ръбчета. 
Влюбена съм в идеята за перфектна библиотека, за това избягвам да прегъвам гръбчетата на
книгите си, докато чета. За това донякъде помага дрешката за книжка, която направихме с майка ми. Въпреки това има книги, в които пиша, признавам си. След "Жътварят" започнах да пиша все по-често, при това не само в книги, предназначени за училище. Ако някой ден се разделя с колекцията си би било яко следващият читател да разбере какво е било моето мнение. 
Независимо от това по-често слагам разноцветни лепенки на страниците, особено когато ми предстои да пиша ревю за дадената книга. По-лесно ми е да търся цитати за статията по този начин.
Откакто пиша рецензии, на тетрадка или на недоизписана страница в органайзера си правя табличка с положителни и отрицателни неща за книга, за която искам да пиша. Хвърлям идеи за изречения, мнението си за дадени моменти и неща, които не бива да забравя да включа. Предполагам, че много буук блогъри биха потвърдили, че това улеснява писането донякъде. 
Предпочитам хартиения вариант на книгата пред електронния, въпреки че като чета на четец съм по-бърза. Не мога да се разделя с чувството да прелиствам страниците и да си играя с тях, докато чета на ум. 
Не само по време на училище избягвам да чета по повече от една книга. Не бъркам сюжетите - просто не мога да избера коя книга да чета, защото в повечето случаи всички са ми интересни и искам да завърша възможно най-скоро, а също не искам да остават в "currently reading" секцията твърде дълго. Въпреки всичко се налага да комбинирам четенето на избрани от мен книги с четене на задължителни за часовете по испанска и българска литература. 
В началото на всеки месец си поставям предизвикателство да прочета дадени книги и това ме мотивира изключително много да отделям време сутрин или вечер. Също така обичам да участвам в маратони, както може би знаете. Надявам се да имам възможност да го правя по-често по време на училище. 
Би ми било интересно да разбера как четете вие - има ли странни неща, които правите, любими места, на които четете, дори любими напитки или храни, които правят процеса по-приятен за вас. Ако желаете - чувствайте се свободни да ги споделите! 

2 коментара:

  1. Хубав пост, забавен. Направо си те представям сред възглавниците.
    Екземплярът ми на "Фенка" е целият набучкан с листчета, откъснати от каталог на Lidl за отбелязване на важните моменти. Мързи ме да пиша в полетата, затова слагам листчета. Затова най-любимите ми книги приличат на таралежи.
    Не спирай да четеш, Ева! И да пишеш!

    ОтговорИзтриване
  2. Много интересен пост.За много от нещата съм същата.Като изключим,че и в училище чета доста.

    ОтговорИзтриване