Изпитите свършиха. И сега?

     Заради желанието си да бъда винаги продуктивна често ми се случва да забързвам темпото на ежедневието си, да си намирам нови задачи и да давам всичко от себе си, докато нещата за вършене не се изчерпат и аз не остана с поглед в тавана и без нито една идея какво да правя. Повечето студенти могат да се припознаят веднага в ситуацията, особено часове след края на послединя изпит - тогава напрежението го няма, няма и за учене и изведнъж се оказваме с някакви дни до началото на новия семестър, в които ясна цел на хоризонта няма. 

     Бих могла да интерпретирам темата два по-общи начина: 

     1. Свръх продуктивността и желанието да правим много неща са изтощаващи и в един момент неминуемо ни водят до burnout

     2. Свръх продуктивността ни дава повод да се чувстваме добре със себе си и постигнатото, а също и ни кара да се замисляме за грижата за самите себе си.

    Заобиколно поемам по втория път, но в никакъв случай не зачерквам истинността на първата точка. Все пак темата на днешния пост е времето след свръх продуктивността.

     Преди три дни за мен приключи третата ми сесия в университета и след тези 72 часа опипване на почвата мога спокойно да кажа, че се вписвам с описанията от по-горе. Нямам за четене за изпити, нямам и останали домашни за предстоящите упражнения; на теория времето ми трябва да бъде посветено само на приятни неща. А те се оказаха твърде много: четене, сериали, спорт, симс, разбира се, излизане с приятели, пътувания дори. Проблемът е, че прекарвам повече време в мисли за това какво да правя първо отколкото в правене на някое от нещата. Иронично, но факт. Все още не съм намерила решение за този проблем, различно от скролване в инстаграм и фейсбук - това само по себе си е още по-голям проблем. 

      Имам една седмица да направя няколко конкретни неща: да си почина от ученето, да си почина от социалните мрежи, да прочета възможно най-много книги и да направя 5 тренировки. Тези четири неща не са случайни и всички целят да ме подготввят за четвъртия семестър, в който ще трябва да дам от себе си повече, отколкото съм давала във всички други семестри взети заедно. Убедена съм, че не съм единствената.

     Затова през тази седмица ще направя всичко възможно да постигна целите си. Независимо дали това значи да изтрия социалните си мрежи и да остана "офлайн" в името на самата мен. И без това е нещо, за което си мисля от много време. И всичко това, като си почивам. 

      Рядко чувствам някаква силна нужда от почивка именно защото съм свикнала всичко да е на бързи обороти и винаги да се случва нещо (а и защото след почивка винаги изпитвам малко трудност към възвръщане във форма). В духа на #ГрижаЗаСебеСи - тренд, който нашумя в българското блог общество през последните седмици - ще се погрижа за нуждите си и ще си наложа почивка, релакс, повече медитация (с това се заниммавам от съвсем скоро и тепърва навлизам в същността на практиката, може да ви разкажа повече след някой друг месец!) и прекарани часове на открито; повече от нещата, за които нямам време обикновено; повече спокойствие и по-малко мисли за университет и "сериозни" задължения.
      С целия този план започнах тази сутрин, след като отскочих до Ректората за нанасяне на една от последните оценки. Спонтанно реших, че ще се възползвам от прекрасното и не много хладно време вън, щом излязох от станцията на метрото, и на път към блога ми спрях в една от градинките. Паркирах се на по-отдалечена пейка и четох "Любов по време на холера" цял час. Свеж въздух, без разсейващи фактори, без телефон или слушалки. В превод - всичко, което искам от следващите няколко дни.