Защо това заглавие? Защото това е вторият пореден януари, в който публикувам пост от тази поредица. Тоест вече цяла една година публикувам.12 месеца. А аз обикновено не съм от най-постоянните хора. Сама се поздравявам. Но не съм тук за това, както знаете, читатели. Тук съм, за да ви покажа нещата от първия месец от годината, които харесвам и които направиха изминалото време по някакъв начин по-приятно. И както винаги започвам с...
Козметика.
Никога няма са спра да експериментирам с парфюми и дезодоранти, това ми е слабост. Като се замисля, в колекцията ми има един-два аромата, към които се връщам винаги и които са ми нещо като "запазена марка, но в дните, в които се чувствам смела и в добро настроение излизам от зоната на комфорт и залагам на различното. На снимките можете да видите три от любимите ми дезодоранти. Първите два - Tesori d'Oriente са съвсем случайно попадение. Разхождах се с майка ми в Карфур и попаднах без да искам на варианта парфюм. Взех дезодоранти поради две причини - цената и това, че не мога да пъхна стъклена опаковка в натъпканата си чанта за училище. Това е някак си по-практично. "Hammam" (което според Гугъл е свързано с Мароко) е този, който по-ми допада, а с орхидеята адски много ми напомня на парфюма на една приятелка и защото го обожавам обичам и този много.
Обичам парфюмите и дезодорантите на C-Thru още от малка, защото мама непрестанно ги използваше. Black Beauty е миризмата, която най-много обичам. Беше един от подаръците на Мони за Коледа от мен. Когато ѝ го взех ми мина през ума да почерпя и себе си, но тогава се отказах. За това преди две-три седмици помолих мама да ми го вземе и от тогава не напуска чантата ми за училище.
Падам си по хубавите аромати още от малка. Спомням си как когато ходехме на гости у баба
тя вадеше флакони от изхабени дезодоранти и парфюми, пазеше ги за мен, и аз си играех на магазин, редейки ги над леглото ѝ. Мисля че именно от там ми е позната миризмата на Rare gold. Получих го като подарък тази Коледа и съм адски пестелива, защото не искам да свърши, и без това не е особено много. Опаковката му е много симпатична и миниатюрна, изчистена. Парфюмът е от Avon (започвам да се чувствам все едно правя рекламен пост, сериозно, и го мразя), но не мога да назова цена.
Едва след като си купих душгела на Ziaja започнаха да публикуват ревюта на продуктите на марката. Не ги виждам и толкова често по рафтовете в магазините, но това не ми пречи да имам мнение за душгела с кокос. Първо - миризмата. Обикновено не обичам кокос, не ям и не ми допада, но в този продукт мирише силно, сладко и много примамващо. Определено е плюс. Също така ми харесва като продукт за миене, достатъчно течен, може би не създава достатъчно пяна, но аромата остава по кожата и чувството след това е на чистота. Опаковката е доста голяма и до колкото си спомням на напълно достъпна цена.Ще си имам за доста дълго време.
За Коледа Мони ми подари този лосион за тяло на I love... и това е вторият ми продукт на марката (в някой от предните постове съм показвала гланц за устни, също любим), по-прекрасният. Прелестен е. Когато го използвам имам чувството,че кожата ми е направена от сладолед. Хиляди благодарности на бебето за това, жал ми е да го използвам, защото не искам да свърши.
Имам сравнително дълга коса (беше дълга преди да я окръцка фризьорката ми),но въпреки това избягвам употребата на балсам. Няма причина за това, простон е ми опада. Но последствията са, че е малко по-трудна за разресване и по-твърда. Решение за това намерих в този спрей на Loreal. Първият, който използвам изобщо, е, и за това нямам база за сравнение, но все пак не върши точно това, което аз искам. Да, след това разресвам косата си много по-лесно, но търсеният ефект на мекота като че ли не е достатъчен с този продукт. Има приятен аромат, който изчезва в деня след напръскването. Използвам го на леко влажна или напълно суха коса.
Не обичам да мажа лицето си с разни мазила, но след дълъг ден и грозно размазан грим се нуждая от нещо, което ще го премахне напълно. Не съм сигурна дали продуктът на Balea е най-правилното решение, носъс сигурност върши работа. Поне за момента. Малката опаковка се използва пестеливо, защото с много малко количество и памуче остатъците от очна линия/молив и спирала изчезват. Не е нужно да се търка, също така. Въпреки това не го използвам ежедневно, имам чувството, че ако прекаля очите ми ще се възпалят или нещо... друго. 
Балсамът за устни на Alverde е единственият, поддържащ устните ми в сравнително нормален вид през този студ и вятър. Нося го навсякъде със себе си, станало ми е навик да го вадя от несесера и да го въртя между пръстите си, когато ми е скучно.
Скоро опитах какаовото масло на Avon. От същата серия имам крем за лице и ръце, и този трети продукт също не ме предаде. Единственият недостатък е формата му, не винаги мога да потопя пръстче, особено когато не съм си мила ръцете. Но пък омекотява и с малко повече постоянство изглажда и премахва всички кожички. Именно от това се нужда през зимата.
