Ето това е пред последният пост за любими продукти за 2014 година. Замислих се едва сега, когато отворих папката с архивираните снимки. Когато бях малка годината минаваше страшно бавно, а аз живеех от Коледа до Коледа само и единствено заради адреналина при отварянето на чувала на дядо Коледа. Само при мен ли сега нещата стоят много по-различно - дните минават като минути, не усещам кога от май е станало ноември...?
Както и да е. Не мога да спра или забавя времето, а само да го компенсирам с нещо, което ще ме накара да не си давам сметка. Като например писането за постове. Този месец нямам особено много нови продукти, защото не беше нито продуктивен, нито забавен, но пък ще споделя любимите си с вас с удоволствие.
Козметика.
Този месец писах пост, свързан с грижата за косата ми, където споменах за българската козметична марка Avia. Тогава притежавах само един техен шампоан с хума, но много малко след това си купих и останалите аромати, душ гел с хума и мини сапунчета с хума за лице. Мисля, че тази марка пасна перфектно на типа кожа. Душгелът не оставя аромат по кожата след отмиване, но пък чувството на чистота е такова, каквото много малко други продукти не предлагат. Сапунчетата са миниатюрни и частиците хума се усещат доста при допир, не особено деликатно, но когато го натъркам в длани, а не директно върху лицето си, но те не надира, а пяната стана по-нежна на малки балончета. Измива наистина хубаво - забелязах омекотяване и заглаждане. Шампоанът на снимката не е любимият ми от серията, но ще говоря като цяло за трите. Харесват ми, определено. Обикновено мия косата си през ден или два най-много, но с този продукт омазняването се забавя с ден, което улеснява ежедневието ми сравнително. Единственият минус за мен е, че хумата леко изсушава косата и я прави по-твърда. Тоест, ако те използвате балсам в краищата, ще бъде трудно, дори невъзможно и болезнено разресване.
Месеци наред гледах клипове в ютуб за тази спирала, след това още толкова я гледах на рафтовете в дрогериите, и най-накрая миналия месец си я взех от Lilly, защото моята така или иначе беше свършила и крадях тази на майка ми. (Мамо, още ти я взимам чат-пат, съжалявам). Харесвам опаковката - бебешките цветове са доста привлекателни за мен и са една от причината да избера именно нея. Мнооого ми допада естествения вид, който създава върху миглите. Не зная, страшно натурално, все едно не съм със спирала, а погледът ми е спо пъти по-озарен и отворен от обикновено. Едно не ми допада - мия я по десет минути и пак на сутринта трябва да изплаквам още толкова, за да я сваля. Не знам дали това си струва хубавия ефект.
Най-накрая си намерих палитра с кафяв тон сенки за очи, специално матови, а не с перлен отблясък. Тази палитра на Golden Rose можете да намерите вероятно в дрогериите, които предлагат продукти на марката, за около осем лева. Използвам обикновено най-светлия цвят в основата на клепача и най-тъмния по края, за да подчертая, но не особено често, защото сутрин умирам за още пет минути в леглото и нямам никакви сили да се занимавам с грим.
Скоро намерих тоалетната вода на Adidas в шкафа на сестра ми, заринат от дрехите ѝ и ми стана смешно, че този аромат е седял скрит там толкова много време. Беше само половин бутилчица, а както можете да видите - сега е съвсем малко. Страшно много ми пасва тови аромат, но проблемът ми е, че изветрява по-бързо, от колкото ми се иска. Трябва да си намеря нещо сходно, но по-дълготрайно след като тази вода свърши.
За пръв път от доста време реших да заложа на някой дезодорант и избрах този на B.U. - fancy cinderella, защото и без това в деня, в който си го взех, беше на промоция. Харесва ми, усеща се много време, след като се напръскам, аромата е доста приятен и забелязах, че прави впечатление на повечето хора, с които се размина. Ако си спомням правилно, не беше повече от 4 лева.
Балсамът на Balea с бадем не виждате за пръв път и с причина. Той е най-любимият ми балсам от всички, които някога съм си взимала, при това не само спрямо тези от тази малка, а абсолютно всички. Обожавам миризмата и усещането, което ставя по устните ми. Заглажда ги, заздравява. Както виждате на дясната снимка, само толкова ми е останало, за това в най-скоро време трябва да изляза на лов за балсам. Да се надявам, че отново са го пуснали, уж е лимитирана версия.
Книги.
Нужно ли е да казвам защо този месец прочетох само три книги?
Училище.
Както и да е. най-накрая завърших поредицата "Лабиринтът", много обичам последните две книги. Измежду трите първата ми е най-любима, но последните не са загуба на време, както чух да бъдат определяни. Също толкова напрегнати са като останалите, има страшно много обрати, на моменти крещях "Тиии, лъжец/лъжкиньо" и размятах книгата насам-натам. Така правя когато съм ядосана.
"Крес" е третата книга от поредицата "Лунните хроники" и ако следите постовете ми нут може би знаете, че я прочетох не отдавна и кръстих лаптопа си на принц Каито, бях страшно ядосана и фенгърлствах много дълго време. Книгата е жестока и може би най-любимата ми от всички до сега. Обичам връзките, изградени вътре, прелестните герои, описаните места и сладкия език, който ме омагьоса още от първата част. Нямам търпение следващата книга, "Зима", да бъде издадена в Америка и преведена тук колкото се може по-бързо.
Филми.
Има ли смисъл изобщо да казвам нещо за "Сойка-присмехулка"? Исках да напиша отделен пост след премиерата, но както тогава, така и сега аз не мога да намеря думи, с които да опиша колко много обичам филма, книгите, актьорите, историята, осъществяването на проекта и чувствата, които ми навява. Гениално. Мисля си кой от трите филма до сега най-много ми харесва и дори да искам да кажа един от първите два, знам, че любимият ми е именно третият филм. Ако някой от вас все още не го е гледал - моля ви, направете го. Едва ли всички ще разберете напълно смисъла на всичко казано, но само преживяването, озвучаването, брилянтната актьорска игра ще ви накарат да го обичате.
"Както горе, така и долу". Ау. Не се гледа в тъмното, нито пък ако ще ходите в Париж скоро, или ако сте си страхлив по принцип. Изкара ми акъла. През цялото време си мислех за "Хари Потър", особено след споменаването на Философския камък, а пък още преди това имах някакви мисли за Ад на Данте. Шокът дойде, когато грубичката трябваше да минава през онзи тунел, пълзейки по корем, на чийто вход пишеше точно това, което Данте е написал в книгата. Което аз имах да правя на проект. Ако трябва, само за това ще обичам филма. Но то има още много, много неща. Гледайте го, за да разберете.
"Храбро сърце" е може би първото филмче на Дисни, на което се смях така. НА няколко ъти сестра ми идва да ме проверява дали съм още жива. Съжалявам, че не отидох да го гледам на кино, когато го даваха. Едно от любимите ми е!
Когато бях малко по-малка ми беше много интересно да се занимавам с градските страшни легенди, Дама Пика и подобни детски измишльотини за викане на духове и демони. И съм си правила ръчна дъска Оуиджа, признавам си. За това, и заради сестра ми, изтеглих този филм. Не ме стресна особено много, но общо взето ми хареса. Клишета, клишета, но май аз си падам по клишетата достатъчно, че да дам шест от десет звезди на лентата. Не бих я гледала втори път, но ми беше забавно да седя ококорена по средата та нощта в очакване.
Музика.
За настроение.
И аз дочаках нещата ми от Ebay да дойдат. Три калъфчета, две от които виждате на снимките. В началото си мислех, че капачето няма да ми е удобно и ще пречи, но се оказа страшно полезно - предпазва, а и там дължа някои странични листчета с информация, които ми трябват често. любимото ми е това с графитите, свързани с "Вината в нашите звезди". Познайте кой е отдаден фен.
Както казах горе - игрите на глада. Обичам. И бях страаашно щастлива когато видях, че дават промо чаши, при това с ключодържател на сойката-присмехулка. Не ме интересуваше колко ще ми струва, наредих се и си го взех, и си го гушнах, и не го пуснах по време на цялата прожекция на филма. Фен съм и се наложи да използвам всичко, свързано с филма така че да не го изхвърля. На заден прав на първата снимка можете да видите изрязаната кутия от пуканки, която преобразих в... нещо, чието име не знам. Не знам. Но го обичам.
Казвала съм колко много обичам да пращам и да получавам писма по пощата, нали? Този месец с Мони отново започнахме да си изпращаме, и от нея получих плик с малки подаръчета от пътешествието ѝ до Гърция - книгоразделител, магнитче и тази сладка прекрасна гривничка, която сложих още първата минута, след като я видях. Определено ще бъде перманентно на китката ми и през следващия месец.
Друго нещо - коледният дух като цяло, лампичките и магазините, които се зареждат с щастие. Мандарини, музика, стипендията, която взех за пръв път този месец, играта Dots за Андроид. Страшно е досадна, но вечер, когато я включа, си отвисявам по половин-един час. Този месец беше страхотен, но може би само защото се усещаше прииждащото щастие за Декември. Представям си какво ще стане през следващите 25-30 дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар