събота, 5 март 2016 г.

Десетте неща, с които "Адските устройства" ме спечели

Минаха по-малко от двадесет и четири часа, откакто завърших трилогията на "Адските устройства" от Касандра Клеър. Адреналинът от последните петдесет страници все още ме държи в рамките на нормалното. Това, което малко притеснява и мен, и сестра ми, е фактът, че от тогава изгледах почти всички видео ревюта, и почти всички, писани в български блогове, а заедно с това вече телефонът ми има нов уолпейпър с образа на двама от главните герои. И рафтовете ми са подредени така, че прелестните корици на трите книги да се виждат. 
Исках да изразя емоциите си, впечатленията и всички мисли, които не ме оставят още от първите страници на "Ангел с часовников механизъм", но след като отворих чернова и се опитах да започна уводната част, думите просто замръзнаха в ума ми. Затова днес ще ви представя по малко по-различен начин обичайното ревю за новата ми любима трилогия.

1. Светът на Сенките и Лонвците на сенки
Преди да започна тази поредица, преполових първата на авторката - "Реликвите на смъртните". Въпреки лошото първо впечатление, се влюбих в заплетения свят на Каси, изграден на база на този, в който живеем сега, но наситен с битки, демонични създания и силни войни, които бранят хората с цената на живота си. Да видиш същото това място, но двеста години по-рано, е магическо изживяване. Самите разлики в начина на живот на героите, сравнени с тези от първата поредица, е впечатляващ посвоему, защото дава храна за размисъл - какво е било изобретено след Теса, Джем и Уил, също какво преди тях...

2. Парабатаи
Връзката между Уил Херондейл и Джеймс Карстерс е може би най-любимият ми аспект от цялата история. Въпреки намесването на момиче, с което се завършва любовният триъгълник, взаимоотношенията помежду им остават силни и дори укрепват. Това е приятелство, което трябва да се среща в книгите по-често. 

3. Лондон
Представеният в трите части мрачен Лондон, неговата тъмна и мистична страна, населена с Долноземци, е добро място за развитие на действието. Както в "Реликвите", шумният и винаги изпълнен с енергия Ню Йорк задейства до някаква степен динамиката на действието, великобританската столица допринася за студеното чувство и напрегнатост в моменти, в които този ефект е желан.

4. Поезия
Поезията, и като цяло литературата, заема голяма част от същността на двама от главните герои. Теса първа проявява качеството си на читател, заради което в нея припознавам себе си. Харесва ми колко много препратки към романи от съответния времеви период е включила авторката, също и поезията, която безпроблемно цитират персонажите. Няма нужда да казвам, че именно тези черти на характерите им ги дооформят и шлифоват в съзнанието ми като личности, вместо да останат безлични.

5. Музика
Музиката в книгите е нещо, което трудно може да бъде оценено, защото за да се разбере, тя трябва да бъде чута и възприета със сетивата. Трудно е просто думи върху лист да предадат емоцията, която авторът е отредил на даден герой. Но за мен това се получи безпроблемно. Има няколко конкретни сцени, в които се описва как Джем свири. Те са моите любими от всички части. В останалите моменти е представен по-скоро като уязвим герой, абсолютно обратен на Уил, но тук със своята цигулка чувството е сякаш има надмощие над всички, по-силен е, това е неговата стихия, и дори навел глава и плъзгащ лъка деликатно по струните, никой не може да го пребори.

6. Хумор и умел сарказъм
Точно както своя потомец, Уил притежава богат речник и талант да го използва по най-подходящия начин в точния момент. Съжалявам, че още от самото начало не започнах да записвам всички невероятни реплики, на които се съсипвах да се смея. Щях да се връщам и да ги препрочитам многократно. Дори извадени от контекста, те не губят остротата си.

7. Изключителни второстепенни герои
В началото не изпитвах абсолютно никакви симпатии към второстепенните герои - Шарлот, Хенри, Джесамин, дори Софи. Това се оказа грешка още преди финала на първата книга, когато разбрах колко важни и изключителни са те със своите собствени истории.

8. Емоционални моменти
Ако не друго, то трилогията си има предостатъчно емоционални сцени, на които аз съм огромен фен. Особено в третата книга, където чувството е точно все едно си на влакче на ужасите - възходите и спадовете съвпадат с разкъсването и частичното събиране на сърцето ти отново и отново. Това слагам в категорията с добри качества, защото книгите, които предизвикват чувства и размисъл са винаги добре дошли, и реално показват дали авторът е способен да въздейства на читателите си.


9. Препратки и връзки с "Реликвите на смъртните"
Отгоре споменах за общия свят, в който се развиват двете поредици, но това не е единственото общо помежду им. Смяната на двете поколения е страхотно. Да видиш предците на Джейс, Клеъри и компания, когато са били на тяхната възраст, е задоволяващо. Аз успях да си обясня много от чертите на характера на персонажите от "Реликвите", също отношенията в семействата им и някои връзки с Клейва. На пръв поглед прехвърлянето между тези две перспективи и разясняването на общите линии е малко сложно, но всъщност в "Адските устройства" всичко си идва на мястото съвсем лесно.

10. Оригинален финал
Смело твърдя, че "Принцеса с часовников механизъм" е най-добрият финал на трилогия/ поредица, който съм чела някога. Герои, сюжет, детайли, емоции - всичко това, събрано на едно място, е незабравимо и много вълнуващо преживяване. Касандра Клеър се е справила чудесно с финала на, според мен, най-добрите си книги, успявайки да задоволи желанията на абсолютно всичките си читатели и привърженици. Както ми беше казано, "В тази книга важи правилото "Нищо не е такова, каквото изглежда" - поднесените неочаквани елементи са чарът на "Адските устройства".

10 коментара:

  1. Много се радвам, че трилогията ти е харесала толкова много. Наистина това са най-добрите книги на Касандра Клеър. Показала си положителните им черти по прекрасен начин. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз също се радвам, ужасно много исках да разбера защо толкова много хора са почитатели на трилогията и съответно да усетя вълнението сама. Благодаря ти!

      Изтриване
  2. Браво! Много ми хареса как си уловила моментите и си ги написала по чудесен начин. :) Напълно те разбирам за музиката на Джем. Аз лично я чувах в главата си, докато четях. Особено в епилога на третата книга, там дори плачех като луда... Много приятно ми стана, че си цитирала думите ми, които бях писала под твой статус в Goodreads. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти за коментара, както и всички в goodreads, през цялото време ми беше мотивация да продължа!

      Изтриване
  3. Накара ме още повече да искам да прочета поредицата с този пост. Личи си колко си я харесала и твоите чувства се предадоха и на мен :дд Имам първата книга, но чакам първо да приключа с едни неща и в първия удобен момент ще я започна. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Надявам се времето на "Адските устройства" за теб да настъпи по-скоро, защото наистина трилогията е страхотна! Дано ти хареса!

      Изтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Винаги съм искала да прочета тази трилогия и може би след този inspirational пост, ще се взема в ръце и ще я прочета. Страхотен пост между другото!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако решиш да я прочетеш скоро - надявам се да ти хареса толкова, колкото на мен! Благодаря ти!

      Изтриване
  6. Бях хвърлила око на тази трилогия преди време,но не си я закупих по незнайна причина. Но заради поста ти вече искам да изтичам до книжарницата и да си я купя. Страхотен начин да споделиш какво ти е харесало и да накараш хората да се влюбят в книгите без да са ги прочели! :)

    ОтговорИзтриване