Много ми се иска да покажа тук всеки един от лаковете, които смених, и определено сами любими, но забравих да ги снимам преди да отида на маникюр, а няма как да се сдобия със снимки...
Книги.
През Януари прочетох 11 книги, което е 24% от годишното ми предизвикателство. Замислям се над това от 45 книги да го променя на най-малко 60.
Но да, от всички за съжаление само няколко влязоха в списъка ми с любими.
"Да остана ли?" и "Къде беше?" от Гейл Форман са книги, които внесохаразнообразие в ежедневието ми по коледните празници. И за двете имам и ревюта - кликнете тук за първото и тук - за второто. Там ще разберете цялостното ми мнение, ако имате интерес.
"Създадена от дим и кост" отново е подарък от Мони за Коледа и нямам думи да опиша колко много харесвам книгата! Не очаквах да ми хареса до такава степен, но, Боже, някой да ми даде Акива и още много от този прелестен свят. Сега искам да посетя Прага и да мина през вратата на стаята ми, но вместо в нея да се приземя в Багдад, например.
Започнах да чета "Рубиненочервено" с недоверие заради смесените мнения, които преди това бях прочела в интернет, но се оказа така, че обичам поредицата страшно много. Героите са свежи, за пръв път виждам 16-годишно момиче, което се държи като тийнейджърка, а не като зряла жена. Стори ми се и много забавна, имаше моменти, на които се смеех с цяло гърло.
Много, много, много съжалявам, че отлагах "Звезди за Лола", също и "Целувка за Ана" толкова много време. Стефъни Пъркинс прекрасно е пресъздала образите, няма момент в застой и всичко е безобразно мило и сладко. Малко повече за отношението ми към книгата можете да намерите в ревюто ми като кликнете тук.
Не на последно място е "Разбий ме" на Тахере Мафи (Или както се пише името ѝ, съжалявам!). Чаках години, за да я издадат при нас, и не съм разочарована, защото си струваше. Само дето нямам намерение за следващата. Няма да се повтарям, тук можете да прочетете цялото ми мнение за книгата.
Филми.
"Another me" все още не е качен по българските сайтове за торенти, но все пак за това е Pirarte bay. Като цяло е супер объркващ, има мистерия, стряскащи моменти, и поне за мен да го гледам на английски с този дълбок британски акцент беше объркващо. Някои тихи реплики и шеги не ги схванах. Хареса ми, обаче, актрисата е убийствено хубава. И Грег Сулкин също.
Кой не знае "Жената в черно"? Това е вторият път, в който го гледам, и ми хареса, само че по-малко от първия. Няма как да пренебрегна таланта на Даниел Радклиф, но не ми беше толкова стряскащ. може би защото преди съм била доста по-малка и наивна. Сега беше по-скоро иронизиране на страшните моменти и смях над смешните физиономии на жената. Обвинвам сестра ми, когато гледам филм с нея става така. Имам книгата, по която е направен филмът, от много време и май е крайно време да се заловя и с нея, особено след като е около 150 страници.
"The Covenant" е типичен тийн филм за вещери, магия, драма. Но казвам, че ми е любим, защото когато го гледах определено имах нужда от солидна доза клише, хубави актьори и пресилени ефекти. И много вода и светкавици, този филм изобилстваше. Ако вие също сте в някаква дупка и ви се гледа нещо за отвличане на вниманието - ще ви накара да се разтърсите по-усърдно.
"Рубиненочервено" също гледам за втори път и има ли нужда да казвам защо преди няколко дни се спрях именно на него? Защото завърших и втората книга от трилогията, "Сапфиреносиньо", и много ми се искаше да видя как са пресъздали сцените. Заключение, състоящо се от спойлери - разместили са сцените, актьорът, който играе Гидиън, е супер дразнещ, а на тази, която играе Гуендолин супер много ѝ личи, че носи лещи. Но се оценява това,че все пак са сложили и се придържат към книгата, където Гуен е синеока и тъмнокоса.
"Героичната шесторка". Който не гледа това детско е влак. Най-сладкото детско, супер забавно, много реалистично, супер озвучено, много, много ми хареса и не съжалявам, че избрах анимация пред някой твърде рекламиран, зле режисиран и плосък от към диалози и шеги игрален филм. Много искам и аз да си взема робот като Беймакс, ще си го гледам и ще си го гушкам, и ще му купя зарядно... Да. Идете и го гледайте, заради мен!
Музика.
За настроение.
Проектът по история, новият ми органайзер. Реших да заменя стария, защото беше твърде голям, а имам нужда от нещо, което да пъхна в чантата си за училище и да разполагам с информацията вътре когато ми потрябва. Сега представлява просто хубава тетрадка.Възобновяването на сериалите. Кой не обича петъчната вечер с пуканки и хубав сериал, или в
моя случай- историческа драма?
Свещи, четене до късно, нови книги, сталкване на любими блогъри, царевичка за студените сутрини, красиви изгреви, край на срока, добри оценки, свободни часове, разговори с учители, ходене из широките, празни училищни коридори, ранно прибиране, музикални следобеди... идващата пролет. Само на мен ли времето ми е много пролетно? Особено с този изгрев от петък...
Няма коментари:
Публикуване на коментар