Страници

понеделник, 19 януари 2015 г.

Кратко, отново за книга

Преди малко се бях шашнала супер много, защото не можех да си отворя профила в goodreads. Изписваше, че има някакъв проблем със сертификат за сигурност (?), но баща ми пипна нещо и то взе че се оправи. Както винаги. 
Много искам да пътувам през времето. Току-що приключих "Рубиненочервено" и съм супер щастлива. Въпреки всички мнения, които съм чувала, на мен книжката ми хареса. Намирам Гуен за много забавна и леко заблудена личност. Гидиън (обожавам това име) е обичайния прекрасен персонаж, но признавам, че детайлите около цигулката, фехтовката и яките костюми ме кара да го харесвам повече от обичайните YA герои. Не очаквах да се смея толкова много. И може би това е първата книга, от която запомням всички подробности от родствените връзки. Обикновено не струвам в това, или в помненето на имена, но тук ми беше жестоко интересно (и смешно, искам да имам талант да говоря така, както говореше Гуен с Гидиън), и запомних имената на прапрапрапрапра-баби и дядовци. Ако можех да си задържа очите отворени за още четири часа щях, за да прочета и "Сапфиреносиньо", но уви, до десет минути ще съм заспала без да мога да догледам поредния бавно развиващ се епизод на "Истински истории". Някой знае ли дали БТВ са купили "Съдби на кръстопът" и са го превърнали в това, или става дума за нещо съвсем различно?
Денят ми, впрочем, мина доста леко - първите часове бездействах. Макар и да имах малко тестче върху логаритми втори час. По испански вързах 5 този срок и дадох обещание пред себе си да се боря за отличен втория срок. Имахме отвратителен тест по география, не очаквам особено много на него. Очевидно уча или не, никога не се справям на ниво по предмета.
Също така си направих труда да сметна средния си успех и се оказа, че има реална вероятност да го докарам до отличен и да взема стипендия отново. Дори при факта, че имам най-лошата срочна оценка по химия. 
Аз обаче сериозно съм страшно уморена. И утре сутрин имам тест по литература. Лягам си, за да не стане проблем ставането в шест и половина. И събуждането на мозъка, стъпка, която принципно пропускам. 

3 коментара:

  1. От цялата трилогия, съм се смяла най-много на Сапфиреносиньо. Харесва ми това, че за разлика от повечето героинии във фантастичните романи, тя си се държи като типична тинейджърка, а не като момичето, което трябва да се държи като възрастен.
    П.П. Не се притеснявай за теста по литература, ще ги разбиеш! :3

    ОтговорИзтриване
  2. рубиненочервено ми хареса наистина много, но после от другите две останах разочарована. но пък се надявам на теб поне да ти харесат.

    ОтговорИзтриване
  3. Писала съм книгата, като една от многото, които искам да прочета тази година и ти помогна да я избутам по-нагоре в списъка. Страхотен пост :)

    ОтговорИзтриване