Впечатления от "You" - за преследвачите и социалните мрежи

     Убедена съм, че повечето от вас вече знаят за нашумeлия сериал на Netflix "You". В разките на 10 епизода се представя недългото познанство между Джо, симпатичен и много начетен книжар, и Бек, студентка, която търси своя път в издателството и в живота. Обсебен от нея, Джо намира начин да влезе в личния ѝ живот, да спечели доверието ѝ и да се отърве от всички хора, които стоят между него и Бек, независимо от цената, която трябва да плати. 

     Струва ми се, че не много хора знаят, че "Ти" е сериал по книгата на Каролайн Кепнес "Ти", която е преведена на български (но, за съжаление, изчерпана). За нея след мъничко!
    Ревюто съдържа спойлери! Някои от тях са маркирани с по-светъл цвят сиво, а други са отбелязани в началото и в края!

    Бих искала да започна със самата история и героите - много неща ми направиха впечатление, но все пак ще се опитам да не навлизам в твърде много детайли, за да не издам някои от най-интересните моменти на тези, които все още не са имали възможността да го изгледат. 

      Напоследък темата за серийните убийци и преследването нашумя отново, може би заради предстоящото излизане на филма за Тед Бънди (а и заради крактия документален сериал в Нетфликс). "Ти" ни дава перфектната възможност да надникнем в ума и да анализираме мислите на един преследвач, който сами никога не бихме различили в тълпата от хора по улиците, с които ежедневно се разминаваме. Джо е именно това - собственик на книжарница, при това доста добре изглеждащ, с интереси в областта на литературата, не много приятели, но пък мил, грижовен, добре възпитан и много, много манипулативен и с невероятен талант да замаскира тази си черта. Историята е представена от неговата гледна точка - през всички десет епизода той води монолог, отправен към възлюбената му Бек, и малко по малко разкрива части от характера и намеренията си. Може би именно това е елементът, който прави историята толкова пленителна, но и объркваща. Джо е от онези герои, които мразиш и обичаш едновременно, защото не одобряваш действията му, мислиш ги за безумни, очевидно са неправилни, но в същото време някаква част от теб вярва, че извършва всички престъпления от любов, за да предпази Бек, за да се погрижи за съседското дете Пако. Именно с Пако се загатва идея, която доста ми допадна - именно на него Джо предава знанията си го превръща в потенциално свое копие подобно на мъжа, който се е грижил за него, когато е бил малък. Остава ни да се чудим дали детето ще придобие само дорбите, или и лошите му черти.

     Ситуацията с Гуиневир Бек, която всички нарчат просто Бек, е същата. Тя е красива студентка с мечта да публикува произведенията си, опитва се да се впише в приятелския си кръг и да балансира всеки аспект от живота си, докато споделя голяма част от него в интернет - рецептата за relatable персонаж, все пак именно това правим почти всички в днешно време. Бек обаче е и героинята, която предизвика голяма доза възмущение от мен, защото постъпва наивно и глупаво, на моменти се държи гадно с хората около себе си и ме кара да чувствам (макар и много да не ми се ще), че си проси някои от нещата, които ѝ се случват. Пример, паралелните ѝ отношения с Джо и Бенджи, лошата комуникация с Пийч в следствие на лесната манипулация, цялата сюжетна линия с наставника ѝ в университета, когото се опитва да изнуди. Мнението ми е доста смесено поради следната причина: Бек ми се струва твърде наивна и очевидна в действията си (спойлер: като тези в края, когато Джо я заключва и тя очевидно се опитва да го манипулира, за да избяга, като се прави, че всичко между двама им е окей и тя му е простила убийствата на близките ѝ). Но в същото време оценявам това от гледната точка на наблюдател, който знае как стои ситуацията. Дали ако съм на нейно място ще си дам сметка за лъжите и следите, които сочат към виновника за всички несполуки? Дали изобщо ще допусна да се стигне до тях, като допусна човек като Джо в живота си?

      Друг важен въпрос е защо живее на първия етаж в сграда в Ню Йорк и няма нито щори, нито завеси, и не си дава сметка, че всеки минувач, който хвърли поглед, може да види всичко?

    В това отношение в сериала се повдига един актуален въпрос, свързан със социалните мрежи и нашия живот онлайн: колко и трябва ли изобщо да споделяме личната си информация в мрежата, и какви биха били последствията, ако го сторим? Първата ми мисъл, след като видях как лесно Джо разбра 99% от детайлите за личния живот на Бек само разглеждайки фейсбук и инстаграм страницата ѝ, беше веднага да изтрия своите и възможно най-бързо да се спася от нейната съдба. Само няколко клика делят всеки, който има желание да не намери, от това да узнае адресите ни, дневния ни график и може би мястото, на което се намираме точно в този момент. Със сигурност напоследък филтрирам нещата, които споделям в профилите си, с малко повече внимание и със съзнателната мисъл, че вероятността да попадне в недобронамерени ръце е голяма. Better be safe than sorry. 

     Противно на масовото мнение и очаквания, любимата ми героиня е Пийч, при това не само защото Шей Мичъл е прекрасна и се справя отлично със задачата да вдъхне живот на най-добрата приятелка на Бек. Ако трябва да съм честна, Пийч въплъщава много от чертите, които в реалния живот ме отблъскват - високомерна е, на моменти парадира с позицията си в обществото и има съзнание на човек, който е над всички. Но Пийч е единствената наистина умна и прозорлива в целия сериал, бие дори Джо, който, по мое мнение, е огромен късметлия, който мисли бързо, но се отдалечава от "гений" и такива силни думи. Героинята на Шей мисли и разсъждава трезво, шестото ѝ чувство действа безобразно добре и свързва две и две. Освен това вярва на преценката си за хората, разонно предпазлива е и действа, за да постига целите си. Смъртта ѝ ме разочарова, защото вярвах, че именно тя ще е тази, която ще махне маската от лицето на Джо и ще спаси приятелката си. Уви. Именно защото е способна да усуети плановете на преследвача, участието ѝ приключи бързо. Не мога да пренебрегна приликите с Джо. "Прилики" е относително понятие, тъй като Пийч е чисто и просто неговият женски вариант - следи Бек, има нейни снимки, а също и склонността да я манипулира, за да получи своето. Пример - опитът за самоубийство, който се оказва изключително добре планиран и дори описан в лиичния ѝ дневник.

     Бих определила "Ти" като доста плашещ сериал, защото много от нещата, които изживяват героите, са част от живота такъв, какъвто го познаваме - успехи и неуспехи, разочарования и в приятелски и любовен план, онлайн и реално преследване и тн. (Спойлери!) Това, което не ми вдъхва никакво доверие, е аспектът с всички убийства. Има всякакви случаи на серийни убийства - извърени от хора, които ги планират, а и от такива, които просто започват и продължават ей така, за спорта, предполагам. Както казах, Джо не е зъл гений, няма предварително начертан план, но пък всичко му се разминава, все едно е роден под щастлива звезда. И не съм сигурна колко от това е реалистично. И Бънди са го махали от списъци със заподозрени, защото е хубав, образован, учтив и всякакви такива, но... В случая само Пийч и съседът на Джо усещат, че нещо не е наред, а след тях явно никой не проявява интерес към изчезналите хора без очевидна и основателна причина. (Край на спойлери!)

     Диалогът в сериала е невероятен, също като и кастът! Вече споменах Шей Мичъл - фен съм ѝ от години, още от началото на Лъжкините. Penn Badgley се превъплъщава брилянтно в Джо Голдбърг, кара те да повярваш на героя му до такава степен, че да прехвърлиш чувствата си върху самия актьор. Интересно ми беше да го видя в роля, която няма нищо общо с тази, която играе в "Клюкарката". Elizabeth Lail не ми е позната като актриса от други филми или сериали, но пък ми хареса в ролята на Бек, мисля си, че перфектно пасва в образа на модерното градско момиче, което се бори усилено, за да изгради кариера и да постигне мечтите си. 

     За книгата, по която е създаден сериалът, разбрах в последствие. Следователно я прочетох след като приключих сериала. Преведена е на български и е издадена от Колибри, но тиражът е изчерпан и не мисля, че има вероятност да бъде преиздадена. Въпреки това книгата се предлага в електронен вариант - именно така я прочетох аз. 
     До голяма степен сериалът следва събитията от оригинала. До към средата на книгата разликите са в детайлите и в няколко по-големи сцени (като тази първата им среща и друга с бащата на Бек по време на фестивала на Дикенс. Също тази с нападението на Пийч в парка). Определено мога да си затворя очите за всичките тези неща. След средата обаче идват големите промени, които Нетфликс са си позволили да направят (тук включвам присъствието/отсъствието на Пако; в книгата Джо убива Пийч до вилата ѝ с камък и я хвърля от скала, когато тя тича, а Бек е вътре, а в сериала - Пийч го намира във вилата и той я застрелва; около смърта на Пийч в книгата Джо разказва за това как е убил бившата си приятелка Керълайн, а в сериала той успява да докаже, че тя е жива а освен това в края на последния епизод тя се появява).

     Струва си обаче да отбележа, че собствената ми нагласа към героите е различна: книжната Пийч не е толкова схватлива и умна, а е предимно гадна и досадна. Книжният Джо не предизвиква нито капка съпричастност или симпатия - отвратителен, перверзен, неприятен. При Бек няма промяна, тя си е все толкова дразнеща. 

     Книгата е наистина интересна! Има някои разлики, които според мен са плюс за книгата, но мога да си затворя очите. Удоволствието ми от книгата обаче щеше да е много по-голямо, ако се беше случило преди гледането на екранизацията, тъй като усещах как на моменти ми доскучаваш леко - все пак знаех какво се случва и малко неща успяха да ме изненадат. 

Със сигурност очаквам следващия сезон на сериала, който е един от най-добрите в последно време. Напрежение, мистерия, много неприязън към героите и интересен сюжет - определено е попадение в десетката!