„Името ми е Емилия дел Валие“ от Исабел Алиенде - Ревю

    Любовта ми към романите на Исабел Алиенде е пословична. Чела съм повечето, някои по няколко пъти и на различни езици, и независимо колко време е минало, винаги ги препоръчвам, без да ми мигне окото.

    Алиенде е феноменална разказвачка. Историите ѝ преплитат човешката трагедия с политическата реалност и вплитат факти от собствения ѝ живот – племенница е на чилийския президент Салвадор Алиенде и има завиден опит като журналист, благодарение на което си служи с точни факти и смели мнения.

    Малко са изключенията, в които тези два елемента не съществуват в хармония между страниците на романите ѝ, и „Името ми е Емилия дел Валие“ не е едно от тях. 

„Няма страшно. Истории на баща и дъщеря“ от Ния Йотова - Ревю

    Ще ви кажа само едно - много е яко случайно да откриеш нов автор, при това - български, чиито разкази толкова те грабват, че да не можеш да спреш да говориш за тях. 

    Преди месец-два Ния Йотова – да, същата, но аз тогава още не знаех това – ми прати сборника си „Няма страшно. Истории на баща и дъщеря“. Приятелката ми ѝ казала, че имам блог за книги, и Ния реагира като човек, който не губи време. Аз пък прекарах следващите няколко минути в опити да си спомня защо името ѝ ми звучи толкова познато... (подсказка: оказа се, че вече сме се „срещали“ между страниците на една друга нейна книга).

    Чувството се засили, след като прочетох първия разказ и нещо в стила на писане ме върна известно време назад, в студентските ми години, когато любимото ми занимание беше да мина през „Сиела“ на СУ преди лекции, да си взема някоя нова книга и да се скрия за час-два в „Коста“ на Кракра (forever missed), за да чета. 

    Някъде в този период ме откри "Лара", първият роман на Ния. 

    Не помня кристално сюжета, но помня как се хихиках, докато четях твърде захласнато – както не подхожда на човек, който има да направи десет страници превод на "Естествен роман" на Господинов. Помня също осъдителното си отношение към Лара, но и благородната завист, породена от това, което е. Помня как свърших книгата и първото нещо, което направих, бе да я връча на приятелка – и да можем да я обсъдим. (Само за протокола, „Лара“ е в Сторител!)

„Прислужницата“ от Фрида Макфадън - Ревю

    Тази книга е дефиницията на deja vu. И fever dream. И обсесия. И преди да сте си създали грешна представа - и трите определения трябва да се интерпретират в най-положителен контекст. Горя от желание да навляза в детайли и да ви кажа защо, кое и как, но „Прислужницата“ не го позволява. Тя е една от онези книги, които трябва да започнеш по-скоро на сляпо и може би с премерен интерес, за да може да се изненадаш от силата, с която те въвлича в историята и не те оставя до самия й край. 

    Но за да не ви оставам съвсем без нищо (макар че съм убедена, че неведнъж сте попадали на заглавието из социалните мрежи и сте наясно с основите на сюжета), ето за какво иде реч: Мили е стигнала до ситуация „ножът опира в кокала“ - живее в колата си и спешно се нуждае от работа, след като наскоро е излязла от затвора. По случайност на съдбата попада в дома на Нина Уинчестър и забележителния й съпруг Андрю. На пръв поглед Нина дава вид на работодател-мечта, но бързо острият й, непостоянен характер излиза наяве. Андрю се опитва да потуши напрежението, като лаврира между емоционално нестабилната си съпруга и прислюжницата, която му става все по-симпатична и по-близка. И когато нискрицата помежду им най-накрая пламва, изпепелява и всички представи на Мили за перфектното семейство Уинчестър. 

Здрасти, аз съм Ева 🌸

    Едно огромно „ЗДРАСТИ!“ на всички, на които заглавието Stormy Garden им е познато, както и на тези от вас, които отваряте блога ми за първи път! С огромна радост отново започвам чернова тук, за да споделя, че обичният ми блог е на път да се съживи след дъъъълга почивка. 

    Приятно ми е да се видим отново! Аз съм Ева, преди няколко години завърших Испанска филология и Приложна лингвистика в СУ, литературата и пътуванията правят живота ми вълнуващ, а киното, музиката и изкуството - цветен. Харесва ми да организирам импровизирани пътешествия и не си тръгвам от чужда страна без магнитче. Рисувам, но аматьорски. Понякога се цапам до лактите с глина в опит да направя някоя чашка или чинийка за бижута. В момента обръщам ужасно много внимание на здравето си, експериментирам с различни храни и спортувам активно най-вече защото ме кара да се чувствам добре.