I'm so happy

Всеки ден си повтарям, че колкото по-малко хора знаят за щастието ми, толкова по-дълго ще трае то, но тези два дни от началото на вторият срок бяха наистина прекрасни и ми се иска страшно много да споделя тук, както обикновено. Ново начало, ново това, ново онова, плюс много щастие и супер моменти. 

Тези дни се чувствам невероятно уверена в способностите си поради една или друга причина,

и може би ще ви прозвучи малко надуто или както искате го наречете, но ходя по коридорите на училище с гордо вдигната глава и широка усмивка, защото честно казано не мога да я изтрия от лицето си. Независимо от страничните фактори. 

Вчера официално предадох макета си по история - германски лагер от времето на Втората Световна война, по който работих с помощта на родителите си две седмици. Занесох го в училище, цялото училище ме видя как нося огромна дъска с къщички. Правиха ми път, група пък ми препречи пътя, за да го разгледа. Учителите познаха какво е без да им кажа! Изключително ласкателство. А когато влязох в учителската стая, за да го оставя на господина, който в този момент не можех да намеря. Цяла тълпа от учители ми налетя, за да разглежда нещото, нищо, че ръцете ми щяха да се откъснат от рамената. Господинът по етика заяви "Ако можех да ти пиша шест по моя проект - щях", след което изрецитира мотото на германците. На немски. Адмирации, господине, аз и без това харесвах. На влизане господинът по испански каза само "Аууу", а госпожата по български надникна над рамото ми с думите "Какъв е тоя макет бе?" и си замина. Заместник директора грабна макета от ръцете ми и го разглежда десетина минути, включваше и изключваше малките светлинки, обсъждайки с господина по етика, английски и госпожата по география колко много труд е хвърлен, също и време. Не ми позволиха да го оставя на огромната маса, а четирима мъже го качваха на един много висок шкаф, за да него повредят. По-късно се срещнах и със самият господин по история, който буквално беше останал без думи. Казвала съм,че го обичам тоя човек, нали?

Явно е разказал на всичките си колеги за това, защото днес, когато истерясвах за това, че съм минала на втори кръг по испански, госпожа Валентинова (тя има име в училище, много е добра с езика и всички ѝ имат респект. Аз само си мечтая да ме познава. Забележете.) застана до мен и каза "Ти как се казваш? Ева,нали? Ти освен перфектни резултати по испански правиш и великолепни проекти". След това нямах никакви думи нито да благодаря, нито да изкажа колко съм щастлива за...

Хора. Минавам на втори кръг по испански. Не минах по български, но минавам по испански. Смятайте. Това е най-добрият ми резултат за всички години в тази гимназия и съм невероятно горда от себе си. Просто... Сама си давам пет. 

Трупам точки, също и се справям с дневните си задължения, въпреки че съм втора смяна. Обикновено не я харесвам именно защото не мога да научавам добре и нямам време за четене или сериали, но за сега (два дни, ау) съм точна. Даже имам време да си правя перфектен cat-eye. Всичко... перфектно... направо не съм аз. Отново си давам пет сама. 

¨Елинор и Парк¨ е адски сладка. Обичам. Защото не е като "тя се мисли за грозна, ма всъщност е прелестна." Оценявам го. Но няма да говора тук и сега за това, защото планирам хубаво ревю до края на седмицата. Нищо, че толкова ми беше интересно, че забравих да си отбелязвам сладките моменти и цитати.
През последните три дни се запознах с огромна, гигантска част от момичетата в блогър, чиито блогове следя, и съм на върха на щастието и за това, защото всички са невъобразимо прекрасни. И искам нещата със срещата ни през пролетта да се получат, навих нашите. Много лесно при това. Ааа, защо сте толкова якииии??

И общо взето да, трябваше да напиша всичко това. И Шаут аут за Мики, която вероятно ще прочете това. Съжалявам, че забравих да ти донеса "Предани", обещавам, че утре ще се сетя! И все още не знам как да напиша името на господина по испански в доклада. Трябва да помисля още малко. Alejandro? Alexander? Ayúdame, por favor.