неделя, 13 декември 2015 г.

Литературни герои в списъка на добрите - Blogmas #6

00:14 часа. Четиринадесет минути след полунощ е, вече неделя, което ми позволява да започна да пиша дневния Blogmas пост. Нямам никакво желание да си лягам все още - днес кофеинът и адреналинът ми дойдоха малко в повечко. Бих започнала хаотично, според това в какъв ред ще дойдат мислите ми, но ми се струва, че за вас ще е по-лесно да започна със самото начало на деня, за да ви изясня как стигнах до състояние, в което чета постове на Патрик Нес отпреди години.
Както вече може би знаете, днес се състоя представянето на новата книга на Нес "Ние, останалите, просто живеем тук". Въодушевена още в съня си за това станах в около девет, взех си обичайния душ, закусих, пих кафе и написах първата половина от съчинението си за курса тази сутрин. Между всички тези дейности си взимах може би половинчасови почивки за ютуб - едвам смогвам с всички клипове от любими блогъри. Ще ми липсва този график през януари. Но да, като цяло времето до два часа премина по този начин. Тръгнах към НДК по обяд, за да се срещна с моя приятелка и нейни две, да пием по кафе и да ме придружат на подписването. Това сигурно беше третото или четвъртото ми Коста кафе и трябва да призная, че много ми харесва, макар и да не намерих разликата между обикновено капучино и капучино със солен карамел. Ако някой има обяснение, моля да ми го даде. Преди това бях обходила всички етажи на Двореца и имах представа колко много хора има. Очаквах да висим два часа на опашка за писателя. Но когато вече официално се запътихме, реших да си проправя път през тълпата и
нелегално се наместих почти най-отпред, заедно с Гери, другарчето ми. В този момент не бях никак притеснена, мислех, че Патрик ще се усмихне, ще се подпише и ще продължи със следващия - вече се беше насъбрала доооста голяма тълпа. Заложих на основни реплики, ей така, да отбия номера, но когато застанах пред масата, рамо до рамо с любимия ми български илюстратор (засичали сме се на много събития, но все още нямам смелостта да се запозная лично с него!!!!), Йоана ми писа и си откраднах една папарашка снимка, за да ѝ се похваля. А той ме заговори. Не знам как се справих с говоря, при положение, че бях толкова превъзбудена от щастие. Когато Патрик ми подаде химикалката, за да напиша името си (което не знам защо той не разбра? но след това ми направи комплимент!), той грабна ръката ми и каза "Уау, колко красив маникюр имаш!", и аз просто "О, благодаря, благодаря, благодаря" и така нататък. Честно казано не си спомням какво говорихме, нищо, че беше едва преди няколко часа. Виня вълнението. Но той ми направи комплименти още няколко пъти и после, ето го момента на истината, ми подаде ръка, за да се здрависаме. Той. Ми. Подаде. Ръка. Патрик Нес. Нали знаете кой е той? Аз не видях никой друг, освен Стоян Атанасов, да се здрависва с него. И се чувствам някак си поласкана, безкрайно щастлива, все още под влиянието на адреналина и казах ли вече щастлива? 
Но да, получих така желаните минути с един от любимите си автори, също и написано лично за мен пожелание, и автограф. Мога да кажа съвсем честно, че това преживяване бе едно от най-хубавите ми тази година. Със сигурност се вълнувах малко повече, отколкото с Майте - чета Нес от повече време и мога да твърдя, че съм по-добре запозната с творчеството му. Не, няма да сравнявам, доволна съм, че получих първите си автографи от писатели, лично говорих с тях и макар и да не се снимах, спомените (мъъъничко размити) ще си останат с мен. 
Гергана се смя много на това как подскачах от щастие. Ама ѝ обръщах внимание до момента, преди Кати да се появи пред мен, а след това и Лоли! Щастието да ги видя за пръв път на живо може да се сравни с това да се ръкувам с Патрик Нес, двете са като че ли равносилни. Но да, силно се надявам съвсем скоро да имаме още срещи! 
Неделята ми ще бъде малко по-натоварена от съботата. Трябва да стана рано за курс, след това имам намерение да посетя Панаира на книгата заедно с родителите си, тъй като ще се наложи да чакам събитието още шест месеца. Ако остане време (и желание) ще продължа пазара за подаръци, който започнах днес, а също ще се отбия до магазин за платове за финалните щрихи по изненадата, която ще видите само след няколко дни! Интересно кога ще намеря време да уча за всички седем теста, които ми предстоят през идната седмица... Изглежда и това ще остане за в движение.
18:58 часа. Няма да излъжа, ако кажа, че се прибрах преди един час след девет часа навън. Ужасно уморена съм и недоволна, че ми остава малко време да се справя с уроците за следващата седмица. Но мога да се похваля, че свърших всички други неща, които бях планирала. Купих и опаковах подаръци, посетих за последен път тази година НДК, последната част от изненадата за вторник е преполовена и по-прекрасна, отколкото си я представях. О, на влизане в подземния паркинг до Двореца в колата, която излизаше в същия момент, бяха Емил Конрад и Цуро. И познайте каква беше моята реакция. Цуро ме погледна в момента, в който аз се взирах малко шокирано в него, а след това по най-бързия начин се скрих зад седалката, защото не знаех какво точно да направя - нямаше как да се провикна и да им кажа каквото и да е - стъклата бяха затворени, а просто да седя и да ги зяпам би било твърде крийпи и достойно за споменаване в някой техен клип. Да, да, предимствата да живееш в София - виждаш разпознаваеми лица буквално навсякъде.
Като се замисля е едва седем часа и сигурно ще мога да завърша напълно въпросния пост за вторник, с малко повече късмет ще мина през кратко търсене на още един подарък за една от приятелките ми и ако свърша с това преди десет, евентуално ще обърна внимание на химията.
Купчинката ми с нови книги от тази седмица вече е пълна и прекрасна, може през следващата седмица да очаквате wrap up пост.  Но сега искам да се върна към основната книжна тема на този пост, тъй като той вече е доста по-дълъг, отколкото очаквах. Обратно на списъка от миналата публикация, тук ще съставя един от герои, които наистина заслужават да присъстват в списъка на " добрите деца" на дядо Коледа. Първият вписан би бил Джейми от "Друговремец" по егоистични причини, твърде привързана съм към него, че да го оставя да стои без определено място. Същото се отнася и за Уорнър от трилогията "Разбий ме". Образът му от първите две книги не заслужава, но този от третата... Макар и не човек, Манчи от "Не пускай ножа" от Патрик Нес е героят, който може би заслужава да бъде споменат най-много! От "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир несъмнено идват Елиас и Хелене, а от "Стъкленият трон" Селена Сардотиен в цялата си прелест и величие.
Поздравления, ако сте достигнали до самия край на този километричен пост! Благодаря! Надявам се седмицата ви да е била успешна, а следващата да се похвалите с още повече позитивни емоции! 

3 коментара:

  1. Много хубав пост, чак ти завиждам за срещата с Патрик Нес. Успех с всички контролни, доста натоварващо звучи.

    ОтговорИзтриване
  2. Огромна късметлийка си, благородно ти завиждам за срещата с Патрик Нес! Напълно те разбирам за идващата седмица, има твърде много контролни.. Пожелавам ти успех с всичко, сигурна съм, че ще се справиш! ^_^

    ОтговорИзтриване
  3. Почти не спрях да се усмихвам, докато четох поста :)

    ОтговорИзтриване