Какво чета напоследък? (няколко месеца по-късно)

Честно казано, дори на мен ми е малко трудно да обобщя отговора на горезададения въпрос. Малко е сложно. Защото четенето ми през последните месеци е всякакво, но почти не свързано с реални книги.

Чета например доста от учебника по история - историческа паралелка съм и се очаква да знам всеки един миниатюрен детайл от управлението на всеки един владетел в предела на България (независимо в кой период от съществуването ѝ). В тази връзка често седя и си мисля дали беше добра идея да избирам този профил - не ми трябва за кандидатстване, а заема по-голямата част от времето ми в училище. После обаче се сещам, че аз обичам история и много се кефя, когато в някой филм или дори списание е споменато събитие, за което аз знам много. И така разбирам абсолютно всичко. Даже по-добре от други зрители/читатели. В обобщение - историята е яка. Понякога ме кара да съжалявам, че я записах, ама после ми минава.

Чета също така табелите по улиците и разни случайни надписи по облегалките на седалките в градския транспорт. Те са в оскъдица в автобус номер 72, тъй като от скоро превозните средства са новички и още не е минало достатъчно време, че да бъдат вандализирани. Но за сметка на това любимият автобус номер 11, след това и 9, са доста богати откъм улично изкуство.

Най-много чета субтитри на корейски сериали. 

Знам как звучи това. На ден отделям по час или два, за да ги гледам, вместо да седя и да чета нещо наистина стойностно. "Наистина стойностно". По принцип е така, да. Ама... Ама всеки от вас, чел някои от последните ми публикации, знае, че напоследък съм доооста (повече от това) запалена по корейската поп култура и... а ми общо взето разбрах за съществуването на Lee Jong Suk и сега целта в живота ми е да изгледам всеки един сериал, в който той се появява. Засега съм навътре с W, Doctro Stranger и Pinoccio. В тази категория мога да броя и субтитрите към всички видеа в ютуб на ЕХО, които съм изгледала. И повярвайте ми. Те са много. 

Преди няколко вечери спамех най-добрата си приятелка с някакви крак видеа - стоях може би до два часа през нощта, смеейки се истерично на войсовър-и на английски. Същата вечер свалих повече от стотина мемета. Няма да ви казвам какво намерих сутринта в историята на браузъра. 

Нека да се върна отново на четенето. Не ми е готино да призная, че напоследък книгите са последния ми приоритет. Но пък считам това време като един вид почивка от всички маратонни месеци (особено летните), в които четях по повече от десет. Сега съм един вид в reading slump, за който сама съм си виновна. Искам да се отъвра от него и най-накрая да прочета "Двор от мъгла и ярост", например, но май наистина Lee Jong Suk ми е приоритет. Bdekhyun също.

(отварям малка скобичка - exo-l, защо не гласувате за мама наградите, а стоите и четете безсмисления ми пост?)

Ще излъжа, ако кажа, че въобще не съм пипвала реална книга. Онази вечер приключих "Вероника решава да умре" от Паулу Коелю. 200 страници е, но това няма значение. Книгата ми беше едновременно малко странна и... поучителна? От мнооого време не бях чела толкова увлекателно написана книга. Само за сравнение - при нея попивах всяка една думичка, напечатана на страницата, докато четейки "Майстора и Маргарита" (в момента я довършвам) ми се ще да карам по диагонал, защото... много герои, не знам какво става, малко съм изплашена, защото не искам да се подхлъзна на нещо мазно и да бъда блъсната?

Основният ми проблем не е липсата на четене, а отсъствието тук, в блога ми. Обожавам да пиша тук, по някакъв начин да се свързвам с хората, които ме четат и съответно да разглеждам чужди блогове. Но като че ли отсъствието на книги провокира Ева да изчезне и от малкия си рай в интернет, оставяйки го неактивен за недопустимо дълго време. Joesonghamnida, както казват в Корея. Не мога да обещая, че ще променя това - доста не особено приятни неща, свързани с училище, се случват в момента, и ще ми бъде малко трудно да бъда много активна тук. Това се отнася най-вече за ревютата - почти никакъв шанс нямам да отделя няколко часа, за да пиша за някое заглавие, камо ли да го правя по няколко пъти на седмица. Joesonghamnida отново. Но пък може чат-пат да се включвам с такива рандъм постове? А? Какво ще кажете?
Ето ви една песничка, аз отивам да си правя табличката по история, която имам за домашно.

