The Ultimate Game of Thrones Book TAG

Напоследък всячески избягвам таг постовете - писна ми от еднакви по смисъл въпроси, зададени по различни начини. Но пък видях The ultimate GOT таг в полето с известията си и преплитайки пръсти влязох, скролнах надолу и видях, че съм тагната! Благодаря на Мели! Няма как да пропусна поканата ѝ, въпреки отбягването на този тип постове, става ли дума за Игра на тронове - там съм! Каня Лияна, Теди и Габи да се включат! 

1. “We do not sow”: Книга, която не би си купил/а. Много книги не бих си купила. Все по-често влизам в книжарници и оставям книги, защото ми изглеждат твърде банални, посредствени или звучат като нещо, което ще мине през погледа ми и ще бъде забравено. Такова заглавие е "Двор от бодли и рози" от Сара Дж. Маас. Абсолютно наясно съм колко влюбени има в поредицата, особено във втората част, но трябва да съм напълно честна - едва ли някога ще си я купя. Новата трилогия на Сара не представлява особен интерес за мен.

2. “Fire and blood”: Книга, която предизвика силни емоции в теб. Последния месец прочетох няколко заглавия, които много ми се понравиха и ме накараха да си припомня какво е да се страхувам за героите, да се радвам с тях и да тръпна за съдбата им. Това са "Портретът на Дориан Грей" (убедих и няколко приятели да я прочетат, за да има на кого да се оплаквам) , "Перфектна химия" от Симон Елкелес и "Хиляда сияйни слънца" от Халед Хосейни.

3. “Winter is coming”: Любимото ти зимно четиво. С две ръце "Хари Потър и Философският камък". Препрочитането на първата книга се превърна в традиция за мен. Може би тази година за разнообразие ще чета новото прелестно издание на Егмонт.

4. “Family. Duty. Honour.”: Книга със силни семейни връзки. "Перфектна химия", "Звезди за Лола", "Реликвите на смъртните", "Пърси Джаксън и...", "Хари Потър" (приятелите са семейството, което можем да изберем.)

5. “Growing strong”: Книга, за която си имал/а ниски очаквания, но са нараснали. Знам, че за трети път споменавам тази книга, но "Перфектна химия" от Симон Елкелес. Също "Часът на чудовището" от Патрик Нес, The unexpected everything, "Гневът и зората", "Великият Гетсби", "Пророчеството на гарвана" и други.

6. “Ours is the fury”: Книга, която те е разгневила. The DUFF от Коуди Кеплингър. Чаках да се добера до книгата буквално години - може би около две. През какви ли не опции минах - поръчване на английски и испански, електронни формати, аудио книги... Докато не я прочетох за един от изминалите маратони. Разочарование. Ядосах се, защото това е един от малкото романи, които толкова дълго съм искала да имам и чета... И най-накрая историята се оказа нищо особено. 

7. “Unbowed. Unbent. Unbroken.”: Книга, към която имаш непоколебима отдаденост. Няколко са - "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак, "Гневът и зората" от Рене Ахдие, "Граф Монте Кристо" от Александър Дюма и "Игрите а глада" от Сюзан Колинс. Всяка една от тях има някакво сантиментално значение. Обожавам ги по една или друга причина.

8. “A Lannister always pays his debts”: Книга, към която се чувстваш задължен.  Не е само една книга, но все пак - "Дневниците на вампира" от Л. Дж. Смит, защото благодарение на нея (все си мисля, че тя е имала най-силно влияние) започнах да чета малко повече от обикновено, при това предимно съвременна тийн литература. 

"Перфектна химия" от Симон Елкелес - Ревю

Никога не съм си позволявала да се ограничавам до един единствен жанр, едни тип истории, подобни стилове... Затова обичам творчеството както на Александър Дюма, Виктор Юго, Дона Тарт и Дж. К. Роулинг, така и на Стефъни Пъркинс, Патрик Нес и Джоджо Мойс. Обожавам да откривам предизвикателства, скрити между страниците на различни книги; нови светове, домове. Но има един по-особен, неповторим дом, в който се чувствам най-удобно, в свои води, в който се смея, плача, обичам, съчувствам. И го намирам именно в книги като "Перфектна химия".

Първата част от трилогията на Симон Елкелес не е нещо ново, невиждано досега в книжен формат. Най-вероятно историята ала Ромео и Жулиета е разказвана повече пъти, отколкото мога да си представя - два различни свята се сблъскват, а за момче и момиче от тях е недопустимо приятелство, а пък какво остава за връзка. Следва борба с хората, борба с вътрешните демони, щастие, нещастие, емоции, докато най-накрая съдбата не разкрива какво е предопределено за двамата влюбени. Познато, нали? Дори и да е така, това в никакъв случай не трябва да се превръща в пречка да прочетете "Перфектна химия", защото въпреки всичко, тя е книга, събрала в себе си всичко, което един почитател на романтиката може да пожелае. 

Оригиналността не е запазена марка на Симон Елкелес, но любовта ѝ към героите и историята, е. Това, разбира се, личи от изграждането на всеки един от персонажите посредством представяне чрез редуващите се главни от името на двамата главни. Вместо да покаже Алехандро "Алекс" Фуентес и Бритни Елис като стереотипи през трето лице единствено число, тя дава глас на мислите им в отделни глави. Така става ясно още в началото, а не в средата на романа, че Алекс и Брит не се променят, а просто провокират най-доброто един в друг. Тя не е само глупава блондинка с привидно перфектен живот, а той - безсърдечен член на гангстерска група без бъдеще. Единственото, от което се нуждаят, е някой, който да им вдъхне смелост, за да покажат най-доброто.

Да видя доброто в двама им още в началото спечели интереса и любовта ми към двамата герои. Обаче не мога да определя към кого изпитвам по-голям респект. Пътят им към преоткриването на положителното е осеян със спънки, които не са смекчавани от перфектни характери, а напротив. Несъвършенствата, с които двамата се борят по време на познанството си, са тези, които засилват влиянието на характерите им под маската, с която ги вижда света. Бритни крие несигурността си, която ме накара да ѝ симпатизирам, зад грим, маркови дрехи и безумно скъпа кола. А това, че Алекс не показва колко интелигентен и схватлив е, демонстрирайки арогантно поведение, покрито с татуси и бандана, не омаловажава причината за постъпките му. 

“One of the things that makes me who I am is the loyalty I have to people I hold close to my heart.”

Цялата история - героите и действието - много ми напомнят за един от най-любимите ми филми - Tres metros sobre el cielo. Може би любовта ми към Баби и Аче (Х, Уго, както го знаете), също и съвпаденията между тях и Алекс, и Брит, ми помогнаха да заобичам малко повече книжните персонажи. Това се отнася и за отношенията помежду им, въпреки че тук искам да отворя една скоба - намирам връзката не само между тях двамата за подобаваща, а и между всички второстепенни герои, които дооформят и обогатяват "Перфектна химия".

“I'm losing control."-Brittany

Mamacita, I've already lost it."-Alex”

Сюжетът на книгата е много предвидим, но е факт, че ме развълнува страшно много, въпреки, че още в началото с 99% точност можех да кажа точно как ще приключи. Написана е по обичайния шаблон "сблъсък - опит за предотвратяване на взаимоотношения - щастие - нещастие - алтернативен край", но в случая не мисля, че отнема от удоволствието. Трудно ми е да опиша защо. Просто... просто започнах да чета и попаднах на място, което обожавам, с хора, които реално искам да имам в живота си, преживявайки приключения, твърде вълнуващи, за да бъдат част от собственото ми съществуване. Чувството е точно все едно бях у дома.

Най-важната част от четенето на книгата за мен е емоцията. А тази определено ме накара да се смея, накара ме да се притеснявам за съдбата на персонажите и неведнъж се налагаше да си взема почивка, за да не започна да мъмря ядосано срещу страниците. (Това обаче се случи три-четири пъти по повод испанските реплики. Знам испански и нямам проблем с преводите на думите, но не и с тяхното изписване. Явно съм толкова тренирана в превод и писане на езика, че намирам правописни грешки дори в преводни книги...)

“You are the one girl that made me risk eveything for a future worth having.”

"Перфектна химия" далеч не е произведение на изкуството - има своите върхови точки и спадове, но съдържа онази сладост, която може да съблазни всеки, влюбен в истории като тези от "Три метра над небето" и "Целувка за Ана". Тази съвременна версия на "Ромео и Жулиета", изпълнена с напрегнати моменти и емоции, ще поведе всеки читател на дълго пътуване, подобно на такова с влакче на ужасите, докато не спре до заветната цел - финала. 

Изключителни благодарности на издателство Ибис за книгата, която ми пратиха, в замяна на честно ревю! 

"Прикачен" от Рейнбоу Роуъл - Ревю

Все още не съм чела и не притежавам всички издадени книги на Рейнбоу Роуъл. Но тези, с които съм запозната, са напълно достатъчни, за да заявя, че Роуъл е, ако не най-любимият ми автор, то в топ три! С всяко следващо нейно заглавие отново и отново си припомням какво е да бъдеш запленен от разказа ѝ и влюбен в героите още след първите няколко глави докато четеш възможно най-бавно, само и само за да останеш потопен във великолепния ѝ свят за колкото се може повече време.

"Прикачен" доказва за пореден път таланта на Роуъл да сътвори една вълнуваща история за обикновени, средностатистически хора, която не отстъпва по вълнение на повечето от фентъзи романите, които четем днес. С интересен похват на разказване, приятен хумор и препратки към поп култура, читателят бива погълнат в обикновеното ежедневие на Линкълн, Бет и Дженифър без шанс да остане безразличен.

Романът редува два типа глави - първите са от гледната точка на Линкълн - работник в IT отдела на вестник в Небраска; и вторите, съставени от личните имейли на най-добрите приятелки Дженифър и Бет, които постоянно попадат в полезрението на Линкълн заради съдържанието си. Въпреки че знае, че трябва да изпрати предупредителни писма на двете приятелки, защото не е позволено да използват служебната поща за лични разговори, той така и не го прави. Запленен от кореспонденцията им - начина, по който си говорят и темите, които ги вълнуват, той решава да ги остави. Но и продължава да чете разговорите им. Така, запознавайки се все повече с личния им живот, той започва да се влюбва в Бет.

Започнах книгата с няколко нагласи - да чета любовен роман, който е представен от две гледни точки - тази на Линкълн и на Бет. Но както се случва повечето пъти с книгите на Рейнбоу, "Прикачен" не само оправда очакванията ми, но ги и надхвърли! 

“There are moments when you can't believe something wonderful is happening. And there are moments when your entire consciousness is filled with knowing absolutely that something wonderful is happening.”

Преди всичко дебютният роман на Рейнбоу Роуъл е за себеоткриването. Действието се развива през 1999 година, когато всичките герои са в края на 20-те си години. Очаква се, че след като са вече далеч от тийн възрастта, трябва да са намерили себе си и са се съсредоточили върху семействата и кариерита си. Но всъщност всеки един изживява своя драма и търси начин да продължи да се развива като излезе от зоната на комфорт. Месеците, които обхваща историята, проследяват развитието им в тази област, но също като личности и хора, общуващи (по интересни начини) един с друг.

Приятелството заема централна позиция в "Прикачен". На първо място, разбира се, е това между Бет и Дженифър. Смях се и тъжих с тях, помечтах за някого, с когото да разговарям по начина, по който двете го правят. В крайна сметка започнах да ги чувствам като приятелки. Задълбавайки заедно с Линкълн в личната им кореспонденция, героините ми станаха много близки, вникнах в тяхното ежедневие и се заинтересувах искрено от нещата, през които минават. 

На много хора разговорите, които водят чрез имейл, биха се сторили скучни и твърде близки до ежедневието, за да предизвикат някакъв интерес. Но според мен именно в това им е чарът. Те са обикновени, реални, такива, каквито бихте водили със собствените си приятели. И все пак носят в себе си искрата, която Рейнбоу обикновено припламва в книгите си. За пореден път се убеждавам, че тя е кралицата на диалога! Чрез малко хумор, весели фрази и закачки е способна да превърне най-скучните и изтъркани теми в атрактивни.

Макар и да не възприемам романа като любовен, не мога да подмина този негов аспект, защото намирам в него нещо изключително важно, което трябва да послужи за поука. Линкълн чете имейлите на двете приятелки и посредством тях се влюбва в Бет - заради характера ѝ, шегите, начинът, по който говори. Не този, по който изглежда. Харесва ми идеята на авторката да покаже на читателите си, че любовта от пръв поглед не е само заради физиката на хората, а и заради ума им. Също, че именно той има по-голямо значение, когато искаш да бъдеш с някого. 

“Every woman wants a man who'll fall in love with her soul as well as her body.”

"Прикачен" е лека, интригуваща история, която без нищо би накарала всеки да се усмихне. Със сладки герои, на които няма как да не симпатизираш, динамика, хумор, препратки към поп културата на осемдесетте и деветдесетте години, Рейнбоу Роуъл отново доказва силата си в писането за обикновени неща по необикновен начин, така че разказът да достигне до теб и да остави своя отпечатък.

Много благодаря на издателство Егмонт за книгата, която ми изпратиха, в замяна на честно ревю!

Ревю на "Елинор и Парк"

Ревю на "Фенка"

Ревю на "Връзка"

BookTube-A-Thon - ъпдейт дневник и wrap up

Ден първи - 18.07.2016

Събудих се с мисълта, че ще свърша страшно много неща, но в края на деня мога да се похваля с пет от десет (да речем). Не четох толкова много, колкото бях планирала, не отидох на фитнес (и успях да си намеря подобаващо оправдание), не сготвих, каквото си бях наумила. Но пък си оправих багажа, изчистих, починах си и най-важното - с няколко момичета от буук блогър групата ни най-сетне създадохме група, в която да съберем всички пишещи за книги на едно място. Ако все още не сте я намерили или не сте получили покана да се присъедините - "Всички български буук блогъри" във фейсбук е вашето място. Та, по-голямата част от деня се занимавах с групата и hype-вах, защото идеята се върти в ума ми от страшно много време и да я видя осъществена е някак си много удовлетворяващо. 

Та, оставям това настрана. Започнах да чета The raven boys около обяд, едновременно комбинирайки аудио книгата и физическото българско издание. Знам - звучи много странно, но го направих с цел - исках да видя дали преводът съответства и дали е добър, за да мога да си позволя след това в ревю да го коментирам. А, и, защото неотдавна попаднах на пост, в който авторът коментираше как преводачите си позволяват да изменят оригиналните текстове. Разбира се, не исках да улича преводача в такова нещо, а от чисто любопитство си направих експеримент. Оказа се, че е малко сложно да слушаш на английски и да следиш на българки, съпоставяйки двете версии на един и същи текст. 

В крайна сметка успях да прочета все нещо от книгата, успях да изляза и да намеря няколко покемончета (не ме съдете, моля ви), да си взема новата лична карта и да изгледам епизод на Gossip girl. Мога да отбележа денят като полу-успешен заради неотметнатите задачи!

Прочетени страници: 175

Завършени книги: 0 

Ден втори - 19.07.2016

Залових 70 покемона в рамките на час и половина.
Това изречение обяснява липсата на впечатляващ прогрес днешния ден. С две приятелки решихме да си направим поход през столичен парк, за да уголемим колекциите си от редки покемони, и така попаднахме на няколко поке стоп-а, които привличаха повече от нормалното. Нека да се изразя така - в радиус от около 20 метра 50 човека седяхме, вперили поглед в екраните на телефоните си, от време на време извиквайки "Яяяяя, вижте всички, джиглипъф!". И не, не говоря за хлапета около 15-те, а мъже на повече от 25 години и нагоре, вървящи с външни батерии, които да захранят устройствата. Якото от цялата работа е, че с моите хора успяхме да намажем около отворените поке стопове и освен това не се наложи да изминем десет километра за същия брой измислени създания.
Най-сетне се убедих да отида на фитнес и въпреки скандално ниската батерия на телефона изслушах една-две глави от The raven boys, докато тичах на пътеката. Завърших книгата и я обожавам! Планирам да напиша ревю за нея (а може би докато четете това то вече е в блога), за да споделя впечатленията и истерията, която ме хвана малко след средата на книгата.
Не знам дали сте чували за milk and honey на Rupi Kaur, но ако не сте - заминавайте поне инстаграма да ѝ видите. Снощи вечерта си мислех за заглавието, което трябва да прочета само след залез, и ме хвана яд, че най-вероятно няма да го завърша, защото книгата ми е твърде обемна. И ми хрумна да я заменя с Mik and honey - бърза, съставена от кратки, но много смислени и силни поеми, които свърших за около час. Със сигурност някой ден отново ще прочета творенията на Рупи, защото ужасно много от тях откликнаха на настроението и позицията ми в живота. След някой друг месец с други ще стане точно това. Страшно красив сборник!

Прочетени страници: 339 

Завършени книги: 2

Ден трети - 20.07.2016
Не мога да се похваля с нещо впечатляващо днес, честно. Имам чувството, че пропилях всяка една минута - не четох до следобяд, размотавах се безцелно в градинката пред квартала два часа (търсих покемони), изгледах кой знае колко епизода на Gossip girl и "Детски конкурси за красота" (ТЛС ми е животчето понякога). Около седем най-накрая се стегнах, започнах и завърших четвъртата издадена на български книга на Рейнбоу Роуъл "Прикачен", която отговаря предизвикателството за книга от любим автор. Мнооооого ми хареса. Последните десетина страници вече четях със скоростта на охлюв, понеже не исках да свършва. Най-вероятно когато четете това ревюто вече ще е в блога ми, но сега тепърва ми предстои да го пиша. Едновременно искам да кажа ужасно много неща, но не знам как да ги структурирам...

Прочетени страници: 659

Завършени книги: 3

Ден четвърти - 21.07.2016

Обожавам да започвам деня си с два часа фитнес! Чувствам се, все едно след това мога да направя абсолютно всичко. И в действителност съм по-продуктивна от обикновено. Днес денят ми беше комбинация от почивка и работа върху блога. Наваксах с няколко публикации, които планирам от страшно много време, но все не успявам да завърша, почти написах и ревю за "Прикачен" (за него говорих вчера).
Не знам защо, но напоследък нямам желание да чета през деня, а започвам някъде около шест и чета до полунощ. Нямам нищо против, но понякога се чувствам, сякаш съм пропиляла по-голямата част от деня си, макар и да съм се занимавала с много други и ползотворни дейности. Обикновено за тези приблизително шест часа успявам да прочета книгата, която чета/съм планирала да чета, но днес стигнах само до 180-та страница на "Портретът на Дориан Грей". Книгата е великолепна, но сякаш ме изтощи. Затова я оставих и до доста късно си говорих за университети, учене, следващата година и разни други работи с най-добрата ми приятелка. Оскар Уайлд изисква малко повече внимание от това, което мога да му посветя в 12 вечерта.
Впрочем, попаднах на един плейлист в 8tracks и там намерих Monster на Imagine dragons точно в един от напрегнатите моменти в книгата. И честно казано се стреснах от това колко добре пасва текста на същността на Дориан. 

Прочетени страници: 839

Завършени книги: 3

Ден пети - 22.07.2016
След фитнеса днес реших да поразчупя графика и вместо да се занимавам с щяло и нещяло дочетох "Портретът на Дориан Грей" и поооочтиии изгледах ужасния филм от 2009. Книгата е великолепна, но филмът... бих го нарекла досаден, за да пропусна частта с разминаванията с оригинала. Не съм чак толкова учудена от това, но се надявах поне мъничко да са се съобразили. Поне актьорът да беше като описания от Оскар Уайлд Дориан Грей...
Ииии пак не четох до шест. Реших отново да променя първоначалния ТБР списък като вместо "Летни дни и летни нощи", планирана като корица с жълто, започнах "Перфектна химия" от Симон Елкелес. Определено съм в настроение за нещо в стил ала Tres metros sobre el cielo (и Марио Касас ;)))))))))))))). Прочетох едва 62 страници преди да реша, че не съм достатъчно адекватна, за да разбера написаното, и да си пусна Покемон. След маратона ще пусна ревю за книгата, тъй като от издателство Ибис бяха така мили да ми я пратят. Но с две думи тук - харесва ми колко неангажираща, забавна и позната е. Не е най-стойностното произведение на изкуството, до което съм се докосвала, нито пък ще влезе в челната петица с любими заглавия, но точно в този момент е перфектна, напълно достатъчна! (С изключение на правописните грешки на испански!!! Смятайте колко са ме натренирали учителите ми по езика, че да търся грешки в преводни книги дори...)

Прочетени страници: 957

Прочетени книги: 4

Ден шести - 23.07.2016
Някой да ми каже как така вече е събота. Имам чувството, че вчера беше неделя и тепърва трябва да стана и да започна да си оправям багажа от изминалата почивка...
Та, днес се събудих и веднага продължих да чета "Перфектна химия". Обичам книгата! Вече сто пъти казах, че не  най-великата и изпълнена с морал и перфектни герои и действия книга, но е перфектна сама по себе си. Тя е всичко, което обичах, когато започнах да чета, и всичко, което продължавам да обожавам. Затова, когато я приключих, ѝ дадох 5 от 5 звездички. Това беше около четири следобед, но въпреки това не започнах шестата книга от маратона, просто защото не знаех коя да взема. От определения списък ми остана само "Тайният живот на Беки Б.", но единствената е-книга, която имам, е отвратителна и когато я конвертирам, за да се отвори на Киндъла (ВСЕ ОЩЕ СИ НЯМА ИМЕ), думите и изреченията са накъсани на различни редове. Нямам никакви нерви да се занимавам с това, затова ще измисля друг план и все пак ще покрия всички предизвикателства!

Като цяло запълних останалите часове от деня с боядисване на вратата в стаята ми и писане на много, много, много постове, които ще пускам сигурно следващите два месеца. Най се гордея с трите ревюта, които завърших в рамките на седем часа. Понякога сама се изненадвам колко много време ми отнема, за да си събера мислите и да напиша най-доброто, на което съм способна. Малко завиждам на хората, които сядах и за 30 минути за готови. Не съм способна на това. За мен процесът е дълъг и внимателен - от структуриране на мислите до търсене на снимков материал, цитати и други допълнения, които да разнообразят писмената част.

Прочетени страници: 1235

Прочетени книги: 5

Ден седми - 24.07.2016
10:40 ч.: Успах се. Станах преди около 40 минути и реших да не си давам зор нито с фитнес, нито с четене, защото е неделя, нищо, че е и последният ден от маратона. Планирам този път да отида в залата по обед или следобед, след като измисля план за действие с книгите и напредна с него. Вече имам малка идея, която е свързана с това, от което съм обсебена напоследък, но ще видим какво ще стане.
12:25 ч.: Току-що приключих шестата книга за маратона - "Покемон, избирам теб!", която е кратка детска адаптация към първите десетина епизода на "Покемон". Имам книжката откакто се помня и я обичам страшно много! Показателно е това, че преди да започна да чета се наложи да позалепя разпадащите се странички. Тя покрива предизвикателството книга и филмова адаптация - от половин седмица със сестра ми гледаме анимето. В случая е малка измама, защото книжката е адаптация, но... Нека си затворим очите. И без това е съвсем мъничка - едва 87 страници с голяяям шрифт.
15:53 ч.: Все още не съм започнала да чета последната книга от маратона, но пък тичах? Час и половина кардио и състояние, в което влязох в съблекалните и просто легнах на пейката и едвам си събух маратонките. Планът оттук нататък е да се приведа в приемлив вид, да започна "Правилата на привличането" от Симон Елкелес, около пет-шест да отида на пазар и когато се върна да опитам да довърша втората част от трилогията. Звучи ми напълно възможно.
10:57 ч.: И "Правилата на привличането" е завършена! Хареса ми, но не толкова, колкото първата част. Намерих приликите с нея, вече познатите тропи и похвати за предизвикване на максимално напрежение, а също и черти от характерите на героите, които се повтарят при всички. Няма да ѝ дам максимален рейтинг, но в никакъв случай не мога да отрека, че много пъти ме накара да се усмихна и засмея (не казвам, че се смях на глас, но го казвам) заради шегите. И определено не пропуснах да побеснея заради някои грешки в испанския. Де да имаше някой, който да ми напише една шестица за старанието!

Прочетени страници: 1615

Прочетени книги: 7

Час преди официалния край на Booktube-A-Thon-а мога съвсем спокойно да го обявя за напълно успешен! Седем от общо седемте предизвикателства са завършени! С малки промени по TBR списъка, прочетох общо седем книги, между които намерих нови любими! В обобщение, ето как се справих с тях:

"Пророчеството на гарвана" - Книга, намерена чрез booktube

Milk and honey - Книга след залез

"Прикачен" - Книга от любим автор

"Портретът на Дориан Грей" - Книга, по-стара от теб (Book-to-movie adaptation)

"Перфектна химия" - Книга с жълто на корицата

"Покемон, избирам теб!" - Book-to-movie adaptation

"Правилата на привличането" - Прочети седем книги

Прочетох доста по-малко, гледайки книгите откъм страници, но съм доволна. Защото ако бях останала с предишния избор на книги, четенето щеше да бъде огромен стрес, а след края най-вероятно щях да се чувствам зле, че не съм завършила предизвикателствата. Но както и да е! Ето го краят! Надявам се маратонът за вас да е бил също толкова успешен и най-вече да сте се забавлявали с всички дейли предизвикателства в ютуб, активности от страна на организаторката и най-вече с избраните от вас книги! 

