Страници

събота, 1 ноември 2014 г.

Otober Favorites - Твърде бързо...

... започнаха да падат листата, и слънцето изчезна, и ми стана студено, но си имам сериали, печка и храна, и съм готова да се скрия за "мечешкия си сън".
Здравейте отново в края/началото на още един месец. Сбогувахме се с Октомври почти толкова бързо, колкото мина и останалата част от 2014, не мислите ли? Когато бях малка времето минаваше тооолкова бавно, от Коледа до Коледа, а сега... това време ми се струва като една крачка, един месец плюс-минус няколко часа. Кофти тръпка е, като се замисля. Този път не мога да кажа, че продуктите оправят напълно настроението, то пък поне компенсират. 

Козметика.
По традиция започвам с хубаво миришещите неща, които обикновено използвам в банята. Avon са едни от фаворитите ми по отношение на душ геловете, винаги мога да си намеря нещо симпатично и бавно хабящо се. Като 500 ml-ровото шише Passion, което получих като подарък. Ако сте чели предишните ми постове за месечни любими със сигурност сте попадали на мнение за подобни продукти - отнасят се за този също. 
Gingerbread е пяна за вана, която си взех, въпреки че нямам вана. Просто мирише на Коледа и бисквитки. Ама абсолютно като бисквитки. Усеща се дори със затворена капачка - впечатляващо. Принципно или изливам малко, колкото да ароматизира въздуха, докато се къпя, или го използвам като душгел. Не знам дали... е позволено така, но на мен ми върши работа. Нужно ли е да казвам, че после петнайсетте минути по хавлия след банята преминават в душене на кожата ми?
Душ Гелът на Fa използвам вече от два месеца, но не снимах за предния, защото майка ми много услужливо хвърли шишенцето. Това е един от малкото продукти с подобна мека текстура, която измива кожата и аромата остава реално с часове след изплакването. Ако се изкъпя сутринта, вечерта все още има нотка на какао. Което... не е точно какао според мен, но ще се примиря с етикета и ще живея.
Няма да бъда подробна за Summer white sunset - някак си ми харесва да мириша на цветя и лято рано сутрин в седем, когато излизам за училище и миризмата на студ ме блъсва в носа. Обаче мини джобната ролка на Percive... абсолютен фаворит за освежаване в междучасието, след физическо или просто преди да легна. Побира се в най-малкия джоб на чантата, не тежи и не пречи. Вместо да мъкна огромна бутилка с парфюм, универсално решение. 
Едно от любимите ми неща този месец е спиралата на мама. Използвам я тайно (опитвам се да е тайно, тя винаги ме вижда) от както моята свърши и ми харесва страшно много. В комбинация с любимия ми молив от Avon Blackest black (ав, името на спиралата е същото) изглежда добре. И ме кара да изглеждам не чак толкова мъртва сутрин преди училище. Харесва ми как не слепва миглите и наистина ги прави по-черни, като в същото време не е неестествено, натрапчиво или грубо. Попадение, мамо, браво на теб. Днес си купих нова спирала, която теърва ще изпробвам и ще трупам впечатления, но няма да се откажа от краденето на тази. Твърде много ми допада. 
Нищо ново под слънцето отново. Есенният (както аз го наричам) цвят на Perfect беше нон-стоп върху ноктите ми в началото на месеца, след което го замених с два пясъчни на същата марка. Залагам повече на пясъчните, защото имам доста дълъг маникюр и понякога се бели или ноктите се чупят. По този начин прикривам тези несъвършенства без да се налага да ги режа. 
Прозрачният лак на Golden rose за заздравяване на ноктите ми е любим, най-любим измежду всички много, които притежавам. Но ми се струва, че скоро ще трябва да прескоча до парфюмерията за нов. Не забравям да го използвам като основа преди да се лакирам и ми се струва, че има някакъв ефект, дори и минимален. След по-продължителна употреба ще имам основателно мнение и ще мога да аргументирам твърденията си. 
В страшно много български бюти блогове през изминалите месеци срещах матиращите листчета на Essence и в началото на месеца се сдобих с универсалните. Доволна съм от ефекта - този, който се обещава на опаковката - наистина матира кожата, не оставя следа от лъщенето, и запазва цялостта на грима ми. Не миришат на нищо. Осемдесет броя за 5-6 лева са абсолютно допустими и нямам намерение да се отказвам от този си любимец, защото наистина спасява живота ми по време на дните ми в училище. 

Книги.
Не бъркате, "Аз съм пратеникът" и "Фор" присъстваха в постът ми на месец Септември. Тук са защото ги четох в края на миналия и началото на този. Освен това заслужават абсолютно цялото ви внимание, особено книгата на Маркъс Зюсак. Този човек е абсолютен гении. Обичам историята, крайно оригинална е. Героите не бяха обичайните тъпанари без капчица въображение в себе си, не бяха посредствени. Бяха нещо ново, оригинално, със своя история, отделни характери, като напълно истински, реално съществуващи хора. Беше ми доста трудно да навляза в книгата, но веднъж като започнах, осъзнах къде съм на последната страница. Адмирации. Моля ви, прочетете някоя негова книга, независимо дали ще е тази, "Крадецът на книги" или трета. Не е честно да получава толкова известност десетки години след излизането на произведенията. 
А "Фор"... обичам книгата предимно защото става дума за Фор. Останах мааалко разочарована от това, че се разви толкова бързо. Имах нужда от малко повече подробности, Фор+Трис моменти... Благодарна съм за четирите разказа. Но не ми помогнаха да преодолея душевната рана от "Предани", даже ми сипаха сол. 
Дадох обещание, че ще прочета всяка книга, която Джон Грийн напише и едва дочаках тази. И в началото бях малко изненадана от тематиката. Обожавам, обожавам това, което двамата с Дейвид Левитан са направили обаче. Двама герои с едно и също име, единия пише гледната точка на единия, а другия - на втория Уил. Персоналностите на Уил Грейсън х2 бяха абсолютно противоположни и в сравнение на други читатели, чиито мнения срещнах в goodreads, за мен беше напълно очевидно и лесно да разбера в кой момент кой говори. Като за начало - стилът на самото въвеждане на написаното. После - характерните фрази. Последно - самото държание на Уил-овците - единия е цвете в сравнение с другия. Не съм крайно разочарована от книгата, сто на сто можеше да е и по-добре, но съм чела друга на Джон Грийн, която ме бутна в дупка. 
"Ще те чакам" от Джей Лин си взех предимно защото Джей Лин = Дженифър Арментраут, писателката на "Обсидиан" - книга, която боготворя. Първо - Ейвъри като цяло не беше изключително отличаваща се героиня, нито пък Камерън, но... има толкова много инсайд джоукс, сладки моменти, мили реплики, които ме карат да се усмихвам. Четивото не е перфектно, изобщо. Не е произведение, което да се издигне на пиадестал над другите и не мисля, че бих я прочела втори път скоро, но направи печенето на чушки по-интересно, от колкото всъщност е. Благодарна съм.
За сметка на това "Без Хоуп" ми нанесе брутален психически удар. Уникална книга. Уникална. Прочетох копието на приятелка, но ще си я взема, нуждая се да я имам. Историята може би е предсказуема, но кълна се - не очаквах да се случи това, не можах да предположа нито едно нещо. Героите са хора, които бих искала да имам като приятели в реалния живот. Особено Холдър. Нямате си на идея как ревах, докато го четох. Доста тежка история, да, но... уникално интересно и увлекателно. Подсказките в развитието, всички малки детайли, които правят сюжета и начина, по който са поднесени. Ето това тук е клип на момиче, чиято реакция напълно отговаря на моята. не мисля, че ще си взема втората книга, не ми се преживява това отново. Въпреки това книгата остава на едно от челните места в класацията ми за най-любими на всички времена и мисля, че ще се задържи още доста време. 