"Нямам нищо за четене..."

... при положение, че около 40 от заглавията на рафтовете ми са непрочетени, е много чудновато изказване. Знам, че и вие, четящите, често употребявате тази фраза. И ви вярвам - съдържа абсолютна истина. 

Преди около седмица реших да поразместя книгите си и да отделя всички непрочетени, за да ми е по-лесно следващия път, когато избирам какво да чета. Отделих едно малко рафтче и там "набутах" около 40-те, чакащи своя ред. Но едва няколко дни след това застанах отпред със скръстени недоволно ръце и пуфтейки казах на сестра ми "Нямам нищо за четене". Как така? Ето го, целият ред отпред е с 40 непрочетени заглавия. 40. Това със сигурност не е нищо. 

Това също е истина. Но... кога са купени тези четиридесет книги? На колко бях, когато ужасно много исках да ги прочета? Какъв жанр са? 

Исках да повдигна тази теза, защото много често чувам приятелите си да говорят за непрочетените романи с явно нежелание. Всъщност това беше и причината да отделя моите от всички останали, вече четени. Очевидно е, че всеки читател има какво да чете. Ситуацията наподобява малко онази "Нямам какво да облека", която всички много добре познаваме. 

Та, замислих се каква всъщност е причината аз лично да употребявам фразата, и стигнах до няколко водещи точки: 1) Просто искам някоя новопубликувана книга, която представлява по-голям интерес; 2) Книгите, които имам, ми се струват банални, понеже вече съм чела десетки със същия сюжет; 3) В reading slump съм и просто нищо не ми се чете; и 4) Купих тези книги преди четири години, когато навлизах в книжния свят, и просто вече нямам никакво желание да ги чета.

В нито една от тези четири точки няма нищо грешно. Да, кофти е да съм в reading slup. Да, нови книги постоянно излизат и със сигурност ги искам всички, особено ако са различни по идея и осъществяване. И е абсолютно нормално да не проявявам интерес към някое криминале, което съм си купила на 14, понеже съм си мислела, че ще ставам Поаро. За съжаление, измъкване от този омагьосан кръг на купуване и зарязване на стари заглавия, едва ли има - то е чисто и просто част от същността на читателя. Да не забравяме, че за него е дори удоволствие да плува в непрочетени книги, непрекъснато добавяйки нови и нови към колекцията.

"Любимата ми" част от това фиаско е онзи момент, когато някой роднина или приятел ме попита "Защо продължаваш да си купуваш книги при положение, че имаш толкова много, които не си пипнала?". И вас са ви питали, нали? Никога не съм намирала смисъл да изпадам в подробности точно защо не съм чела глупавото копие на "Дивергенти" или старата осакатена класика, която лежи под всички други томове. Смисъл намирам в търсенето на решение на този проблем. А единственото, до което достигам, е сбогуване с всичко, по-старо от две години. За да ви докажа правотата си - погледнете рафтовете си и пребройте всички заглавия, които стоят там повече от две години и които продължавате да отлагане "за следващия път". Щом нито един път през тези 730 дни не сте ги започнали, какъв е шансът да го направите занапред?
Задълбах малко повече, отколкото ми се искаше. Мисълта, от която тръгнах, беше, че "Нямам нищо за четене..." е абсолютна истина. Но зависи само и единствено от читателя дали тази реплика ще се превърне в мантра за всеки път, когато стане пред рафтовете, за да си търси четиво. Колко често ви се случва да си я казвате? Колко книги имате вие, но все пак нямате нищо за четене? Споделете мнението си в коментарите - мислите ли, че това положение е ок, как го избягвате? Държите ли на книгите от преди години или именно те са в основата на проблема?  И като цяло - защо вие казвате "Нямам нищо за четене."?

