четвъртък, 18 август 2016 г.

Оригинална корица vs. българска корица (Част III)

Напоследък си давам привидно лесни за изпълнение обещания, след което, още при първа възможност, ги нарушавам несъзнателно и без последствия. Спазването на месечен график за постовете за сравняване на корици е едно от тези обещания, които обаче не мога да подмина с пренебрежение. Не, със сигурност не са най-важната рубрика в блога ми, но я харесвам и ми е гузно, когато престъпвам собствените си планове с мисълта, че "следващия път" също е "път". Ядът не ми позволява да се извиня, а просто да се впусна в темата на днешната публикация, за да ви покажа кои са новите седем корици, които нямам търпение да коментирам.

"Тайната история" от Дона Тарт е една от любимите ми книги не само за тази година, но и по принцип. Не мога да си представя човек, който да не намира поне едно впечатляващо нещо в мрачния разказ за древногръцки, латински, ритуали и посвещения. Дори що се отнася до корицата. Точката ми в случая трябва да отиде за българския вариант, който всъщност е втори. Причината е, че изглежда страшно добре и привлекателна на рафта, хваща окото с избора на статуя, загатваща за съдържанието. Това може да се каже и за оригинала, но при него семплият дизайн изглежда твърде прост за съдържанието, което представя.

Помня деня, в който получих "Момичето от влака" от Паула Хоукинс - една от първите arc бройки, поверени в ръцете ми за ревю. Помня и мисълта, която мина през главата ми, когато видях корицата на живо. Не ми хареса. Има нещо в комбинацията на цветовете и самия дизайн, което ме кара недоверчиво да присвия очи към романа. От друга страна, оригиналът е всичко, което читателят иска от търсеното заглавие - загадъчно, семпло, но все пак съответстващо на обещания разказ и неговия жанр.

Изборът между двете издания на "Кралицата на Тиърлинг" е ясен - оригиналът е в пъти по-добър. Оригинален, впечатляващ с елементи и простота на фон, отвсякъде обира точките при сравнението. Но интересното тук е, че корицата, която виждаме в България, не е дело на роден артист, а е една от официалните обложки, съпътстващи романа. Например, същата е и във Великобритания, с малката разлика във фона. Сивият там обаче пак е за предпочитане пред жълтия. Не мога да го обясня и да се обоснова достатъчно убедително, но... просто не ми върви точно тази книга да изглежда по начина, по който я виждам всеки ден в библиотеката си.
"Алена кралица" е една от книгите, предизвикали безобразно много
противоположни мнения в книжната общност. Но мисля, че няма спор за едно - не може една корица да бъде провъзгласена за най-добра. Оригиналната е красива, мистериозна, изглежда заплашително и дава идея за развитието на действието. Детайлите са изключително красиви. Нашата версия притежава същите качества, като запазва основната идея, но я интерпретира по интересен (и изкусно осъществен) начин. А полу прозрачните надписи на живо са страхотно допълнение.

Когато навлизах в книжната среда, още по времето на "Дивергенти", много, много, много исках да прочета "Делириум" от Лорън Оливър, но дълго време тиражът беше изчерпан и нямаше изгледи да бъде пуснат нов. По случайност на съдбата веднъж попаднах на копие втора ръка и останах разочарована както от вида на книгата в ръцете си, така и от нейното съдържание. Признавам - отне ми мноооого време да осъзная какво изобразява картината отпред. Което само по себе си говори за качеството на изпълнението. Оригиналът също не е цвете за мирисане - изобщо не ме влекат корици с хора и най-вече техните лица, особено когато нямат абсолютно нищо общо с романа.

"Звезден полет", който приключих миналия месец, спада към категорията романи, чиито различни корици не мога да категоризирам. Обичам както оригиналната, така и нашата версия. Защото оригиналът, например, загатва за нещо магическо и просто изглежда много задоволяващо с комбинацията от синьо и златисто. Докато българската е страшно красива и детайлна, макар и да изглежда малко повече като снимка от енциклопедия. Не мога да избера една най-красива - и двете са прекрасни!


Последната книга, която много искам да коментирам, е прелестната "Самодива" от Краси Зуркова. И мисля, че тук всички ще сме на едно мнение. Българската версия не може да бъде надмината. Оригиналът (първо публикуван в Щатите) показва маковете, тясно свързани с историята, но нашата версия отваря вратите към магическия свят на Теа още по-широко. Черното, изящният силует на самодивата, маковете - изобразени са точно така, както читателят би си представил описаното от Краси. Елегантна е, примамваща, безкрайно красива. И несъмнения победител в "дуела".

Няма коментари:

Публикуване на коментар