Аз ли съм класен вече?

Напоследък като че ли целият интернет чете "Мъглороден: Последната империя" и се чувствам адски изолирана, защото... аз не съм. Имам я, но нон-стоп я отлагам. "Може би друг път, трябва да прочета "Дядо Горио" или "Бел Ами", след тях", все това си повтарям. Една от причините е, че мисля, че няма да ми допадне. За това се обръщам към тези от вас, които са прочели поредицата или първата книга. Моля ви, споделете ми мнението си и дали тя да бъде следващата, която ще хвана. Въпреки че днес избягах от последния час в училище (не се шегувам, избягах) и си купих "Елинор и Парк". Знам. Но последните два дни в училище не правим абсолютно нищо и ми доскучава„ Освен да чета и да слушам музика, заниманията ми се простират до писането на бележници. 

Именно.

Вчера отидох по нормално време за първия час и около 50-60 минути висях сам-самичка в

стаята. Добре че беше господина по испански, прави ми компания, разказва ми някакви супер яки работи и ми предложи да ми помогне с нанасянето на бележниците. Трябваше да откажа, защото и без това нямаше много работа. Да, ама не. Чак към 12 приключих с текущи и срочни оценки и до днес отсъствията не са нанесени. Също така отново вчера сутринта претърпях шок, когато видях, че за срока по математика госпожата ми е оставила шестица. Аз исках само пет.;. Оказа се, че съм изкарала 6 на класното и на някакво предно контролно, сигурно още от Декември. Благодарение на тази оценка твърдо си заслужих втората половина от годината със стипендия. Ура! 

Между другото, добрите оценки и щастието от това, че съм ги изкарала, ме мотивират хиляди пъти повече да уча и да знам, от колкото когато някой ми напише двойка или тройка за назидание. Не мога да разбера този подход, като изкарам ниска оценка най-много да намразя преподавателя или да му правя напук като не уча. (Намеквам нещо, химия.)

Прочетох "Дядо Горио" днес. Хем не ми харесва заради дългите и ужасно скучни описания, като това на дома Воке, но пък краят определено не ме остави безчувствена. Беше доста поучително, много тъжно и... показателно за това как се издигат парвенютата, какъв е животът в Западна Европа по онова време. Не са само рокли и добри обноски. 

Сега трябва да довърша "Сапфиреносиньо" и "Лъвът, вещицата и дрешника", и да започна "Бел Ами" отново. Чудя се "Елинор и Парк" или "Последната империя" на чета паралелно с това. Или "Смарагдовозелено". Или "Портретът на Дориан Грей". Защо не мога да чета по 50 книги едновременно?

Днес едно прекрасно същество има рожден ден и искам да споделя и тук колко много я обичам. Честит рожден ден на едно от най-прекрасните момичета, които познавам. Мони! Желая ти всичкото щастие на света, защото знам, че четеш това, успехи и любов. Желая ти да бъдеш все така добродушна, целеустремена и невероятна. Обичам те!

Спи ми се. 

Аз съм карък„ Веднъж да реша да си остана в училище и да си правя сама пижамено парти и някой родител ще се обади в училището, за да разбере защо детето му няма да идва. Това стана пир нас. И пуснаха проверка. Благодарение на което аз трябваше в седем и половина да се тръсна в училище и да си прекарам най-подходящите за сън първи 6 часа от деня на последния чин в компанията на същества, които слушат чалга. И пеят. Дори слушалките не можаха да ги заглушат, а аз си бях пуснала музика мноооого силно. 

Клавиатурата на лаптопа ми не работи след последното му разглабяне, когато започна да пуши. Предполагам, че баща ми не е свързал нещо както трябва, но сега съм с външна клавиатура, която трака като каруца по черен път. Неприятно е, освен това неудобно, считайки, че нокитте ми в момента са доста дълги и едва успявам да натисна копченцата. Нуждая се от резервен вариант. И книга.

Отивам да видя какво смята да прави Гуендолин с Гидинън, а после да дочакам лъва в Нарния, защото тъкмо ми стана интересно. Вече не помня филма...