понеделник, 5 януари 2015 г.

Кафе с Максимилиан

Оказа се, че първият ден след ваканцията не е чак толкова страшен, колкото казват. Може би това идва от всички оплакващи се деца и навикът им да стоят до три. Аз също имам този навик. И да, сутринта ми се ревеше, че трябва да изляза с студа, но противно на очакванията часовете минаха гладичко, без проблеми. Освен оценката ми по испански. За нея след мъничко. 
В понеделник имам първи час физика и точно днес се падаше двете с Лина да изнасяме презентация/представяме таблица пред класа. За късмет, госпожата ни още е в отпуска и заместваше другата физичка, която не знае испански. Та, аз пишех на дъската, Лина диктуваше тихичко, след това аз повтарях по-високо, защото... дори и да не искам да си го призная, говоря прекалено високо и понякога не го усещам. И гласът ми понякога става твърде твърд и сериозен, та даже аз самата се дразня. Та, това доведе до настоятелния поглед на госпожата върху мен докато говорех, пишех, карах се на съучениците си и стоях до Николай, готова да го ударя ако каже още нещо. И знаете ли какво последва от тоя поглед? "Знаете ли, Вие сте готов учител! Замисляли ли сте се някога да се занимавате с тази професия?" попита ме наистина сериозно въпросната госпожа. Аз я погледнах, спогледах се с Лина и отвърнах "Никакъв шанс." Последва "е, то за това като стана на сто години още ще ме искат за учител, защото способни хора като теб не желаят да поемат щафетата, така се получават нещата". Няма да ставам учителка. 
Дали силният ми глас ще ми послужи в журналистиката? Или в преводачеството? Надявам се. 
В крайна сметка не успяхме да завършим плана и остана за следващия път. Часовете ни бяха намалени, парти. Госпожата по математика закъсня с десет минути и в останалите трийсе се скъсвах от смях заради Мария, която "реши" единствената задача за деня на дъската, докато говореше глупости. Например, ето няколко разменени реплики:
- Мария, ти на како си днес? - опита Илиева.
- На шокофредо госпожо, шоколад.
- Не, на трева е - обади се някой от останалите.
- Глупости, тя тревата още не е поникнала - отвърна, поглеждайки през прозореца за да потвърди казаното, че полянките отвън все още са кафяви и кални.
Знаете ли чувството да сте на три стотни от по-хубавата оценка? Онова, че не струвате. И ви е толкова яд, че ви иде да изядете хартията? Оценката ми на класното по испански е 4,47. И толкова много исках да стана и да се тръшна на земята за тъпите допуснати грешки, че... Успокоение ми е, че имам 38 от 40 точки на съчинението заради една объркана глаголна форма (просто защото в Субхунтиво ми звучи по-добре) и едно ударение (едно е, но е на тъпа дума, която знам. Отново ме е яд).  Но... започвам борбата за по-висока оценка, защото този срок не е един от най-силните ми. Ще се наложи да правя упражнения и да се бутам, макар че от първия чин по-напред не може. И ще видим какво ще стане.
Измъкнахме се от проекта по биология. В събота с Лина се събрахме у нас уж да го правим, а през повечето време се хилихме, разглеждахме футболисти, говорихме си за глупости и лентяйствахме. Свършихме го, но честно казано хич нямах желание да се занимавам и с това днес. За това не се. За наше успокоение госпожата каза, че нашата четворка е за сряда. Поне ден отсрочка, нещо е. 
Тъй като ни пуснаха по-рано, след часовете отидохме в Цитаделата (знаете това място, нали?) с Мария. След това дойдоха Мелиса, Криси и Вероника. И ТОЗИ ПОСТ Е ПОСВЕТЕН НА МЕЛИ, КОЯТО МЕ ГЛЕДАШЕ СТРАШНО, ЗАЩОТО ПОСВЕТИХ ПОСТ НА МИКИ. ПИША ТОВА С ГОЛЕМИ БУКВИ, ТЪЙ КАТО ЗАБРАВИХ ДА ГО НАПИША НАЙ-ОТГОРЕ И НЕ ИСКАМ ДА ПРОПУСНЕ И УТРЕ ДА МЕ ПИТА ЗАЩО НЕ СЪМ ГО НАПРАВИЛА. ОБИЧАМ ТЕ, МЕЛИ! 
Много обичам кафе и да обсъждам книги. Като днес. С Мария минахме всичките 1400 страници (или 1390, тя винаги ме поправя) на "Граф Монте Кристо", доизяснихме си някакви глупости, стигнахме до заключението, че Максимилиан е най-якият герой. Също и Албер. И Франц, аз всъщност харесвам Франц доста. 
Към края се заговорихме и с другите три момичета и стана доста забавно. Ооообичам да говоря за книги с хора, които знаят за какво става въпрос. 
До днес си мислех, че само Лина и Мария от класа ми знаят за аск-а, а то се оказва, че половината даже ме следват. А почти всички четат блога. Здрасти, Всички! 
Между другото благодаря ви, че ме умирисахте на цигари. Цялата ми коса мирише на Ева. Ил. Мразя. Сега трябва да я мия отново. 
Между другото, бих продължила да пиша, но изпитвам нужда да си напиша домашното и да отида да дочета "Звезди за Лола". Дадох обещание на всеки пет прочетени книги да си купувам една, а наистина много се нуждая от "Ние, лъжците", за това... Тръгвам. Bye. 
П.с. Липсваше ми да пиша подобни постове. Напомня ми на първите, които пишех тук. С рандъм гиф-чета (джиф-чета?) и разни мои си глупости. Да, предпочитам тези пред Блогмас, честна съм. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар