Победих! NaNoWriMo 2015

Вчера, в около седем часа привечер, написах 50 679-тата дума от романа, който започнах в десет вечерта на първи ноември за участието си в Националния месец за писане на роман. Така поставих официален край и бях поздравена от екипа на сайта за първата си победа!

Този месец беше неуспешен за много от нещата, с които се занимавах, но се гордея, че НаНо е абсолютен успех, въпреки всички дни без нито една написана дума, липсата на желание и мотивация, всички отхвърлени идеи за сюжета и моменти, които ме накараха да хвърля химикалката, да затворя компютъра и да спра да мисля за каквото и да било, свързано с "романа". 

Страшно се радвам, че се намериха хора, които да ме мотивират да започна. Пиша от много години, но последната бе застой - не можех да измисля нищо, думите ми се губеха и се нуждаех от нещо, което да ме накара да събера силите си и да ги вложа на едно-единствено място. НаНо се оказа правилния избор. Не взех участие в групови чатове или маратони, но наблюдавах българските такива и се радвах, че не съм единственият участник и има други хора, заразени от тази лудост. Мотивирах се от хората около мен, които се интересуваха от това, с което се занимавам. Много хора от класа ми разбраха, че пиша и често ме питаха докъде съм стигнала, какво се случва сега с героите ми, дали може да режисират филм с поверена главна роля на една от съученичките ми. Финалният резултат на "Oblivion" е обещан на много приятели, защото сега няма начин който и да е, с изключение на мен, да види написаното. Има страшно много грешки откъм правопис, лексика, пунктуация, също хронология и събития, които ще бъдат поправени с началото на редакцията. Все още не съм решила кога ще я започна. Защото истината е, че самата история все още не е свършена. 50 000 думи са написани, факт, но ми трябват още около 10 000, може би, за да достигна до самия край на първата част. В процеса на писане реших да превърна историята в "роман" от две части, той като не е възможно да я изчерпам само в такъв обем. За втората ще мисля по-нататък - може би дори другата година в началото на ноември, когато сайтът на НаНо отново "отвори врати" за участниците. 

Освен сертификата, който сама си изтеглих от сайта, нямам идея какви са наградите, които се получават. Според него в началото на декември ще мога да разбера какво ми се полага, но, за да бъда честна, това не ме интересува много. Онова, което очаквах от НаНо, бе да ме накара да започна нещо, да напиша средата, и след това да достигна до края. Не точно, но на практика се случи. 

И така след официалния край се чувствам едновременно горда и някак си разочарована и тъжна, че вече няма всеки ден да отчитам напредъка си и няма да се боря да се вмъкна в някакъв брой думи, за да постигна целта си. Със сигурност няма да изоставя писането отново, поне не и в дните, в което имам достатъчно свободно време. 

А колкото до публикуването на "романа" - за сега не планирам да го споделям в интернет. Както казах, предстои дописване и сериозна редакция. Но дори и след това ще ми отнеме много време да се престраша и да го споделя в пространството, дори и с най-близките ми приятели. Винаги съм приемала нещата, които пиша, твърде лични, заради което рядко позволявам друг да ги чете. Но ако размисля - това ще е първото място, в което ще споделя решението си!
Надявам се другите участници, които четат това, да са доволни от резултатите си, дори и да не са достигнали определения от НаНо брой думи. Дано сте си изкарали прекрасно изминалия месец! Предполагам, че ще се срещнем отново следващия ноември! 

Първата половина на NaNoWriMo - Update

Ето, че и първата половина на ноември замина толкова бързо, колкото и цялата година. Настъпи и средата на NaNoWriMo - официалният месец за писане на роман, в който аз участвам. Реших да направя кратичък ъпдейт за нещата, които ме вълнуват покрай събитието, също плановете ми за втората половина на ноември и идеи за декември (време е да помисля и за това.)

До днес, петнадесети, написаните думи по "романа" ми са 31 061. Както и очаквах, имаше много продуктивни дни и такива, в които и една дума не бе написана в word документа. Не съм нова в тази област и знам, че това е част от процеса, но този път ме притесни, най-вече заради крайния срок и финалните 50 000 думи, които трябва да достигна след най-много още 15 дни. Първата седмица беше страхотна - въпреки леко закъснялото начало успях да завърша около 20 000. За това пък следващата, втора, се оказа спад и разочарование. Може би най-ужасната седмица, която съм имала някога. Всеки ден изпитвания и тестове, стрес, книги за четене не само за удоволствие, а и за училище, по пет интерпретативни съчинения, освен това по около две хиляди думи на ден. Те, разбира се, останаха на заден план. И така статистиката определи, че вместо на 13 ноември (както бе по първоначалния план) аз ще завърша с книгата на 29 ноември, ден преди крайния срок.

Този проблем за момента е отстранен - съботата ми се оказа силна и успях да наваксам с

повече от пет хиляди думи. Сега съм примирена, че ще трябва да стоя будна уикендите, за да успея. Обаче има друга трудност - как ще продължи историята ми оттук насетне. Започвайки да пиша нямах никаква идея нито за какво става въпрос, нито как ще завърши. Разбира се, идваха ми идеи, добри идеи, които представих по що-годе интересен начин. Но сега не знам накъде да пратя героите си, в каква ситуация да ги поставя, за да продължа да надграждам досегашното действие. Вдъхновение черпя от плейлиста с малко песни, който създадох в Spotify. Малко са, но отговарят прекрасно на настроението в "романа". Можете да го чуете тук. 

Сега малко за самата "книга". Работното ѝ заглавие е "Obliterate" и е на английски въпреки факта, че пиша на български - за момента ми харесва звученето на думата и връзката ѝ със заложената история. Самата тя, от друга страна, се съсредоточава върху главната героиня Ленора, убийца на един от могъщите крале в свят, който сама създадох. Тя бива заловена от владетеля на друга от държавите и против волята си получава задача да отстрани враговете на Трона, за да получи свободата си отново. 

Представено така звучи доста клиширано, но това е само началната идея. С напредване на процеса много неща се преплетоха в сюжета и според мен направиха цялостната картина цветна и интересна. Не зная дали някой някога ще има възможността да потвърди - предстои ми дълъг процес по редактиране, допълване, разместване на сцени и всички дейности, съпътстващи редакцията. Ще я започна още през декември, ако не решат да ни залеят с нова доза тестове и проекти. Случи ли се, работата ще остане за началото на 2016, когато краят ще бъде улегнал в главата ми и със свеж поглед ще мога да нанеса промени.
Ако има някой, който също участва в НаНо, бих се радвала да се запознаем и да станем приятели в официалния сайт. Никнеймът ми там е @evasterling.
Желая ви прекрасен и спокоен остатък от месеца, а на участниците в състезанието - успех!

NaNoWriMo 2015

Нека ви разкажа как затрудних живота си още повече...

Тази година взех решение да се включа в официалния месец за писане на книги в нещо, наречено NaNoWriMo, (или National Novel Writing Month). Започва на първи ноември и завършва минута преди полунощ на 30, като целта, която всеки автор трябва да достигне, е 50 000 думи. 

Предните три-четири години, откакто навлязох в книжното общество, ъпдейти за НаНо постоянно се появяваха на стената на ютуб акаунта ми. Все мои любими бууктюбъри запретваха ръкави и в продължение даже на по-малко от месец се трудеха върху собствените си идеи в името на победата (а аз всъщност не знам какво получават победителите...). Около десет часа вечерта на първи ноември Вик и Миш ме запалиха по идеята да се присъединя към НаНо отбора и да отделям по малко време всеки ден, за да изпълня норматива. Приех с мисълта, че няма да се справя, защото не бях писала нищо от месеци. Започнах с contemporary история - идея, зародила се в главата ми преди, ако щете ми вярвайте, четири години. Видях обаче, че сюжетът ѝ няма да удовлетвори желанието ми, за това изтрих всичко и започнах да пиша просто ей така, изречения, описващи природата на несъществуваща страна с красиви, огнени залези, безкраен океан и планини като зъбци в далечината. Постепенно започнах да вкарвам все повече и повече. И сега съм на 9000-та дума.

Историята ми за тази година все още няма заглавие - никога не съм била добра в измислянето на такива, но се надявам да ми дойде идея по-напред в развитието на историята. Колкото до идеята - осъзнах, че силно влияние ми оказаха романите на Сара Дж. Маас. Нейните неповторими герои и сюжет вдъхновиха моят "роман". Но в края на месеца, в друг такъв пост, ще ви запозная по-подробно, по простата причина, че сега дори аз не зная накъде се е запътило развитието на героите и тяхната история. 

Все още нямам идея как да балансирам между безспирния поток от нови уроци от училище, книгите, блогът и писането, за това този месец ще се окаже или крайно продуктивен, или загуба на време. Вие можете само да стискате палци да се не удавя в задължения и сълзи. 

Пожелавам успех на хората, които четат това, и вече са започнали със състезанието, също на тези, които искат да се присъединят сега. Купете си кафе, разпределете дните си по часове и давайте само напред!