Малко покупки за мотивиращ старт на учебната година

     Една моя колежка от университета скоро каза, че учебната година е по-приятна, когато в началото си минал през обичайните магазини за ученически пособия. Напълно мога да се съглася с нейното мнение, защото преди всеки 15-ти септември (вече 1-ви октомври) сама потвърждавам тази теория.

     И този път не е изключение. Пазарът даже започна една идея по-рано от очакваното заради работата ми, която ми дава достъп до нови малки нещица, които да добавя към колекцията си, а и заради първата липса на самоконтрол що се отнася до харчене на пари за красиви вещи. Не мога да кажа, че всички са просто моментни прищявки обаче. 

     Такава не е, например, прекрасното малко и адски функционално лаптопче Asus, в което вложих първата си заплата преди две седмици. Филологията не е свързана с много лекции в огромни аудитории, но пък с много работа и писане - да. Имам голям лаптоп, който обичам и който ми върши много работа, но не мога да го нося в университета, в библиотека или в кафене, за да работя, тъй като тежи между 2 и 3 килограма и е непрактично. Asus-ът е 1200 грама, има тъч скрийн и се превръща в таблет. С други думи - той е всичко, което може да ми потрябва, докато се занимавам с писане на есета, преводи или други неща, свързани с уни.

"Варианти на нас" от Лора Барнет - ревю

     "Варианти на нас" според корицата: Най-вероятно тийнейджърски роман. Момиче с кученце на колело се запознава с момче в студентските си години, започват връзка. Сигурно във втора-трета глава се заформя любовен триъгълник. Хепи ендингът е сигурен, защото това е романтичен тийн роман. Нали корицата в бонбонени цветове.

     "Варианти на нас" всъщност: Не чак толкова весел роман за щастливите и тъжните моменти в човешкия живот, за решенията и техните последствия, за пътя напред и погледите назад, към спомените и изборите, които понякога бихме променили.

     През далечната 1958 година Ева и Джим (не) се срещат случайно. Така започва всеки един от трите варианта на развитие, които Лора Барнет разказва в дебютния си роман. Води се от въпроса "Какво щеше да стане, ако...?", който аз в началото подсъзнателно свързах с т.нар. "ефект на пеперудата": една малка промяна на нещо в настоящето може да доведе до непредвидими събития в бъдещето. Нещо много близко до това е и историята на колежаните, чиито съдби тръгват в три различни посоки, но винаги се стремят към нещо по-добро; към щастие.

     В трите версии на историята Ева и Джим са различни -  от стиловете им на живот, през партньорите, които избират, до имената на децата им. Но винаги запазват значителните и отличаващи ги неща, качества, които развиват по начин, съобразен с посоката, в която е поел животът им. Талантът в писането, човечността и смелостта са тези черти на Ева. За Джим това са влечението към изкуствата и способността винаги да намира начин да продължи напред. Проявяват ги обаче не винаги в положителен контекст. Това е чарът на "Варианти на нас".
     Лора Барнет е създала три възможности за перфектно развитие на събитията, но нито един от тях не може да бъде определен като напълно положителен, защото е твърде близък до реалността. Това са три разновидности на реалния живот и напълно възможни случки, с които всеки един от нас може да се сблъска. Ева, Джим и всички хора около тях постъпват, както мислят, че е правилно на момента, след това са принудени да приемат и положителните, и отрицателните последствия. Няма нищо захаросано или перфектно. Нищо не е само черно или само бяло.

     Точната дума, с която бих описала романа, е "реалистичен". Близък до действителността, която виждам аз. Без изкуствени и твърде идеалистични моменти. С много емоции, които удрят на правилното място така, че да провокират реакция у мен като читател. Това се дължи най-вече на героите - на Ева и Джим, и на всички техни близки, приятели и познати, които те карат да бъдеш съпричастен и към трите истории, независимо дали знаеш, че постъпките им са правилни, или не. Може би е, защото разбираш гледните им точки и причините, поради които постъпват така. В това Лора Барнет няма грешка! Изключително лесно е да се усетят щастието, скръбта и надеждите на тези хора. Емоциите и тревогите им са толкова човешки! Повдигат въпроси като този за промяната; за това какво е можело да бъде, ако; за правилното и грешното в любовта и семейството; за вярата в собствените ти ценности. 

     Стори ми се интересно това, че във всеки един от вариантите героите бяха водени от нещо различно. В първия приоритетът и на двамата беше работата; във втория - независимо от случващото се и за Ева, и за Джим семейството беше на първо място. В третия вариант героите бяха водени от любовта и от огромното желание да бъдат заедно, да се преборят с всички трудности и да създадат стабилни основи за себе си и децата си.

