неделя, 18 януари 2015 г.

Дон Кихот умря за мен

През изминалата седмица разбрах, че съм герой, кафе-маниак, обичам чай и съм медиум.
Като някой ме попита защо толкова се обичам ще го препратя към този пост, за да прочете горното изречение.
Днес завършва една от най-интензивните седмици през живота ми. Всяка вечер учене, тестове, изпитване, оформяне на оценки. В петък бях толкова в разцвета на силите си, че изкарах четири шестици и като се прибрах се размазах на земята и лежах там няколко минути, преди да стана и да си направя кафе. Второто от четири-пет за деня.
Сигурна съм, че тази седмица ставаха много забавни неща, но в момента ми е толкова chill, че дори не мога да си спомня. Най-важното е, че вързах 6 по физика за срока, по етика също, по история... о, историята... днес с баща ми два часа рязахме стени за къщички от нацистки лагер. Не мога да кажа, че ми беше скучно. Напротив, мисля, че съм родена да размахвам трион. (Не обръщам внимание на факта, че не отрязах нито една дъска право.) Сега остава с Линчето да се съберем и да довършим тази работа преди крайния срок. Винаги предавам нещата на последния ден, не знам защо. Отвратително неприятно е, но не мога да се отърва от този навик. 
Днес нашите намериха любимия ми зелен чай с ванилия, бях се отчаяла, че съм го объркала. Това си има предистория. Миналата година бяхме в Гърция и в хотела пих такъв. Понеже адски много ми хареса си "откраднах" две пакетчета за вкъщи, и след като го изпих започнах да търся същия в София. Но във всеки магазин казваха, че такава комбинация не съществува и би била отвратителна. Тъкмо се бях нагласила да се връщам в Солун, за да крада още. И нашите намериха в Лидл. Сега разполагам с две кутийки, пълни с тази божествена течност. 

И знаете ли как се минах? Реших да отида на олимпиадата по литература днес, в Неделя, в осем сутринта, когато се очаква още да си спинкам в топлото легълце. Но не. Аз бях в училище. И буквално час повтарях на всички, че не искам да ни дават интерпретативно на "Дон Кихот", защото го мразя, но ще дадат именно това, само за да ми е гадно. И знаете ли какво? Първо - господинът по испански ни беше квестор. Второ - седях и се хилех на чина, когато госпожата по литература дойде да тегли темата. "Смъртта на Алонсо Кехана и безсмъртието
на Дон Кихот". Бам. Бам-бам. За да ми е още по-гадно. Че съм станала в шест, че съм в училище в НЕДЕЛЯ, че трябва да пиша литературноинтерпретативно съчинение, че трябва да гледам учителите в НЕДЕЛЯ. ЧЕ ТРЯБВА ДА ПИША ЗА ДОН КИХОТ. АЗ НЕ ИСКАХ ДА ПИША ЗА НЕГО. Съдбата се подиграва много явно с мен.
Когато го казаха групата започна да се смее толкова истерично, а аз бях... на път да се разрева и да умра от смях едновременно. Опитах се да я убедя да тегли отново, но уви. 
За това пък внесохме нелегално учебника по литература с анализи на произведението и го скрихме от Гелката, който проверяваше човек по човек. Мели е бог. 
Все пак изписах два листа, на първия час бях готова, но после един преписвах от чернова на белова само и само за да не излизам първа. След като приключих ходихме на кафе, косата ми отново се напои с отвратителната миризма на цигари и си припомних прекрасния вкус на кафето.
Ениуей. Вчера беше премиерата на "Разбий ме" на Тахере Мафи (ревюто на книгата е преди този пост!) и аз, разбира се, като един истински маниак, взех буквално първата книга от книжарницата. Момичетата още не бяха разопаковали кашоните когато казах "Не, искам я сега, няма да чакам до утре" и се наложи да ми я донесат. Прочетох я още снощи, за около четири часа. Определено ми хареса. Обичам Адам, харесвам Уорнър поради необясними причини, твърде ми е странен. И откачен. Намирам Джулиет за малко драматична. Доста. о все пак я харесвам. И искам следващата книга, не мога да чакам месеци, за да я издадат... 
Искам и следващата седмица да мине, и по-следващата, за да свършим с тия оценки, че ми писна, съвсем искрено ви казвам. Още сънувам Кант и Сенека, и си повтарям заключенията за магнитното поле по физика. И ми се гади. А, да, и знам всички дати по история. Да цитирам? 
Аз май забравих да кажа, че се наложи да представям "Граф Монте Кристо" пред целия клас. Отидох при госпожата в петък и попитах "Кога трябва да Ви предам доклада?", тя отговори "Сега, излизай да го представяш." "Какво?" попитах все едно не съм разбрала въпроса. "Представи го де". Така започнаха 40-те минути в говор. Седнах върху чина и 40 минути преразказвах двата тома в някакви безумни подробности. Чак стигнахме до спор, отново, безхарактерна ли е Мерседес и заслужава ли любов и пощада. ялото представяне завърши с госпожата, казваща "Дай си бележника, срока ти при мен приключи. Само дето ще правиш и последния тест, за да проверя колко помниш", и аз - ПАРТИ, глупаци, ЕЙ ТАКА СЕ ПРАВИ, четеш едно произведение и после ВОДКАТЕКИЛАШОКОЛАДСЛАДОЛЕД.
Да. Току-що осъзнах, че утре имам тест по география. Мога ли да обвиня олимпиадата за това, че все още не съм седнала да преговарям? Едва ли. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар