Recent favorites, April

С всеки ден настроението и желанието ми да пиша, да споделям и да изпробвам разни неща се увеличава, та използвам възможността да пренеса малко от тази продуктивност тук. Днес отново искам да споделя с вас някои от любимите ми открития от изминалия месец- от козметика през музика и чак до филми. 

Козметика

       Нямам навика да променям кой знае колко много от разкрасителните си навици с идването на нов сезон, но през април въведох няколко нови продукта. Първият е любимият слънцезащитен крем (който, между другото, използвам почти целогодишно, с малки пропуски). В момента използвам един български и според етикета предназначен за деца. Факторът, разбира се, е 50. Не е матиращ, но попива добре в кожата и белият филм става напълно незабележим, когато нанеса от пудра - вторият нов елемент в рутината ми. Не нов като цяло, а като вид. Обичам блестящата пудрата мозайка на Essence, тъй като не матира напълно, цветът ѝ е една идея по-тъмен от моя, но пък заради това прави кожата ми да изглежда здрава и блестяща (буквално).
      Последният нов продукт е триминутната маска с чаено дърво на Beauty formulas. Това е една от любимите ми марки за маски (влюбена съм в тяхната черна маска с активен въглен, и аз вече не знам колко тубички сме изхабили вкъщи), а пък чаеното дърво е моята "тайна" за здрава и безпроблемна кожа. Плюс е и краткото време, за което трябва да стои, за да подейства. Спестява ми много усилия и почистващият ефект е точно това, от което има нужда кожата ми в неделя вечер. 

Грамофон

       За рождения си ден тази година сестра ми получи грамофон и, разбира се, побързах и аз да си открадна малко време с новата машинка. Никога не съм си представяла, че слушането на плочи ще ми хареса толкова. И не, не е същото като да си пуснеш Spotify и да си правиш там нещо междувременно. На друго ниво е това с грамофона. Нашите биха се изразили с думата "фенско", за любители. Засега имаме едва две плочи, но вече съм си набелязала следващата с един от любимите ми албуми и нямам търпение да ми се отвори път към някоя книжарница, за да си я взема.

Пролет и пролетно почистване

       Най-накрая всичко навън е зелено, птичките пеят, започната пролетните бури, мирише на дъжд и мокър прах, времето е перфектно за силна музика, кафе и книга вкъщи. Любимият ми сезон! Не е нито студено, нито горещо. С всеки ден се чувствам във все по-добро настроение и не ме свърта особено вкъщи, искам вън, да се разхождам или да се заседя на някоя пейка в парк. Обичам и вдъхновението, което ми носи пролетта - нови идеи, нова сила и приповдигнатост, дори вълнение за бъдещи планове и проекти.

        Колкото до почистването - то все още е в процес. Отървах се много от старите дрехи, които не носех, но все още виждам как се спирам пред някои с думите "Но то още е здраво, може някой ден да го нося...". Май е време за КонМари метода. Because many things don´t spark joy anymore. 

Отрязана коса

       До преди няколко дни косата ми беше една от отличителните ми черти. Беше дълга почти до кръста и си я обичах доста. Възприемах я като вид щит, нещо, с което лесно мога да се скрия; и в същото време като абсолютна материална проява на това, което всъщност съм. Дълго време планирах да я отрежа - въпросът беше колко.

       Днес е по-къса с повече от педя и ми харесва много повече от преди! Лека е, изглежда свежо, различно и ново. Давам си сметка, че може би имах нужда от тази не чак толкова драстична промяна. Нали знаете клишето - жените режат дългите си коси в знак на тотална промяна, обикновено след някое важно събитие и с това искат да заявят категоричната си позиция. Аз не се нуждая от някакво събитие, за да заявя, че "ново аз" се задава. 

Музика

       Винаги по това време на годината се връщам към някои от любимите ми изпълнители и албуми. В момента отново въртя AM на Arctic Monkeys, F.A.M.E. на Maluma, Trilogy на The Weeknd и Hard to Imagine на The Neighbourhood. В приблизително подобен стил са и Chase Atlantic, но тях слушам разбъркано. Сред новите попълнения в плейлиста ми попада албумът Я люблю тебя на Rauf & Faik - страхотен vibe! Не съм очаквала, че ще въртя руски парчета толкова, но ето - 90% от песните вече ги знам наизуст, а също и ги препоръчвам на всеки, независимо дали е питал или не. Новият албум на Billie Eilish също го признавам, макар че от него слушам значително по-малко парчета.

Полети. Пътуване до Мадрид и Толедо

      През април за първи път посетих две нови любими места в Испания: Мадрид и Толедо. Влюбих се. Имах огромна нужда да оставя ежедневните си задължения в София, да ги позабравя и да се полюбувам на някое непознато местенце, за се скитам по цели дни, да опитвам храна, да правя снимки... Тази една седмица се оказа перфектното време за това.

      На Мадрид вече посветих дълъг пост с много снимки и впечатления, който можете да прочетете ето тук. А за Толедо предстои, така че stay tuned.

       Отделна история са полетите. Не мисля, че има думи, с които да опиша чувството, когато излетим и с бясна скорост започна да е отдалечавам от всичко и всички. Някаква странна еуфория е, и досега не съм откривала друго нещо, което да ме прави щастлива именно по този особен начин. 

After

      Голямата изненада на поста е филмовата адаптация на книгата/фенфикшъна "След" на Анна Тод. Чела съм първата част преди много години, още когато бях голям фен на 1D, но реших да дам шанс на този вариант, колкото с приятелка да се посмеем час и половина в залата. Смяхме се, но и излязохме приятно изненадани, защото не беше толкова зле, колкото очаквахме. Да, историята е променена. Изключени са герои и много от най-драматичните и ключови сцени, бих казала. Главните герои не са книжните - нито Теса е безхарактерна монахиня, нито Хардин (все още не възприемам името му) е някакъв кой знае колко страшен и заплашителен.
       И въпреки това филмчето беше красиво за гледане, беше интересно, вълнуващо (особено за всички под 18 години, които се впечатляват от кожени якета, татуси и дръзко момчешко поведение). Но не беше зле! Чух сравнения с Нюансите и "Здрач" - не са безпочвени, но "След" се отдалечава от тях най-малкото с това, че актьорите (и тук подчертавам името най-вече на мацката в ролята на Теса) нямаха оня типичен poker face и си играеха на прилично ниво. Хареса ми толкова, че бих се "жертвала" да го гледам втори път и определено ще следя следващите части. Много приятна изненада!