Планирането на двойно пътуване не е чак толкова сложно, колкото хората си представят. Изисква прецизно пресмятане, работа с календар,
доста ровене из сайтове и една идея повече увереност от обикновено - това са основните изисквания най-вече за
хващането на правилните превозни средства, ориентирането в повече от един
непознати градове, а също и чуването на алармата в четири сутринта! (Познайте
кое се оказа предизвикателство за мен...)
Когато стресът покрай хващането на правилното метро, влак и
самолет, пренасянето на целия багаж без забравени елементи в хотелската стая и
ориентирането в новата дестинация бъде преодоляно, започва на повърхността да
изплува чувството на екстаз. Екстаз от това, че си се справил с всички
сложнотии по минаването през чужда граница; че си успял да се намериш в град,
където хората не говорят език, който ти знаеш; и най-вече че ти предстоят
няколко дни по красиви и грандиозни улици на някой забележителен полис. В моя
случай това беше великолепният Париж.
Техническите подробности покрай пътуването ми от Лондон до
Париж (което споменах в поста за пътуването ми до столицата на Обединеното кралство)
не са от особено значение. Премина безпроблемно и лесно, пък и не съм първата,
която го прави това упражнение. Хванахме влак от лондонската гара St. Pancras в седем часа сутринта и
след два-три часа път пристигнахме на Gare du Nord в Париж.
Във френската столица имахме три пълни дни и една половинка за
път обратно към София. Знам - винаги казвам, че времето в подобни градове е
тотално недостатъчно и че ми се иска да съм имала още около седмица, за да
разгледам повече от забележителностите. Този път обаче това заявление е
заредено с огромна доза тъга - толкова, че на гарата, когато трябваше да си
хванем автобус към летището, а и на самото летище, ми се плачеше, не исках да си
ходя. Исках единствено да си хвана куфарчето и ако трябва пеша да се върна в
хотела за още един месец из красивите парижки улици, за закуски в малки
пекарни, за розе с франзели в някое квартално заведение с маси, изнесени на
тротоарите отпред, за вечерни разходки около величествената Айфелова
кула...
Както в Лондон, така и в Париж пътувах с баща ми - един от
най-приятните ми спътници! И двамата имахме особена настройка към френския град
- нито положителна, нито отрицателна, защото нещата, които знаехме за него
предварително, бяха плод на образите, представяни по филмите (абсолютна
романтика) и новините (тероризъм и страх, само размирици). Тези неща не си ги
бяхме споменали предварително - не исках да налагам безпочвените си очаквания
и да си създавам предпоставка за разочарование. В крайна сметка очаквах да вид
един не толкова блестящ град, който величаят, но все пак не е кой знае колко
хубав - поне в сравнение с Барселона и Рим, които винаги ще заемат едни от
първите позиции в списъка ми с любими европейски дестинации до този
момент.
Неизказаните ни очаквания, разбира се, не бяха потвърдени. Въобще даже! Париж надскочи и най-смелите ни мечти още когато излязохме от хотела
ни на около 3 километра от централната част на града (Айфеловата кула) и се
насочихме пеша в тази посока. Не идвахме от най-приказната туристическа част на столицата - имаше доста
ремонти и липсваха тълпи по улиците (очаквах навсякъде да има народ, но по
някаква причина не беше блъсканица, а улиците бяха тотално празни! Без коли,
без ненужна глъчка... Все още съм много объркана и се чудя на какво се дължеше
това и дали движението в града е така целогодишно). За ориентир ни служеше
Кулата, която виждахме от различни ъгли над покривите на сгради с
високи прозорци и красиви, изчистени фасади - точно като от филмите. Тези първи
крачки на местна почва ни отведоха до едни от най-красивите места, които съм
виждала в живота си - без капка преувеличение!
Може би едно от най-смешните ми очаквания за Париж беше
Айфеловата кула, Лувъра и Триумфалната арка да се намират в непосредствена
близост, да правят нещо като триъгълник и разходката помежду им да е супер
бърза и лесна. И да, правят своеобразен триъгълник, предполагам, и теоретично
забележителностите се намират една до друга, само дето с четири километра
разстояние помежду си! Този факт, както можете да се досетите, ми беше
неизвестен. Научих го по трудния начин, когато след дългия проливен дъжд, който
ни посрещна (и от който се крихме заедно още 30-40 човека при изходите на
Кулата в продължение на повече от 40 минути, отчаяни от стечението на
обстоятелствата), аз предложих да се разходим, да хвърлим по един поглед на
основните места, които искахме да посетим за повече време през следващите дни,
и след това да се отправим към хотела за вечеря и заслужена почивка.
Ако трябва да разбера любимец от тези три места, смело ще заявя
"Айфеловата кула"! Не защото другите две не ме впечатлиха по един или
друг начин:
- Триумфалната арка е величествена постройка, страшно
красива и огромна, по-впечатляваща от всички други арки, които съм виждала по
време на пътуванията си. И обичам гледката, която се разкрива от върха й. Там
горе можеш да си дадеш сметка колко огромен е всъщност градът. И е място, на
което можеш да прекараш часове без да ти писне. Ще бъде обект на интерес и за
следващото ми посещение.
- Лувъра, центърът за изкуство от всички части на
света, който много хора смятат за най-красивия, богат и стойностен музей в
Европа, ако не и в света. Известен най-вече заради едно-единствено произведение
- "Мона Лиза". Ако ме следите в Инстаграм и сте гледали сторитата ми
от посещението на музея, знаете, че не бях чак толкова впечатлена. Обичам частта
на галерията и съм страшно щастлива, че успях да видя някои картини, за които
съм учила в училище и в университета. Но общото ми мнение е, че Лувъра е доста
надценен. Маса хора ежедневно влиза там, за да се тагне във Фейсбук и да качи
размазана снимка на Мона Лиза, която е заснела на късмет, понеже докато е
цъкала копчето за заснемане още стотина човека са се бутали с лакти и без грам
съобразителност, нито пък желание да видят с очите си произведението пред себе
си. Съжалявам, но е така в случая с конкретната картина. Туристите разполагат с
има-няма десет-петнайсет секунди на разстояние от 5-6 метра от малката Мона
Лиза, затворена зад бронирано стъкло, докато охрана виси над главите им и
непрекъснато вика (синоним на крещи) да се мърдат по-бързо. На място, в което отиваш,
за да гледаш изкуство, нямаш особено право да гледаш. Снимка и айде, нататък!
Което е тъпо. И ако трябва да бъда честна, развали цялостното ми впечатление
от Лувъра.
Айфеловата кула е на друго ниво. Не става въпрос за
произведение на изкуството и не е безплатно, както изброените две (младежи
между 18 и 26 години от ЕС влизат напълно безплатно в огромна част от
забележителностите в Париж), реално е просто една масивна желязна конструкция,
заобиколена от парк, гъмжащ от туристи. При всяко положение надминава
очакванията и преобръща представите на всеки, който е отишъл в Париж с
намерението да се порадва малко на кулата, но и да се разочарова, щом пред себе
си зърне малък монумент, тотално различен от образа от снимките и филмите.
Малка изглежда само от далеч. С всяка една стъпка тя става все по-огромна и
изведнъж започваш да се чувстваш като най-миниатюрното създание във Вселената,
особено когато се спреш пред загражденията и се окажеш почти под желязото.
Чувството е подобно на това, когато излезеш от метрото на Саграда Фамилия и я
зърнеш за първи път, или пък когато се окажеш на площада пред Свети Петър във
Ватикана. Просто оставаш смаян от мащабите и необяснимото въздействие на
забележителността.
Париж обаче не е само тези три места. Париж е и площад Конкорд,
където някога са загубили живота си Луи XVI и Мария-Антоанета; Люксембургската
градина, където можеш да седнеш и да изпиеш сутрешното си кафе; парижкият
Пантеон, Триумфалната арка, от която можеш да видиш целия град; Пон дез Ар,
Гран Пале, градината Тюйлери, Сена, продавачите на картини покрай нея,
Shakespeare and Co до Нотр Дам, стотиците ресторанти по ъглите на поддържани,
красиви сгради, багетите за закуска, макароните без повод, розето с три сирена
за вечеря, уличното изкуство, малките улички, по които туристи рядко минават,
метростанция Cité. Париж е на първо място тръпката от това каква красота
ще намериш зад следващия ъгъл.
Нуждаех се от още два-три дни за скитане и обиколки по музеи и
(не толкова) скрити забележителности из града на любовта. Съжалявам, че ги
нямах, но се примирявам с това, че понякога обстоятелствата не ни позволяват. С
което не обещавам, че при първа възможност няма да си взема билет за натам и
няма да си резервирам билет за всяко едно място, което през тази малка почивка
не успях да посетя, и няма да изям всяка една багета, която попадне в
полезрението ми!
A bientôt, Paris!
“Paris was a
universe whole and entire unto herself, hollowed and fashioned by history.” –
Anne Rice
Няма коментари:
Публикуване на коментар