Страници

четвъртък, 8 януари 2015 г.

"Звезди за Лола" от Стефъни Пъркинс - Ревю

Случвало ли ви се е някога да четете книга, мислейки за съдържанието, и с всяка страница мнението ви да се променя? 
Четенето на "Звезди за Лола" за мен премина през няколко етапа:
Първо - симпатии. Изпитах невероятни симпатии към Лола, много по-големи от тези към Ана. Лола е един наистина уникален герой, който няма копие в YA литературата. Та някой да ми каже друго момиче, което носи различни перуки всеки ден, само си шие дрехите, има гей родители и нарича кучето си "Господи, Мили Боже".
Второ - щастие. Ана и Етиен. Радостта ми, когато прочетох за "момчето с английскиа акцент", удари в тавана моментално, и прочетох на диагонал следващите редове, за да стигна и да се уверя, че това наистина е Сен Клер. Нямах идея, че Стефани Пъркинс е преплела двете истории по този начин. Според мен наистина прекрасно.
Трето - неприязън. Нещата около рок звездата Макс и ужасяващите съседи Бел ми се сториха пресилени. Тоест, не отричам, че истинската любов може да съществува на по-ранна тинейджърска възраст, но думите, с които Лола говореше за приятеля си, не ми се струваха обнадеждаващи. Хем по-голям, хем рокаджия. Обикновено би ми харесало, но е в пълен разрез с имиджа на Лола.
“Sometimes a mistake isn't a what. It's a who.”
Трето - несигурност и подозрение. Когато за пръв път се споменаха близнаците Бел си помислих, че става въпрос за някои надути и лицемерни деца, които са я тормозили, когато е била малка, крали са ѝ играчките или целеустремено са настройвали съучениците ѝ срещу нея.
Не знам дали останах изненадана или разочарована от образа на Крикет Бел. Но пък предположенията ми се оказаха наполовина верни.
Ученолюбиво момче, чийто живот е почти напълно ръководен от леко доминантната му сестра, Крикет е изключително миловиден герой, но по доста по-различен от Сен Клер начин. Докато той отстоява позицията си и има изявени черти, заради които е любимец на читателите, Бел е някак си по... безхарактерен. Нямам нищо против милите момчета, но през цялото време ми се искаше той лично да направи нещо по въпроса "Лола-Макс". Ала отново в сравнение с Етиен той е несъмнено по-истински. Не е идолизиран образ, притежава несъвършенства, колеблив и насажда чувството, че ако излезеш по улиците на Сан Франциско ще го видиш зад някой ъгъл.
“I know you aren't perfect. But it's a person's imperfections that make them perfect for someone else.”
Наистина обожавам дадени аспекти от книгата. Лола. Лола е прелестна. Както вече казах, тя притежава един напълно нов и оригинален характер и малките подробности, които изграждат образа ѝ правят книгата по-ценна. Като изключим любовта ѝ към костюмите и шантавите външности, които не прилягат на всеки в истинския живот, тя е героиня, в която всяко едно 16-годишно момиче може да познае нещо от себе си. Лола е изключително чувствителна, импулсивна, а в контраст с това и нерешителна. Иска ѝ се да вярва в нещо, но не може да отбегне съмненията си. И през 2/3 от книгата усърдно отказваше да признае чувствата си, което, честно казано, малко ме отегчи.
В началото се зачудих дали в крайна сметка Лола ще изпълни нещата, за които говореше още на първата страница на книгата - да се яви на зимния бал облечена като Мария Антоанета, родителите ѝ да приемат гаджето ѝ Макс и никога повече да не види Бел. И какъв е резутатът? Отиде на бала като Мария Антоанета, но без перуката, скъса с Макс и на бащите ѝ не им трябваше да го приемат, а вместо него гадже ѝ стана Крикет Бел. Тоест, тя получава половин точка за изпълняване на целите. 
(Аз ли съм единствената, която докато четеше "Звезди за Лола" си мислеше за Лола от "Хана Монтана"? Страшно ми пасна, с перуките и всичко...)
В "Звезди за Лола" харесвам това, че авторката не оставя началната идея на поредицата - миловидни и земни, истински връзки между млади хора. Тук отново можем да видим изграждащи се наново отношения между влюбени, семейни и приятелски връзки, много цветове и огромна рокля. Несъмнено съм изпитвам много по-големи симпатии към първата книга. И ме е малко страх за последната, тъй като всеобщото мнение, че тя е най-лошата от трилогията. Но определено оценявам абсолютно всички прекрасни страни на тази част също! Една от книгите, които в бъдеще ще препрочета е. 
(П.с. ненавиждам българския вариант на кориците и на двете книги. Американският също не е най-перфектният, но определено го предпочитам пред силуетите, които получаваме. Едновременно се надявам да сменят модела за третата част, но в същото време не искам поредицата ми да е различна. #Читателски проблеми.)

1 коментар:

  1. не е честно колко хубави ти се получават рецензиите. с:

    ОтговорИзтриване