вторник, 22 декември 2015 г.

Откраднаха ми хапката в Мак Доналдс - Blogmas #10

Мислех днес да пропусна пост и да го оставя за... не знам за кога, но пък се случи нещо нелепо, което трябва да ви споделя.
Тръгнах си по-рано от училище, за да се видя с Вики, която си дойде от Германия, и нейна приятелка. Първо пътувахме час от училище до Гурко, после вървяхме в студа до КФС, за да разберем, че не предлагат вегетарианско меню, а след това се върнахме до Мак Доналдс, за да си вземем поне мактост. Касиерката ни беше брутално тъпа. Казвам го без да се извиня, убедена съм, че това не е най-приятната работа, но съжалявам, но не ми е приятно да слушам
"Оф, аре да го затварят тоя ресторант, че ми писна", "Ти къде си направи маникюра? - Младост 1. - Младост едно? - Да. - Ууу...", "Виж, донесоха ми стари салфетки!", "И кво, как е в Дойчланд? Аз мислех там да ходА". И след това вместо 23 лева за тръгне да тегли 230 от дебитната карта. Както и да е, тая а преживяхме, въпреки че забрави да даде от тъпите салфетки. Седнахме си отвън и по някакво съвпадение моя приятелка от училище мина. Обърнах се с гръб към масата, за да си поговорим за "Хамлет" с Бенедикт Къмбърбач и театъра като цяло, а в този момент мина някакъв дядо, който предлагаше на хората на всяка маса някакви носени чорапи за 20 стотинки. Не му обърнах внимание, защото си говорех с момичето, но в един момент чух как Вики и Плами настоятелно повтарят името ми. И, представете си, този си беше взел хапка от масата и я беше изял, гледайки Виктория право в очите, а след това, докато се обърна, си беше тръгнал. Не ми е за хапката, а за това, че само в България ще се случи подобно безсрамно нещо. Ако ме беше помолил щях да му дам. 
А след това докато чакахме едни Вики прошепна нещо от сорта на "Не гледай!" и някакъв друг мъж, размахващ малка бутилка с водка, се развика срещу нас "Не гледай бе, не гледай!". Не мисля, че искам да излизам от нас следващите дни...
Като цяло друго интересно не се случи днес. О, отидох на училище, за да бъда изпитана по история, а едно на ръка, че никой не писа отсъствия, а друго - гопожата не пожела да ме вдигне. Искаше да си говорим за това кой какво иска за Коледа. Много исках да ѝ отговоря, че искам да ме изпита, но честно, беше ми по-забавно да слушам останалите и да си говоря с едно момиче как някой ден ще живеем в огромна къща с една стая-библиотека.
Темата днес трябваше да е "Перфектната рецепта", но ще я отложа за четвъртък, защото чак утре с мама започваме да се подготвяме лека-полека за празниците, а аз имам намерение да правя няколко вида бисквитки и мъфини. Затова приключвам този пост тук и ви пожелавам лека нощ и приятен последен учебен ден за годината! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар