Едно нещо може да подобри настроението ми от раз. Разходка по Славейков.
Няма път, в който да съм била там и да не съм си взела книга. В това отношение никой не може да ме бие.
Всъщност исках първо са кажа колко обичам маникюристката си, която има супер яки и раздвижени идеи и прави ноктите ми да изглеждат приказно, и колко много ме нервира фризьорката ми. Днес беше женски ден, ходих на маникюр, след това за книги (за това след малко) и не чак толкова по план се отбих при фризьорката. Мога да кажа, че разбирането ни за "малко" е коренно различно. Аз под малко имам в предвид 3-4 сантиметра, а не половин педя. И ако още веднъж ми каже "Някой ден като си в настроение ще дойдеш и ще ми кажеш да правя каквото си реша с косата ти" ще ѝ кажа в 12 часа на следващия ден да отиде до близкия фризьорски салон, за да види как ѝ махам.
В момента от едната страна косата ми е по-дълга, от колкото от другата и не смятам, че това е модерна прическа, никак даже.
Колкото до книгите. Никога няма да прочетете пост в този блог, в който да не бъде засегната тази тема. Запасете се с търпение.
Първоначалната идея беше само да оставя книгите, които бях взела от библиотеката, и да си тръгна, дори и въпреки намерението на майка ми да ми купи "Елинор и Парк" (отклонение - дадох обещание да си купувам книга на всеки пет прочетени, за да завърша всички, които имам вкъщи. Този път щях да направя компромис ако мина на втори кръг на олимпиадата. Не минах.). Завърших с "Бел-Ами" отново от библиотеката, защото крайно много мразя тази книга, но скоро ще я учим в училище, а аз съм забравила около 90% от нещата, които се случват. Също така намерих "Списъкът на омразата" (така ли се казваше?) - книга, която гледах на зимния базар на книгата миналия месец, но не си взех заради цената ѝ. Днес сключих сделка за пет лева и останах крайно доволна. Намерих също за толкова "Тристан и Изолда" (мама я намери, аз дадох съгласието си да я вземем, защото книга.) и "Палм Бийч" за баща ми, защото само преди няколко нощи ми разказваше колко готина е и как не знае къде е неговото копие от преди много, много години. Но не си взех "Елинор и Парк", хей. В заключение не съм прочела пет книги все още, но имам две нови книги. Грейт. Nice job, Sassenach. (Това го прихванах от Джейми Фрейзър.)
Утре трябва да се явя на олимпиада по испански, но нямам никакво желание да го правя.
Чувствам се от една страна демотивирана, но и... просто не ми се става в седем в неделя. Не ми се ще да губя надежда за втори кръг, но... От сега виждам себе си, седяща на последния чин, подпряла глава върху длан и дремеща, докато някой много бързо говорещ испанец от запис чете странен текст. От мен се очаква да слушам, но вместо това аз си мисля как ще пия кафе като изляза, и за това не мога да отговоря на въпросите по него. Никога до сега не ми се е случвало. Но съм в настроение, че да го направя за пръв път.
Чувствам се от една страна демотивирана, но и... просто не ми се става в седем в неделя. Не ми се ще да губя надежда за втори кръг, но... От сега виждам себе си, седяща на последния чин, подпряла глава върху длан и дремеща, докато някой много бързо говорещ испанец от запис чете странен текст. От мен се очаква да слушам, но вместо това аз си мисля как ще пия кафе като изляза, и за това не мога да отговоря на въпросите по него. Никога до сега не ми се е случвало. Но съм в настроение, че да го направя за пръв път.
В петък с Лина напреднахме доста с проекта по история. И с това искам да кажа, че къщичките са сглобени, имат си и боядисани покривчета, а ръката ми е синя от натискането на дъските, докато ги режех с онзи гаден трион. За протокола - нито една от дъските не е равна на другата, защото боли. Няма да ставам дървар.
На мен наистина не ми се ходи на олимпиадата.
И може ли в сряда да не ходя на училище, няма да има дневник?
Току-що се присетих, че имам да правя снимки за първия месечен пост с любими продукти. Иска ми се да променя нещо в него, но все още нямам никаква идея. Нещо... като за новата година. Мога да добавя нещо или да го направя в друг формат... Трябва да помисля.
Утре трябва да си напиша домашното по испански. Имам да пиша есе от 250 думи за града, който искам да посетя. Смешно е, че господина ни дава есета от сорта на "Какво обичаш да правиш през свободното си време?" за 250 думи, като мога да кажа всичко за 50, а за домашното си мога да пиша 2500 без никакъв проблем, но не, аз имам ограничение. Невероятно. Сега как ще опиша всяко едно място в Ню Йорк, Прага, Вашингтон, Рим, Барселона и Монте Карло много, много подробно? И за това трябва да помисля.
На мен наистина не ми се ходи на олимпиадата.
И може ли в сряда да не ходя на училище, няма да има дневник?
Току-що се присетих, че имам да правя снимки за първия месечен пост с любими продукти. Иска ми се да променя нещо в него, но все още нямам никаква идея. Нещо... като за новата година. Мога да добавя нещо или да го направя в друг формат... Трябва да помисля.
Утре трябва да си напиша домашното по испански. Имам да пиша есе от 250 думи за града, който искам да посетя. Смешно е, че господина ни дава есета от сорта на "Какво обичаш да правиш през свободното си време?" за 250 думи, като мога да кажа всичко за 50, а за домашното си мога да пиша 2500 без никакъв проблем, но не, аз имам ограничение. Невероятно. Сега как ще опиша всяко едно място в Ню Йорк, Прага, Вашингтон, Рим, Барселона и Монте Карло много, много подробно? И за това трябва да помисля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар