Наивно ми се струва да констатираме в началото на всяка една година, че "това ще е година на много решения", защото не е ли всяка една именно такава? Малки или големи, взимаме ги всеки ден и създаваме един уникален път на растеж и промени, който никой не може да придобие. Нямаме особен контрол над този факт - ако се замислите, ставането сутрин дори е едно решение, което може да насочи хода на събитията в най-малко две посоки: да си почина и да изгубя още няколко часа, ако си полежа, или да започна деня си рано и да имам възможността да свърша повече работа, ако стана точно в този момент. Реалността парадоксално ни принуждава да вземем това решение без възможност да го прескочим, просто защото трябва да последват други такива.
Колкото повече мисля по въпроса, толкова повече се обърквам и се чувствам като в някоя книга-игра (или като в Bandersnatch, впрочем, който провокира не много приятни чувства, свързани с настоящия въпрос). Ясно обаче разграничавам видовете решения, които имаме възможността да вземем: малки такива, които със сигурност ще променят нещо в живота ни, и по-големи, които в даден момент имат потенциал да го обърнат на 180 градуса.
До скоро не си давах сметка за значението на вторите; онези, които понякога изискват повече премисляне, които създават дискомфорт и на моменти дори ни плашат. От собствения си живот се сещам за два конкретни примера: първият е свързан с решението ми къде да уча преди две години, а вторият е настоящ - дали да замина на обмен за половин или една година. Очевидното общо между двете е, че са свързани с образованието ми. Това, което не се вижда на пръв поглед, е значението на двете неща и начинът, по който разсъждавах/м за тях. Третото общо е влиянието на хората наоколо върху решението, което се предполага, че трябва да взема.
Колко често правите избор, базиран на мнението на родителите или приятелите си? Знам, че се питате "Ами какво биха казали те?", "Как ще реагират?". Осъзнавате ли, че дори някакви глупави статуси са способни да повлияят на решението ви? Ще се преместите в друга държава, хората ще харесват статуса ви във Фейсбук, ще ви завидят, ще ви коментират, ще сте различни.
Друг сценарий - от вас се очаква да се преместите някъде, например. Учили сте, работили сте и според всички единственото логично нещо е да заминете. И го правите, защото започвате да им вярвате. Оказва се обаче, че това далеч не е така. И се започва един безкраен низ от събития, реакции, всички с цел да ви убедят, че не сте прави, че се самозалъгвате, че е една върховна глупост да не се доверите на собствените си инстинкти, които са святкали в яркочервено, докато хората наоколо са ви убеждавали в правотата си. Последвали сте нечии чужди желания и мечти.
Има ситуации, чийто изход знаем, чувстваме го. И пиша всичко това, за да припомня както на вас, така и на себе си, че игнорирането на инстинкта е висша форма на неуважение към самия себе си. "Верни на себе си" - така заглавих този пост, за да наблегна на това, че ние сме тези, които търпим най-големите последствия от собствените си решения. Поради тази причина няма по-логично нещо от това сами да ги взимаме, без да се влияем до голяма степен от желанията и очакванията на другите, понеже тях няма да ги има, когато се окажем в ситуация на безпомощност и осъзнали, че не сме там, където искаме да бъдем.
Верни на себе си и знаещи какво искаме, а не какво другите искат от нас; осъзнали, че сме много повече от статуси и ъпдейти, които ще бъдат харесани и забравени. Можем да си направим тази малка услуга, за да избегнем моментите на несигурност и съжалени, а също и за да направим една крачка към усъвършенстване на сегашното ни Аз.
Но преди това е моментът на осъзнаване. Този пост не е това; предпочитам да го приемам като един повод за размисъл между всичко останало; повод да преразгледам всички онези неща, които правя днес и които не ме карат да се чувствам напълно добре. А също го приемам като насока към това как да бъда една идея по-смела, да вярвам в собствената си преценка (не и когато става въпрос за ограждане на онче-бонче на тест, там нямам късмет) и да преследвам идеите и мечтите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар