26.11.2014
Ок. До сега половин час седях, за да осмисля някаква глупост по химия, току-що се сетих и извиках "Най-накрая, разбрах го, разбрахгоооо" и останах ухилена срещу сестра ми за няколко секунди. И двете поседяхме като замръзнали. След което тя с пръст потупа слепоочието си и каза "Are you normal?". I mean... едва ли някой ще го каже по-точно от нея.
Ок. До сега половин час седях, за да осмисля някаква глупост по химия, току-що се сетих и извиках "Най-накрая, разбрах го, разбрахгоооо" и останах ухилена срещу сестра ми за няколко секунди. И двете поседяхме като замръзнали. След което тя с пръст потупа слепоочието си и каза "Are you normal?". I mean... едва ли някой ще го каже по-точно от нея.
Истината е, че все още не мога да загрея защо тук е метил, а там етил, нищо, че знам защо е пентан и... въздишам тежко. Не мога повече. :(
Това беше първата емотиконка, която пиша в пост, знаете ли? И осъзнавате ли колко тъжна съм, че да пиша емотиконки в поста си? Много. #Саднах Се
29.11.2014
На теста изкарах петица и съм горда. Тоест... Определено не е перфектния резултат, дори и масово класът да има петици. При положение, че мога да изкарам повече от това, защото най-накрая разбирам какво ми говорят и формулите не изглеждат йероглифи от някой източен език.
Тази седмица като цяло се изписаха доста оценки. Всякакви. Но са нищо в сравнение с тези от следващата седмица, за мое съжаление. Още в понеделник ми се полагат два теста, във вторник - презентация, в сряда още един тест, а в петък - класно по български. И това за честит Декември. Радвам се само за това, че повечето от класните ми са през декември. Няма да трябва да уча през зимната ваканция, йей.
Опитвам се да следвам плана за този пост (за пръв път правя план за пост и това е защото имам да казвам много неща от почти цялата седмица. Знам, че най-накрая ще забравя половината), но изглежда, че няма да е в тази последователност. Oh well.
Зарядното на лаптопа ми отново започва да ми играе номера. И под отново... просто си представете горкото зарядно, лепено на около 50 места с тиксо. Все едно е претърпяло катастрофа. То си е катастрофа, колелцата на стола ми минават през него средно по 10 пъти на ден. Сега се чувствам адски засрамена и ми е тъжно, че се държа така. Както и да е. Опитвам се да отложа използването на новото зарядно колкото се може повече, не желая и него да го сполети същата съдба. Готова съм да търпя изключването през пет минути в името на цялостта на кабела. *музиката от Игрите на глада, вдигам три пръста нагоре*
В сряда пристигна писмото ми от Мони с няколко подаръчета от Гърция. Да видите как се ходи до пощата преди училище, когато първия час се очаква да имам тест. Ааадски много ме зарадва всяко едно нещо в пликчето, бях като някакво дете на последния чин, докато си четях писмата. Повечето от съучениците ми ме гледаха като извънземно. Първо - защото бях хиперактивна, и второ - защото те явно никога не са виждали истинско писмо.
Някой пазарува ли от Черния петък? В осем сутринта с няколко приятелки влязохме в някакъв онлайн магазин и повечето неща бяха разпродадени. Наистина ли това се приема като Нещо? И само аз ли смятам, че това не са намаления, а повишения? Сменят цената на по-висока от обикновеното, после я драскат и пишат реалната, само и само за да изглежда, че е намалено.
През последните двадесет и четири часа майка ми е причината да умирам от смях. И всеки път като я погледна ме напушва смях... Например вчера. Към седем часа пътувахме към село, за да закараме баба, и спряхме в един магазин за мандарини. Слязохме, стояхме вътре пет минути, и излязохме. Следва нещо важно. Още от далеч забелязах двете сиви пежа, паркирали едно зад друго - едното обикновено, второто - комби, и се замислих в кое трябва да се кача. Очевидно майка ми не осъзна. Просто заобиколи чуждото комби, качи се вътре и си седна, готова да потегли. Честно, за момент се стреснах и си помислих, че съм подминала и вървя към друг автомобил. Няколко секунди стоях и сравнявах, и чаках някой да ми каже какво да правя. И мама излезе, а собственичката на колата приближи, смеейки се. Like... мамо. Не, моля те. Все още умирам от смях, когато се сетя за физиономията ти и бързите рефлекси, с които избяга от шофьорското място.
Друго нещо, с което ме разсмя... "Сойка-присмехуйка". Wha... Присмехуйка? Аз... Наистина? Мамо? Как мислиш, че ще е превода на английски? Mocking-gay? Just do not. Нот. Ако не искаш да умра по време на пристъп на смях.
В ужасно коледно настроение съм. Днес с мама и със сестра ми ходихме на пазар насам-натам и си намерих мнооого сладко Washi tape. Слушам коледна музика, разглеждам коледни снимки, гледам коледни клипове, мисля си за Коледа, искам Коледа. Спомням си как миналата година седях под елхата и четях книги с часове, пиейки горещ шоколад. Трябва да измисля подходящи подаръци. И да реша къде ще сложим елхата тази година. Ах, как искам да я декорираме вече.
Ха, даже и сестра ми заразих - в момента се катери по бюрото си и украсява нейната част от стаята. Има си свещи и гирлянди, и коледни топки... Да, определено обичам това време от годината и настроението, което носи. Топло, уютно, весело.
Защо съботите минават толкова бързо? Исках днес да си напиша домашните, а вместо това пазарувах. и ще изразходвам останалото време в готвене. В Лидл намерих кутия с готови продукти за близалки. Не знам как да ги обясня. Но със сестра ви ще се занимаваме с тях, след като дооправим стаята и аз свърша с поста за месечните любими. Чудя се дали да го пусна днес или да изчакам до утре... Ах... мислех си, че ще мога да пускам по повече постове на месец, но в крайна сметка се оказвам с десетина и това ме кара да се чувствам виновна спрямо самата мен. Явно това ще е едно от обещанията, които ще дам за 2015 година - да бъда по-редовна тук.
До тогава обаче има още един месец. А Декември се очертава време за доизпълняване на стари обещания. Едно от тях е да си оравя стаята. Сега. Точно сега.
На теста изкарах петица и съм горда. Тоест... Определено не е перфектния резултат, дори и масово класът да има петици. При положение, че мога да изкарам повече от това, защото най-накрая разбирам какво ми говорят и формулите не изглеждат йероглифи от някой източен език.
Тази седмица като цяло се изписаха доста оценки. Всякакви. Но са нищо в сравнение с тези от следващата седмица, за мое съжаление. Още в понеделник ми се полагат два теста, във вторник - презентация, в сряда още един тест, а в петък - класно по български. И това за честит Декември. Радвам се само за това, че повечето от класните ми са през декември. Няма да трябва да уча през зимната ваканция, йей.
Опитвам се да следвам плана за този пост (за пръв път правя план за пост и това е защото имам да казвам много неща от почти цялата седмица. Знам, че най-накрая ще забравя половината), но изглежда, че няма да е в тази последователност. Oh well.
Зарядното на лаптопа ми отново започва да ми играе номера. И под отново... просто си представете горкото зарядно, лепено на около 50 места с тиксо. Все едно е претърпяло катастрофа. То си е катастрофа, колелцата на стола ми минават през него средно по 10 пъти на ден. Сега се чувствам адски засрамена и ми е тъжно, че се държа така. Както и да е. Опитвам се да отложа използването на новото зарядно колкото се може повече, не желая и него да го сполети същата съдба. Готова съм да търпя изключването през пет минути в името на цялостта на кабела. *музиката от Игрите на глада, вдигам три пръста нагоре*
В сряда пристигна писмото ми от Мони с няколко подаръчета от Гърция. Да видите как се ходи до пощата преди училище, когато първия час се очаква да имам тест. Ааадски много ме зарадва всяко едно нещо в пликчето, бях като някакво дете на последния чин, докато си четях писмата. Повечето от съучениците ми ме гледаха като извънземно. Първо - защото бях хиперактивна, и второ - защото те явно никога не са виждали истинско писмо.
Някой пазарува ли от Черния петък? В осем сутринта с няколко приятелки влязохме в някакъв онлайн магазин и повечето неща бяха разпродадени. Наистина ли това се приема като Нещо? И само аз ли смятам, че това не са намаления, а повишения? Сменят цената на по-висока от обикновеното, после я драскат и пишат реалната, само и само за да изглежда, че е намалено.
Друго нещо, с което ме разсмя... "Сойка-присмехуйка". Wha... Присмехуйка? Аз... Наистина? Мамо? Как мислиш, че ще е превода на английски? Mocking-gay? Just do not. Нот. Ако не искаш да умра по време на пристъп на смях.
Ха, даже и сестра ми заразих - в момента се катери по бюрото си и украсява нейната част от стаята. Има си свещи и гирлянди, и коледни топки... Да, определено обичам това време от годината и настроението, което носи. Топло, уютно, весело.
Защо съботите минават толкова бързо? Исках днес да си напиша домашните, а вместо това пазарувах. и ще изразходвам останалото време в готвене. В Лидл намерих кутия с готови продукти за близалки. Не знам как да ги обясня. Но със сестра ви ще се занимаваме с тях, след като дооправим стаята и аз свърша с поста за месечните любими. Чудя се дали да го пусна днес или да изчакам до утре... Ах... мислех си, че ще мога да пускам по повече постове на месец, но в крайна сметка се оказвам с десетина и това ме кара да се чувствам виновна спрямо самата мен. Явно това ще е едно от обещанията, които ще дам за 2015 година - да бъда по-редовна тук.
До тогава обаче има още един месец. А Декември се очертава време за доизпълняване на стари обещания. Едно от тях е да си оравя стаята. Сега. Точно сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар