7 причини да прочетете „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ от Мери Ан Шафър и Ани Бароуз

    Няма какво да се лъжем: книжарниците са пълни с романи за Втората световна война, което прави изборът на правилната история изключително труден. Сред всички сюжети за благородни немски войници, бягства, репресии, за ужасите на войната, за зверствата и издевателствата на хитлеристите и за концентрационните лагери, читателите може би изгубят усет за оригинални и съдържателни сюжети. 

    „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ от Мери Ан Шафър и Ани Бароуз е издадена през вече далечната 2008 година и пренася читателя в годината след края на ВВС на смътно познатия остров Гърнзи. По време на германската окупация група местни жители създават читателския си клуб с километрично име като прикритие за „нелегалните“ си дейности: чат-пат скриват някое прасенце от германците, излизат след вечерния час, представят се за хора, които не са... В крайна сметка всеки един от тях по един или друг начин се влюбва в литературата и тази странна смесица от интерес и желание за спасение привлича вниманието на писателка от Лондон - Джулиет Аштън. Тя се залавя със задачата да напише книга за историята на острова, а през кореспонденцията си с членовете на клуба се влюбва и в тях, и в далечното, студено местенце между Великобритания и Франция. 

    Нека ви кажа 10 неща, с които изпъква сред всички останали книги за Войната. 

Впечатления от "You" - за преследвачите и социалните мрежи

     Убедена съм, че повечето от вас вече знаят за нашумeлия сериал на Netflix "You". В разките на 10 епизода се представя недългото познанство между Джо, симпатичен и много начетен книжар, и Бек, студентка, която търси своя път в издателството и в живота. Обсебен от нея, Джо намира начин да влезе в личния ѝ живот, да спечели доверието ѝ и да се отърве от всички хора, които стоят между него и Бек, независимо от цената, която трябва да плати. 

     Струва ми се, че не много хора знаят, че "Ти" е сериал по книгата на Каролайн Кепнес "Ти", която е преведена на български (но, за съжаление, изчерпана). За нея след мъничко!
    Ревюто съдържа спойлери! Някои от тях са маркирани с по-светъл цвят сиво, а други са отбелязани в началото и в края!

    Бих искала да започна със самата история и героите - много неща ми направиха впечатление, но все пак ще се опитам да не навлизам в твърде много детайли, за да не издам някои от най-интересните моменти на тези, които все още не са имали възможността да го изгледат. 

      Напоследък темата за серийните убийци и преследването нашумя отново, може би заради предстоящото излизане на филма за Тед Бънди (а и заради крактия документален сериал в Нетфликс). "Ти" ни дава перфектната възможност да надникнем в ума и да анализираме мислите на един преследвач, който сами никога не бихме различили в тълпата от хора по улиците, с които ежедневно се разминаваме. Джо е именно това - собственик на книжарница, при това доста добре изглеждащ, с интереси в областта на литературата, не много приятели, но пък мил, грижовен, добре възпитан и много, много манипулативен и с невероятен талант да замаскира тази си черта. Историята е представена от неговата гледна точка - през всички десет епизода той води монолог, отправен към възлюбената му Бек, и малко по малко разкрива части от характера и намеренията си. Може би именно това е елементът, който прави историята толкова пленителна, но и объркваща. Джо е от онези герои, които мразиш и обичаш едновременно, защото не одобряваш действията му, мислиш ги за безумни, очевидно са неправилни, но в същото време някаква част от теб вярва, че извършва всички престъпления от любов, за да предпази Бек, за да се погрижи за съседското дете Пако. Именно с Пако се загатва идея, която доста ми допадна - именно на него Джо предава знанията си го превръща в потенциално свое копие подобно на мъжа, който се е грижил за него, когато е бил малък. Остава ни да се чудим дали детето ще придобие само дорбите, или и лошите му черти.

"През вселената" от Бет Ревис - Ревю

Всекиму е познато прекрасното чувство, когато отвори някоя отдавна прочетена книга и си спомни за някой момент от миналото, може би дори преживяване, през което тя е била с него. Но колко от вас са се усмихвали при започване на нова, още непозната история, която силно навява не за едно преживяване, а за цял, изключително любим период от време? Благодарение на "През вселената" преживях това - спомних си за времето от преди четири-пет години, когато започнах да чета повече young adult и утопични романи, "Дивергенти" беше най-любимата ми поредица и нямах никакво търпение да се докосна до още десетки истории. 

Никога не съм била изключителен фен на интергалактически приключения и не съм чела за много такива. Наблюденията ми са, че именно това ще е основната тема в книгоиздаването през следващите няколко години. "През вселената" не може да се нарече плод на тази нова вълна, защото е издадена през 2011 и преведена за българските читатели две години по-късно. Въпреки това, пет години по-късно има потенциал да завладее младите любители на книги с интересна интрига и отличаващи се персонажи. 

Когато приключих първата част на трилогията си помислих, че е силно подценена. Да - виждала съм тук-таме да бъде споменавана в таг клипове или постове, но не помня интензивна реклама и предаващ се интерес да я е съпътствала. Особено в България - не познавам нито един човек, който я е чел. А всъщност това не трябва да е така. Дебютната книга на Бет Ревис има всичко, което имат и световноизвестните бестселъри, предназначени за по-младата аудитория - нужната доза оригиналност, разнообразие между героите, интрига, сюжетни обрати, задоволителен край с обещание за нещо много интересно в следващите части. 

В същото време не мога да отрека, че е и безпроблемна. Сещам се за едно много значително нещо, което мога да отбележа като негативно - причината за събитията в книгата. В началото Ейми, главната героиня, и родителите ѝ биват замразени, за да пропътуват през Вселената до достигането на нова планета, което ще отнеме стотици години. Но всъщност защо? Какво точно кара хората да търсят нов дом? Земята все още е годна за употреба, но все пак най-добрите специалисти в много области са изпратени на светлинни години от родната планета в търсене на неизвестното. Допускам, че аз съм пропуснала тази информация, докато съм се опитвала да разгадая някой друг аспект от книгата. Също, че отговорът на този въпрос може да е оставен за някоя от другите части. И все пак смятам, че е много важна за изграждането на цялата история и не е добре да бъде пропусната.

“It is like a piece of my soul had been lost, empty, and it is now filled with the light of a million stars.”

През цялата книга гледните точни на двамата главни герои се редуват. В случая ми харесва този похват, тъй като показва различното им отношение и цялостно състояние, и дава да се разбере, че са само пионки на фона на огромен проблем. 

Ейми и Младши не са банални и скучни герои, защото всеки носи своите белези и се бори с някакви демони. При земното момиче те се съсредоточават най-вече около връщането ѝ към живота много преди достигането на крайната точка на пътуването и невъзможността за среща с още спящите ѝ родители. Главите от нейно лице бликат от емоции, особено в началото. Всеки ред, прочетен много внимателно, показва болката от това да бъдеш сам в една безкрайна тъмнина без идея кога твоят лъч спасение ще се появи. Докато гласът на Младши звучи по-забързан, битов - всичко е тук и сега, случва се на момента, няма толкова време за детайли и душевност. Битката му с излизането от установения ред го изисква. В крайна сметка е някак си разбираемо - той е роден в космоса, не знае как изглеждат звездите, не знае какво значи да чувстваш по начина, по който чувства Ейми. 

“Sorry? Sorry? Sorry isn't enough. Every. Single. Thing. I ever loved is beyond my reach now. Everything I ever wanted. Everything I ever was.”

Старши се нарича антигероят в "През вселената" - сами можете да видите опозицията в названията Младши-Старши, които ми се сториха едновременно объркващи и забавни. Прочетете ли книгата, сами ще разберете значението им; мога само да кажа, че за мен те символизират опитите за обезличаване на десетки поколения, пътуващи към едно неизвестно бъдеще.

“I never thought about how important the sky was until I didn't have one.”

Бих нарекла "През вселената" носталгично припомняне на миналото, защото заедно с цялото вълнение от интересната история, носи и малко късче, което напомня за навлизането на читателя в света на книгите. Затова бих я препоръчала на всеки не само, ако иска да се докосне до частица от космоса. Бих я препоръчала на всеки, който иска да се докосне до красива история, притежаваща всичко, за да се превърне в нов любимец.

Днес е последният ден, в който можете да се включите в giveaway-я, в който подарявам една бройка от "През вселената"! Можете да го намерите ето тук! Успех!