Life's too short to even care at all #4 (K-pop edition)

Съвсем скоро допуснах една доста голяма грешка, която застрашава успеха ми в 12 клас, сънят и целостта на паметта в телефона ми. От любопитство (но също така заради сестра ми, Зин и най-добрите ми приятелки) си позволих да прекарам една вечер, ровейки се из различни кпоп клипове, разучавайки артисти. От тогава (около месец) това се повтаря всяка вечер - може би го знаете от предния пост, в който се постарах да натъртя върху факта. Затова днешният пост ще бъде посветен само и единствено на новата ми любов. Може би в близкото бъдеще ще отделя време, за да напиша подобаваща публикация, в която говоря за любимите си изпълнители, звучене и други, тъй като тази въобще не е достатъчна, камо ли изчерпателна. Но засега оставям нещата така. Добре дошли в моя личен Рай/Ад! Ако стигнете до края - моите адмирации! Постарах се да избера най-любимите си песни - тези, които слушам непрестанно - без да прекалявам с EXO (спойлер за предстоящия пост - те са ми абсолютни, стопроцентови фаворити), BTS (втори във въпросната класация) и други изпълнители, които за добро или не почти постоянно звучат в слушалките ми.

Приятно слушане! И успех.

P.s.: Ако се сетите за някоя песничка, която смятате, че трябва да чуя - пишете в коментарите! Аз и без това си губя времето с ровене в ютуб именно с тая цел - да намеря нещо ново и потенциално любимо.

The Procrastination TAG

Днес тематично ще заменя четенето на "Двор от мъгла и радост" с попълването на един много интересен авторски "таг", в който бях тагната от неговата създателка - Лин. Идеята му е следната - да се направи списък с всички (или повечето) неща, които обикновено отвличат вниманието ни и пречат на четенето или както Лин каза - друга продуктивна работа. Напоследък ежедневието ми е от-до procrastination, затова задачата ми не е особено трудна, но пък е доста дълга - сами ще се убедите в това. Интересно ми е да разбера какви са причините вие да отлагате задълженията си, затова освен хората, които тагвам (Деси, Кати и Илияна), каня всички останали, ако желаят, да направят тага, а ако не - да споделят някои от тях в коментарите на моя или поста на Лин!

- kpop - от около месец ми е приоритет в ежедневието, по-голям дори от книгите

- издирване на нови kpop песни

- фитнес

- безкрайно разлистване на учебника по българска история

- курсове по литература и практикум по английски, следователно домашни за двете

- EXO

- издирване на снимки на момчетата от групата, любуване на шипове, рев за това, че са прекрасни и защото досега не съм знаела за съществуването им

- пътуване в градския транспорт

- Moon lovers

- гледане на клипове за Moon lovers, разглеждане на профилите на актьорите

- чистене - откакто тръгнах на училище, стаята ми е пълен хаос

- безполезни опити да науча текстове на kpop песни

- опити за организиране на проекти по свят и личност

- безкрайни разговори с приятели за какво ли не, които обикновено заемат по-голямата част от учебното време, пътуването към вкъщи и свободно (и не) време у нас

- American horror story

- решаване на тестове по английски и български за изпитът за ниво, който ми предстои, матурата по български и всички останали (твърде много) изпити, свързани с двата предмета

- гледането на видео след видео в ютуб, което освен на четенето на книги, пречи и на домашните ми

- правене на плейлисти в спотифай (това го откраднах от Лин) (скоро си направих един coffee shop studying с намерението да го напълня с много чил инди песнички, но сега е просто kpop рай)

- сестра ми, която сега учи японски, и е твърде интересна, че да я оставя, докато пише собствените си домашни

- испанският

- твърде много хайпване за неща, които трябва и искам да свърша, но така и не върша, защото съм заета да хайпвам за тях

- ровене в сайтовете на различни университети, четене за това как се подават разни документи и всички подробности, свързани с бъдещото ми кандидатстване

- респективно - притеснение за кандидатстването

- Baekhyun

- скитане из София във времето, през което не трябва да съм в училище или във фитнеса

- като го споменах - фитнес

- планове за това какво ще ям следващия cheat day

- готвене за всички останали дни, през които час по час имам програма

- издирване на други корейски драми, с които да изгубя и малкото свободно време, които имам

- блогът ми - колкото и да не съм активна тук, твърде често седя и планирам какво трябва да пиша, публикувам и чета, за да наваксам. Друг въпрос е дали това се случва...

- EXO

- чудене коя книга точно трябва да прочета
- Sehun
- Baekhyun 

The Autumn Book TAG

Вече е традиция да въвеждам сезоните в блога си чрез тематични постове, а?

Май го казвам за всеки един сезон, но все пак - есента е един от любимите ми. Обожавам цвета на природата, студът, който бавно се прокрадва и освежава въздуха, дъжда, вятъра, чая, който пия непрестанно, дебелите пуловерчета и ботушки, дори когато трябва с тях да джапкам в локвички. Обожавам слънцето, което единствено може да ме стопли следобедите, докато чета; също сериалите, които отново тръгват по каналите. И колкото и смешно (и дори жалко) да звучи - обичам да търся малка пролука във времето, за да си почета. 

Затова днес искам да отбележа може би най-цветния между всички сезони с не много дълъг таг, в който бях отбелязана от Теди. Благодаря ти! Аз пък каня Силвия, Вероника, Бриана и Ева.

1. Кое е любимото ти нещо относно есента?

Ще прозвучи малко смешно, но е затварянето на зимнина. Със семейството ми обикновено първата или втората седмица след началото на учебната година (или иначе казано - точно официалното начало на сезона) отделяме половин ден за лутане из зеленчуковата борса, от където взимаме огромно количество чушки и домати. И обикновено посвещаваме два дни, за да ги обработим и след това приберем за останалата част от годината. Любимата ми част от целия този процес е печенето на чушчиците, защото се помага на мен. Прекарвам часове сама, седнала на ниско столче до чушкопека, който топли като малка печица, и междувременно чета. Обожавам.

А от най-обичайните неща, които мога да избера като отговор - чаят и цветът на природата. Това са любимите ми две неща от есента.

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?

"Дивегенти" от Вероника Рот. Четох я през една от любимите ми години в гимназията и споделих всички моменти с тогавашната си най-близка приятелка. Всеки път като я погледна си спомням и ми става много топло и мило.

Друга книга, която е перфектен отговор на този въпрос, е "Домът на мис Перигрин за чудати деца" от Рансъм Ригс. Една вечер толкова ми беше писнало от всички домашни и задължения, че ги захвърлих и отворих въпросния роман. Четох, докато не останах без никакви сили, много близко до края.

3. Коя корица ти напомня за есента?

Тези на "Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак (четох я през есента, а самите цветове ми напомнят за въпросния сезон), "Пазителят" от Лоис Лаури и "Дом за разплата" от Джон Сол.

4. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?

След като прочетох този въпрос, се сетих за "Свръхестествено" и мисля, че ако имам любими хорър/Хелоуин истории, то те всички са от там. Между най-любимите ми e тази за Кървавата Мери.

5. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?

Любимият ми хорър филм винаги ще бъде "Тексаското клане" (колкото и брутално да ви звучи), заедно със "Сирак" и "Петък 13-ти" (частта с Джаред Падалеки).

6. Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?

Не съм добре запозната с новите книги, които предстоят да излязат на книжния пазар тази есен. Но от това, което чух отгоре-отгоре в няколко клипа в ютуб, мога да кажа, че съм доста развълнувана за Heartless от Мариса Мейър. Също така, може би греша, но тази есен ще излезе продължението на "Гневът и зората" в България? Моля? Много моля? Умирам за тази книга и силно се надявам наистина да я държа в ръцете си съвсем скоро.

7. Кое излизане на филм през есента очакваш?

Тук отговорът е малко по-лесен - "Домът на мис Перигрин за чудати деца" и "Фантастични животни и къде да ги намерим". Нямам никакво търпение!

8. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?

Много искам да прочета третата книга на Халед Хосейни "А планините ехтяха", "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" от Бакман, а също "Бялата кралица" от Филипа Грегъри и "Двор от мъгла и ярост" от Сара Дж. Маас (на първо място!). Към списъка мога да добавя и някоя друга книга на Джилиан Флин.