Summer Bianual Biblioithon и БКМ Wrap Up

Винаги ми е било изключително трудно да закача етикета "любим" на някой от всички годишни месеци, защото всеки се отличава с нещо близко до мен. Но не мога да не призная, че летните са като че ли по-близо до сърцето ми, особено последните една-две години, откакто започнах да се включвам в книжни маратони. Този юли беше пълен с такива. Взех участие в цели два (а един тече в момента, в който четете това) - за всеки писах отделен TBR пост, но реших да включа wrap up-вете в един, за да не затормозявам както вашето четене, така и блога ми като цяло - доста е тъпо да се виждат само едни и същи постове. Затова сега ще ви разкажа кратичко както за преживяването през двете седмици, така и за книгите, които успях и не успях да прочета.

Summer Bianual Bibliothon

Първият маратон, в който взех участие, мога да обявя за почти 100% успешен, защото не дочетох единствено една книга и респективно не изпълних една категория напълно. Това е изборът на един от хостовете - книгата The unexpected everything. В рамките на седмицата прочетох едва 10%, а ден след това стигнах до 40% и се наложи да спра, защото започна следващия маратон.

Напълно завърших The DUFF и "Къщата край канала" - двете книги, които не ми харесаха особено много. Първата е сладка и неангажираща, но не се отличава с нищо повече - почти никаква стойност няма. Втората пък... май няма нито едно нещо, което да изтъкна като положително, за съжаление.

С More happy than not отбелязах като успешни две предизвикателства. Вече успях да напиша не много дълго ревю в опит да запозная повече хора с темата на книгата. Много силен дебютен роман, който наистина трябва да бъде прочетен не само в името на страхотния стил, а заради многото противоречиви теми, които авторът повдига.

Най-сетне прочетох "Станция единайсет" и мнението ми е 50 на 50 - едновременно ми харесва, защото историята се съсредоточава върху хората, а не статистически данни, опити за обяснение и подобни. Обичам да чета за човешката драма и опити за справяне с трагедията. Но в същото време не ми харесва малката монотонност, която се вмъква около средата на историята.

Последната книга, която прочетох, е "Сирена" от Триша  Рейбърн. Имам я откакто излезе по книжарниците и след един неуспешен опит да я прочета се върнах и я приключих само за ден на плажа. Хареса ми много повече, отколкото очаквах, въпреки досадните тропи и малки детайли, които малко дразнят.

Български книжен маратон

Въпреки огромната мотивация и желание да завърша БКМ напълно успешно, това се оказа невъзможно заради безброй външни фактори. Случи се така, че седмицата, в която бе организиран маратонът, аз бях на почивка и прекарвах по-голямата част от времето си на плаж или разходки в следобедните часове. Видях се например и с любимата ми Ана! Даже и втори път щяхме да се срещнем, заедно с още няколко други блогърки, но не се чувствахме добре и отменихме срещата. При мен се оказа досаден вирус, който бързо-бързо прекрати почивката и принуди мен и семейството ми да се отправим обратно към дъждовната в онзи момент София.

Заради всичко това успях да прочета (почти) три книги.
Първата е "Град от небесен огън" - последната част от поредицата "Реликвите на смъртните" и според мен най-добрата. Ако се впусна в подробности ще издам много от сюжета. Достатъчно е само да кажа, че си имаше всичко, което търся в книга. (Трябва да спомена, че преди началото на маратона вече бях прочела 150 страници. Оттам идва "почти три книги".)

След това бързичко приключих с втората книга на Триша Рейбърн "Мъртво вълнение", която падна няколко стъпала под първата част - "Сирена". Не ми хареса бавното действие, а на моменти дори липсата на такова. Не съм фен на развитието на героите и техните взаимоотношения. И все пак в гуудрийдс ѝ дадох две звездички в името на интересната идея и книга първа, която много харесах.

Последно, с мъка и пот на челото, довърших "Мадам Бовари". Стори ми се нещо средно - не достатъчно интересна, но не и занемарена. Поради тази причина обещавам, че някой ден ще я препрочета - може би ще видя Ема Бовари с други очи и ще оценя постъпките ѝ по друг, съвсем различен начин.

В общи линии маратоните минаха добре, не блестящо, но не и отчайващо. С нетърпение чакам следващите и се надявам да имам повече късмет в подбора на заглавия и време, в което все пак да ги прочета. Дано за тези от вас, включили се в събитията, резултатите да са блестящи!