"Да остана ли?" от Гейл Форман - Ревю

След тези почти двеста странички на "Да остана ли?" много трудно намирам думи, с които да се изразя. Сигурна съм, че са изгубени някъде между редовете. Мисля и... единственото, което ми хрумва, е да постъпя както Миа и най-добрата ѝ приятелка Ким. Има два типа книги - такива, които ти харесвах и осъзнаваш, че е хубава книга, но моментите от нея избледняват и изведнъж се превръща просто в произведение, което от сега нататък ще стои на рафта ти. Има и други книги, които са истински красиви, които докосват душата ти и по някакъв начин те карат да се спреш по средата на изречението и да се запиташ "Ами ако това бях аз?". 

Точно това се случи с мен и произведението на Гейл Форман. Книгата е... тъжна, няма да отричам. Неведнъж очите ми се наляха със сълзи. Но в същото време тя показва неща, които се случват в реалния живот, обединява семейната любов, приятелската и това на любимия човек, музиката, чувствата да имаш избор пред себе си и да отмерваш положителните и отрицателните страни. 

Осемнадесетгодишната Миа има прекрасен живот - весело и сплотено семейство, най-добра приятелка, приятел и възможността да влезе в престижно музикално училище. Докато един ден излиза със семейството си на разходка с кола и катастрофират. Родителите ѝ и малкото и братче загиват, а самата тя изпада в кома, способна да вижда всичко, което се случва като страничен наблюдател. Мия прекарва денонощие с роднините си в чакалнята пред интензивното, наблюдава отчаяните опити на гаджето си да влезе при нея въпреки забраните, става свидетел на думите на Ким и всеобщите молби да остане с тях. 

Ако бях на нейно място и имах пред себе си този избор, то щях да постъпя по най-егоистичния възможен начин, като се предам на вечната тъмнина. Лекарите твърдят, че има необратими мозъчни наранявания и цялото ѝ тяло е обезобразено. Опитах се да си представя какъв би бил живота ѝ, ако се събуди. Какво ще стане с музикалната ѝ кариера? Да, тя ще има роднините си, но колко голяма ще е болката от загубата на родителите ѝ? И ще може ли да живее осакатена? 

Тази книга ме научи на едно нещо. Не само родителите са семейството ти. Може би са най-важната част от него, но думите на Ким ме трогнаха до сълзи.

"Все още имаш семейство."

 Главната сюжетна линия на книгата е катастрофата и престоя на Миа в болницата, това, което се случва там. Но заедно с това авторката представя моменти от отминалия до сега живот на момичето - първият ѝ рецитал, началото на приятелството ѝ с Ким и на връзката с Адам. Като всеки един спомен повлияваше на решението ѝ по определен начин, докато финалното решение не дойде след последната ѝ среща с Адам. При всяко положение то променя съдбата на всички. 

"Понякога  в живота си човек прави избор, а друг път изборът прави теб."

 Адам и Мия имат красива връзка. Двамата са абсолютно различни - тя свири класическа музика на чело, не е от най-популярните ученици и не желае да се набива на очи, докато той е харесван от всички член на изгряваща рок група, не е нахакан, но находчив. Въпреки това двамата си прилягат толкова перфектно! Определено всеки би искал да има приятел като него. Който е готов да пусне пожарната система на болница само и само за да те види. Аз бих искала. 

"... тя смята, че сигурно за теб ще е твърде болезнено да се върнеш към предишния си живот, че може би ще ти е по-лесно да ни заличиш. Би било ужасно, но ще го понеса. Ще те изгубя така, ако не те изгубя днес. Ще те пусна да си отидеш, ако останеш."

 "Сега той мърмори нещо. Съвсем тихичко. Повтаря отново и отново "Моля те. Моля те. Моля те. Моля те. Моля те. Моля те. " Накрая млъква и ме поглежда в лицето.- Моля те, Миа. - изрича умолително. - Не ме принуждавай да пиша песен."

Обожавам книги, които ме карат да чувствам. При това не само забавните моменти и любовта, а и мъката и колебанието, както направи тази.  Гейл Форман несъмнено има таланта да кара читателите да прелистват страниците назад, за да препрочитат сърцераздирателните моменти. Нямам търпение за втората книга, този път от гледната точка на Адам.