Филми.
 Този месец нямах време да гледам много филми - това са трите, които ми направиха най-силно впечатление. "Sex tape" исках да гледам на кино, но честно казано се радвам, че не намерих време, защото щеше да е крайно неудобно. Посмях се добре - Камерън затвърждава поста си на моя любима комедийна актриса. 
"10 неща, които мразя у теб" пък се изстрелва като любим филм на всички времена, уникално много го обичам. Гледах го в началото на месеца, а скоро след това го пуснаха и по телевизията. Още стотици пъти мога да го гледам. И ще го направя, и още как. Ако някой от вас не знае за него - пуснете си го, няма да изгубите.
"Предизвестена смърт" е нещо като класика в хорър филмите на тоя век. Не го бях гледала от години и вчера го пуснах по случай Хелоуин. Не е толкова страшен, колкото си го спомням, но все пак ме забавлява прилично час и половина. Бива, бива.
За сметка на филмите, половината Октомври премина в гледане на сериалите, които пуснаха по телевизиите отново. Като например "Живите мъртви". Надявам се да заковат с този сезон, започна обещаващо. Също и "American horror story". Обожавам този сериал още от първия сезон, когато го гледаха крайно малко хора и беше под въпрос дали ще имат бюджет, за да го продължат. Сега, когато всеки втори е фен нищо не се е променило. чудя се кой гениален мозък измисля всеки един епизод. Още с първия ми изкараха акъла и подхраниха страха ми към клоуни и всякакви нестандартни същества. Сама съм си виновна за това обаче - гледам го само по тъмно, нарочно, за да "подсиля ефекта". Дрън-дрън. 
Започнах да гледам "Династията на Тюдорите" заради "Царуване", но за него след мъничко. Учила съм по история за Хенри осми, в момента също го споменаваме в уроците. Изпитвам отвращение от този човек и противно на очакванията симпатизирам на Ан Болейн. Мисля, че е заради перфектната актриса. Просто.... ах. Ах, сериозно. Кой да знае, че ще заобичам историческите сериали. 
Измежду които най-любим, разбира се, ми е "Reign". Мери, кралица на Шотландия. Перфектна актриса. Този акцент. Дрехите им. Франсис и Себастиан. Историята. Докато гледам епизодите едновременно искам да се придържат към реалните събития, но искам и да се случи чудо и да си имат дете, или пък чумата да спре, или ония кретен да умре. Или може би всички. Тъжно ми е, докато ги гледам. Сериалът определено не е най-професионално направения - както е "Династията на Тюдорите" (ако трябва да ги сравняваме де.), но съм безвъзвратно влюбена в историята им. Искам още и още и още, и едва ли ще се примиря с края. Защото той е поначало написан. Франсис ще умре. Няма да имат дете. Тя ще се омъжи за друг. Ло-шо. И въпреки това продължавам да го гледам и да се подлагам на това. 

Музика.
(доста музика този месец, дам)

За настроение.
Настроението ми този месец идва главно от любимата ми чашка с мустачки от Джъмбо,  която си правя кафе нон-стоп, и новите слушалки Сони, купени ми към средата на месеца. Преди това нямах и инициативата за купуването беше на сестра ми, понеже "много съм ѝ пречела". Това, разбира се, се прие страхотно от мен, защото имах възможността да си избера тези красавци. Имаше в синьо и бяло, но смятам, че червените са най-красиви. Не са най-мощните от към бас, но са достатъчни, че да ми издухат мозъка или най-малкото да накарат хората около мен да млъкнат за доста време. Ако не се бъркам бяха около 70 лева в Технополис (или Техномаркет, убийте ме, не намирам разлика). 
Но не само тези две неща допринасяха за настроението ми. Проектите за училището бяха отлични, за да ме разсеят от училище. 8tracks е фаворит. Петъците - спасение. Затварянето на зимнина пък беше перфектен начин да си припечеля някоя друга книга или пък... да отделя време за четене. Сериалите, разбира се, и Снапчат - най-ползваното от мен приложение след Инстаграм. 

Отново - месец, мина бързо, четете тези слова всеки път във всеки край на всеки пост. Този път се досетете сами какво искам да ви кажа. От мен чао. И благодаря, че стигнахте до края! Желая ви приятен остатък от уикенда!
И честит празник!

2 коментара:

  1. Двата парфюма на Ейвън са ми едни от най-любимите.Откъде си купи матиращите листечта?
    Обожавам Маркъс Зюсък и ще му прочета всички книги,стига да намеря време :D Както и Джон Грийн:D
    А песента Translation от мига,в който излезна,ми е fav <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Купих си ги от аптека Ремедиум, но съм ги виждала в повечето магазини от рода на ДМ и Лили, където има щандче на марката.
      Скоро казах, че Зюсак и речник да напише ще го прочета. Същото се отнася за Джон Грийн. В момента съм страшно щастлива, че ще издават и последната му колаборация този месец.
      Песента в началото ми беше малко досадна, особено в моментите с "Qué"-то на Белинда, но е факт, че е най-най-слушатана ми песен за месеца. Страшно зарибяващо ^.^
      Поздрави от мен <3

      Изтриване