"Какво прави днес?"

     В последно време много въпроси изникват в главата ми в и без това малкото моменти свобода от задължения. Давам си сметка как понякога не съществува нищо друго извън границите на ученето и основните дневни дейности, които безпощадно ме завличат в омагьосан кръг, от който, за съжаление, трудно се излиза. И това се потвърди скоро, когато мой познат за пореден ден започна разговора ни с въпроса "Какво прави днес?". "Учих". "Иии?". "Тренирах час и малко. Сготвих си нещо. После пак учих, но си дадох кратка почивка, за да скролна фейса. Това е май. Съжалявам. Малко съм скучна". Почувствах се малко зле, но на този етап не си давах сметка защо.

     Измислих си причина едва когато за пореден път този ден отворих инстаграм профила си и разгледах снимките на познати и разни известни личности, които следвам уж за мотивация. Снимки на пътешествия, разнообразни храни и красиви тоалети; сторита със силна музика, много приятели, заведения, разходки из увеселителни паркове и други локации, много от които не съм посещавала нито веднъж в живота си. Общото между мен и тези хора е възрастта, плюс-минус 2-3 години. Разликата - техният живот е вълнуващ, интересен, а моят - не. 

     Като че ли по поръчка, на следващия ден, след като бях качила снимка на записките си за предстоящия изпит, позната ми писа: "Само учиш, сигурно имаш отличен успех". Да, имам го  (тук поемам дълбоко въздух и чуквам на дърво). Но всъщност не правя само това. Наистина не е само това. Защото, да, не съм вън постоянно, нямам последен модел кола, с която да се разнасям из София и не пътувам по три пъти на месец, понеже приоритетите и финансите ми точно в този момент са насочени към други неща. Не си падам по нощни заведения - скоро разбрах, че пълноценният сън може да ме направи сто пъти по-продуктивна. Напоследък често излизам на кафе с приятели, но междувременно уча здравата, чета книги, когато не съм твърде уморена, и гледам сериали, защото това е моят начин да разпускам след петте часа учебна сесия в седнало положение. От скоро особен интерес ми е здравословното хранене - прилагам го в собствения си живот и го комбинирам със спорт. Ходя по Х километра на ден, тичам и уча движенията в залата. Междувременно слушам много музика! Само ако знаеше някой колко скрити плейлисти имам в Спотифай... Споделям и музика, и книги, и филми с хората около мен - оказа се, че вкусовете ми съвпадат с тези на все повечето от тях и заради това се случва да си говорим с часове... А пък и пиша тук. Случва се да прекалявам с по-"дълбоките" постове (като този, който четете в момента), но пък точно тях искам да пиша сега.

     Както казах, след онзи разговор с познатия ми се почувствах зле - не можех да се похваля с някаква супер вълнуваща случка от деня или пък някоя нова вещ. И все пак не мисля, че това е достатъчно, че да лепне етикет "скука" върху всички неща, които съм направила през деня. Субективно е - за някого може и да са, не твърдя, че всеки изпада в екстаз при мисълта за романи от по 500 страници или за учебници по някоя дисциплина, нито за час кардио. Но пък мен ме вълнуват. Това са моите интереси. Обичам да уча и да обогатявам общата си култура, обичам да се движа, обичам да пия кафе в любимите си кафенета и да вървя с часове дори в дъжд, но със слушалки в ушите, докато слушам поредния саунтрак на филм, който съм гледала предната вечер. 

     Отвсякъде чувам, че сега ми е времето да се забавлявам, да лудувам и да бъда малко по-безотговорна, нали съм студентка, едва на 20 години. На това сама частично опонирам със "сега е времето да поставиш основите на бъдещето си". Уча се да балансирам социалния и академичния си живот и на първо място правя нещата, които ме правят щастлива, спокойна и уверена в самата себе си. На такъв от етап от живота си съм - не бързам за никъде, наслаждавам се на времето си и се отучвам от вредния навик да правя неща, за да угодя и да се харесам на останалите - вече не съм в гимназията и ми е някак все тая дали ще съм от "готините" с цигара в снега или ще пия чай сама, докато чета.
      Всеки момент от живота ни е възможност да променим нещо в себе си, в нещата около себе си, във вижданията и настройките си. Ако мислех, че ежедневието ми е скучно или не правя, каквото трябва, отдавна щях да съм го "поправила". The thing is, знам, че се намирам точно там, където трябва да съм, и не искам да променя ни-що. 

     А пък следващата ми задача е да обръщам една идея по-малко внимание на това какво искат хората от мен, на това какво очакват и на това какво ми показват с цел да дадат някакъв изкривен модел на "живота, който трябва да водя". Не съм аз човекът, който ще научи останалите да не гледат в чуждата купичка, но съм тази, която може да установи собствените си граници в това отношение. It´s a work in progress. Изисква време, но се научава и има потенциала да се превърне в нещо голямо. Инвестиция в бъдещето, ако не нещо дори по-силно.