Страници

понеделник, 2 февруари 2015 г.

Как започна всичко?

Аз съм читател. Обичам да чета, обичам да пътувам през десетки светове и да се запознавам с безброй герои в пречупени времена. Обожавам топлото чувство, което се заражда при всяка прочетена глава, също и гневът, който предизвикват персонажите от врем на време. Пристрастена съм към преживяването "да четеш". Но истината е, че не винаги е било така. 
Когато бях малка не обичах да чета. Дали защото се ужасявах от това да изгубя времето си у дома с книга в ръка, вместо да съм вън и да играя на дама, и да скачам на въже, или защото учителите все ми казваха, че трябва на всяка цена да прочета книгите за училище. Все още не зная. Спомням си как тогава отказвах да прочета и "Малкият принц", една от любимите ми книги сега, защото дори и неговият обем ми се струваше гигантски. А какво да говорим за големите книги по рафтовете у дома, тези у бабите ми и в библиотеките? Единствено любими ми бяха онази малки книжки "За гората", бяха цяла поредица. Вечер с нашите си имахме ритуал, редувахме се да ги четем. Мама ми е разказвала как още когато съм била на две съм могла да изрецитирам най-дългата приказка съвсем самичка, без напомняне. 
На родителите си дължа любовта си към историите, а на себе си желанието да се гмурна в магията на литературата, дори и малко късно. Искрено съжалявам, че не съм намерила време да прочета "Хари Потър", например, и че съм изпуснала приключения като това в "Нарния". Но всеки път като погледна към библиотеката си и видя поредицата, която ме накара да се запаля по четенето, се усмихвам.
"Дневниците на вампира".
Може би ви се струва малко странно. Истината е, че още преди книгите беше само сериала. Много ясно помня как тогава всички говореха само за Стефан и Елена, и как една вечер реших да го изтегля и да видя за какво става въпрос. Бях изгледала първи сезон и половината от втория в рамките на една седмица, което беше много за възрастта ми. Тогава направих малко проучване и разбрах, че има книги. не бях сигурна дали ще ми харесат, но се престраших, и завърших, прочитайки първите четири за две седмици. В момента съм горд собственик на цялата поредица. И дори и да ми се струва леко смешна, да намирам много кусури в героите, историята и действието, чувствата ми към книгите никога няма да избледнеят. Те са причината сега да купувам нови и нови, да имам прекрасна библиотека, да съм "book nerd" и да не мога да се наситя на думите. 
Разбира се, имаше и дълъг период на търсене на нови YA произведения, по това време се сблъсках и с не чак толкова хубави, макар и да бях доста наивна, харесвах абсолютно всичко, само защото беше нещо ново и непознато. А и преди само около година се запознах с хора, с които мога да говоря за героите, да обикалям книжарници с часове и да си измислям продължения. 
Началото е поставено. Сега остава само да продължа. 
Ами вие, читатели, как се запалихте по четенето? Коя е книгата, с която сте поставили началото? А има ли човек, който ми е представил литературния свят? 

4 коментара:

  1. Още от малка обичам да чета. Една от любимите ми детски поредици е Мери Попинз. И до ден днешен отказвам да върна на библиотеката първата книга. След това спрях да чета толкова много.
    Книгата, която отново ме върна към четенето беше Здрач на Стефани Майър. Просто един ден, докато превключвах каналите попаднах на първият филм. След това в рамките на една нощ изгледах следващите четири филма. На следващият ден си поръчах първата книга. Сега, като се върна година и половина назад, осъзнавам, че те не са толкова добри книги, колкото смятах тогава, но винаги ще имат специално кътче в сърцето ми. След това пак подтикната от филма започнах трилогията Игрите на глада и това окончателно постави началото.

    ОтговорИзтриване
  2. помня, че заобичах историите и книгите, когато на село намерих една адски стара книжка с приказки, която нямаше корица и страниците едвам се придържаха и аз трябваше да я залепя с тиксо, за да я чета. никога не съм гледала към четенето и литературата негативно, защото баща ми, също като мен, е фен на книгите. и макар че като малка не знаех, че и той чете книги, защото много пътуваше, някак си беше закодирано в мен, че книгите са прекрасни. а и писането идва от страната на баща ми. родителите му са пишели в тетрадки всяка вечер за около час и съм чела техни произведения, които са прекрасни.
    но книгите, които ме вкараха в сериозното четене бяха "хари потър" и помня как ги погълнах всички една след друга.

    ОтговорИзтриване
  3. Винаги около мен е имало много книги, защото едната ми баба някога е имала книжарница. Спомням си старите книжки със стихотворения, които ме караше да чета, за да ги науча и след това да ги изрецитирам, когато мама се прибере вечер. Другата ми баба също имаше доста книги /все още има, просто са на тавана/ и винаги при всяко мое посещение ги разглеждах. Помня, че един път счупих рафта и доста плаках, но не заради рафта, а заради книгите. Сестра ми имаше много енциклопедии и 2-3 пъти на ден все са ми били в ръцете. След като нашите се разделиха вече нямаше кой да ме кара да чета приказки и забравих за четенето, дори и книгите за училище ми бяха скучни. През цялото това време сестра ми беше запалена по Здрач. Година по-късно Мони ми даде да прочета книгите и ги заобичах. Те ме направиха книгоман и дори да не са толкова добри са ми доста скъпи. След това съм чела и "дневникът на стефан" или нещо подобно благодарение на сериала "дневниците на вампира", но реших да не продължавам книгите, защото ми бяха скучни. Поне не съм единственият книгоман в семейството и има кой да ме разбере. За писането - твоят блог, понеже винаги съм искала да пиша рандом постове и "Дневниците на Кари" ме мотивираха още повече и да чета, и да пиша...

    ОтговорИзтриване
  4. Аз също не винаги съм била почитател на книгите. Напротив. Спомням си, че майка ми винаги ми казваше, че трябва да прочета книгите от летния списък, но аз винаги ги гледах с пренебрежение. Един ден най-добрата ми приятелка донесе в училище книгата, която наскоро ѝ бяха подарили. Даде ми да прочета няколко реда, стана ми интересно и тогава изневиделица я помолих да ми я даде да я прочета. Книгата се казваше "Сирена". След като я прочетох за около седмица (което беше доста бързо за мен по онова време) попитах майка ми дали може да ми купи следващата книга от поредицата. Тя беше доста учудена когато чу това, но все пак ми я взе. И от там тръгна тази моя "мания". Спомням си, че повечето приятели ме наричаха луда, защото изобщо съм дала пари за книга, но аз заобичах четенето и даже бях горда когато ми го кажеха. И така книга след книга, вече имам цяла библиотека, с която съм страшно горда и се надявам някой ден децата ми да ценят и разбират книгите както аз ги ценя и разбирам. Радвам се, че има хора, които осъзнават, че четенето е богатство и то е единствения ни прозорец към други хубави или не толкова хубави светове.

    ОтговорИзтриване