     Оформлението на книгата също ѝ печели точка - трите опции са отделени и надписани, така че следенето е сравнително лесно, стига да се внимава какво пише.

     Няма излишни захаросани моменти, нито пък идеализирана любов, която е готова да издържи на всеки случаен удар на Вселената. Има обаче три човешки истории, обвързани от образите на Ева и Джим, които по три различни начина си проправят път през трудности и перипети, откриват начини да продължат напред и не спират да търсят щастието дори в малкото, което имат на моменти. И може би това е най-големият урок на "Варианти на нас": никога няма да знаем какво е можело да бъде, ако, но пък имаме силата да се борим в името на нещо по-добро, което ще ни донесе радост. Все пак нищо не е завинаги и хората казват, че след всяка буря изгрява слънце.

"Нищо не е постоянно, освен промяната."

Recent favorites

От твърде много време (може би години вече) не съм споделяла мнение за любимите ми неща. Затова днес реших да седна и да направя кратък списък с тези от тях, които открих през последните няколко месеца. Затова, а и защото вчера официално взех и последния изпит от първата ми година в университета и вече имам цял един месец на свое разположение! 

Kalyn's Coffee Talk

Последният месец много от смените ми на работа бяха сутрешни, което значи, че трябваше да прекарам първите два часа сама и работейки. За да разнообразя обстановката и за да се абстрахирам от повтарящите се 10 песни на заден фон, реших да слушам по един-два от епизодите от подкаста на Kalyn Nicholson - ютубърка, която прави видеа, посветени на спокойствието, йогата, храненето, пътуванията... Говори на най-различни теми,  свързани със самопознаване, развитие и усъвършенстване на личността, което в ранните часове на деня ми действа мотивиращо и невероятно положително. Намирам огромна доза вдъхновение в нещата, които казва, защото голяма част от тях са такива, които си мисля и които искам да приложа към собствения си живот. Като започнем от това как да не бъда твърде строга към себе си, минаваме през отърсване от минали негативни събития и стигаме до това как да се абстрахирам от чуждото влияние и влиянието на социалните мрежи. 

Ще ми се повече хора да знаят за подкаста, затова и пиша за него тук - качва се както в  Castbox, така и в Spotify. Епизодчетата са по около 30 минути и си заслужават! 

Чаено дърво и Nuxe Rêve de miel

През целия август кожата ми страдаше по две конкретни причини. Първата е липсата на вода (когато работя, рядко се сещам да пия вода, тъй като се опитвам да се съсредоточа и нямам особено много време да тичам до склада в по-натоварените части от деня), а втората - лека настинка, която докара устните ми до най-отвратителното състояние, в които са били някога. Бяха напукани, стегнати и нищо не помагаше - мазила, лекарства и прочее. Същото се отнася за цялостното състояние на кожата ми (а то беше една идея по-добро от устните). С него се справих по-лесно - открих великолепните свойства на чаеното дърво. Всъщност идеята да смеся 15-тина капки от него с малко вода ми хрумна, след като видях точно тази резепта в сайта на Lush. Те продават този мист за лице  против акне. Домашната ми версия съвзе кожата ми. Устните ги спаси Nuxe Rêve de miel за не повече от 3 дни. Магическо! Обожавам! Мирише на нещо, което бих изяла, подхранва, стои меко на устните, количеството е много. Може би единственият недостатък е бурканчето и фактът, че трябва да бръкна с пръст (не винаги чист), за да го нанеса пак с него върху устните си.

sweetener

Преди няколко дни излезе новият албум на Ариана Гранде и аз съм влюбена! Е, както винаги, не всички песни харесвам - има някои, които ми звучат твърде поп и комерсиални, дори еднакви. Но други... Нека си поговорим за breathin' и за това колко много значи тексът за мен. Може би е най-добрият ѝ засега. Притежава много силно послание, което със сигурност е докоснало много от почитателите ѝ. Спечели ме ако не от първия, то от втория път на слушането ѝ. И добре, защото в работа я пускат по около един милион пъти на ден и искам, не искам, трябва да я слушам. А след това God is a woman... Отново прекрасна! В близкото бъдеше ще ви говоря една идея повече за значението на тази песен и клипа ѝ, и неговото приложение в моя живот.

"Варианти на нас"

Рано е да кажа финалното си мнение за "Варианти на нас" на Лора Барнет, тъй като съм едва в средата (обвиняваме изпита). Но пък това, което мога да заключа до този момент, е, че книгата е прекрасна, интересна, но не е толкова лека, колкото изглежда, ако съдим само по корицата. Не е и тийн роман! Всъщност проследява три различни варианта на живота на двама младежи след една и съща среща в студентските им години. Тъжни, весели, напрягащи моменти, но и такива, които се усещат много истински, тъй като не са "захаросани". Това е едно от нещата, които със сигурност ще спомена и в ревюто, което планирам за книгата. Нито една от версиите, които Лора Барнет описва, не е  идеализирана. Напротив. Напълно реалистични са - нито напълно черни, нито напълно бели - с много нюанси, спадове и възходи, какъвто е животът всъщност. Наслаждавам се на макс!

Почивка

Последно, но не на последно място искам да констатирам - няма нищо по-хубаво от почивните дни! Да си остана в леглото до обяд, да гледам сериали, да чета или пък да реша, че е ден за басейн, и от рано сутринта до следобед да лежа на шезлонг с книжка и коктейл в ръка. Рай ли чух? Да, но извън работното място (намигвам). 

Може би започнах да оценявам една идея повече свободното си време, след като започнах да прекарвам повече часове вън, отколкото вкъщи, и почивните ми дни станаха "дни за вършене на задължения". Мисълта, че имам около 24 часа само и единствено за себе си е прекрасна! 

Истината е, че сега, когато съм свикнала с този режим, ми е добре. Ще бъде интересен моментът, в който ми се наложи да си остана у нас за повече от 5 часа в светлата част на деня. Разчитайте, че съм пробила дупка в пода от леглото до кухнята в следствие на нервни обиколки.

#Шефката на пътя към успеха

      Преди около половин година за първи път чух името на София Аморусо в клип на моя любима книжна ютубърка от Америка. "Вдъхновяваща", "иновативна" и "смела" бяха сред епитетите, с които тя я описа. Разбира се, нямаше как интересът ми към тази нова за мен фигура да не се отклучи и, следователно, се зачетох. Nasty gal, много пари, Netflix сериал, банкрут, съдебни дела. "Да", помислих си, "София трябва да е наистина смела". 

      Съвсем скоро след тази първа среща в Уикипедия си взех #Шефка и зачетох с очакването да намеря великолепни съвети как да покоря ежедневните си задачи, да бъда максимално продуктивна, да стана безпогрешна в момента, в който затворя последната страница. Наивно и очевидно невъзможно още на пръв поглед желание, което обаче ми даде повод да търся скрити съкровища във всяка една от 200-тата страници на биографичната книга. Такива, разбира се, бяха открити. 

     Не бих казала, че #Шефката е литературно произведение, заслужаващо десетки награди. Спада по-скоро към категорията на нешлифованите диаманти, които заблестяват само в очите на тези, съобразили да ги огледат достатъчно внимателно. 

     София Аморусо е остователката на американската компания Nasty gal, предлагаща разнообразни модерни тоалети за дами на всикчи възрасти. В книгата си София си поставя за цел да опише пътя си до върха, перипетите, а също и уроците, които е научила след всички (не)усехи. С други думи, #Шефката не е роман на Сафон или Сара Дж. Маас, липсват му сладкодумна реч, идеализирани герои и фантастични ситуации. Разполага само с противоположните на тези неща - авторови мисли, които от време на време прескачат и са непоследователни; на моменти болезнено познати ежедневни ситуации и една главна героиня, която всъщност може да бъде всяка една от нас, читателките. А на мен това ми беше напълно достатъчно.

     Историята за основаването на Nasty gal звучи фантастична, когато самата създателка говори за тях в интервюта за списания или онлайн медии. Но не изглежда така, когато четеш за всички неща, които е преживяла София, за да се превърне в една от най-влиятелните жени в бизнес сферата. За тях тя говори с ирония и дори лек сарказъм, осмива до една степен себе си и критикува някои от решенията, които е взимала в миналото си, но без да се отрича от тях. Най-важният урок, който успява да предаде чрез книгата си, е, че никой не е безгрешен, миналото ни е част от нас и само ние можем да определим какъв ще бъде пътят ни за напред. Успехът е личен избор, а късмет не съществува. Всичко е усилен труд, старание, желание и много мотивация. 

     Чрез случки от собствения си живот авторката-бизнес дама засяга не само теми, свързани с бизнес сферата, но и с живота като цяло. Една от частите, които ми направиха най-голямо впечатление, е тази, в която говори за енергията на хората и това, че сме способни сами да предизвикваме събитията в живота си само и единствено като мислим за тях. Хареса ми, защото с точно едно изречение ("... осъзнах, че съм вложила толлкова много енергия да мисля за това, което не искам да се случи, че така го бях предизвикала.") синтезира мисли, които се въртят в моята глава от седмици и които исках да превърна в цял дълъг пост. Тоест, оценявам малките истини за света и за нас самите като човеци, превърнати в полезни уроци чрез забавен изказ и вдъхновяваща история за успех. 

      През 2017 година Netflix посвещата цял сезон на предаване на живота на София Аморусо (или тази част от него, която приключва със създаването на компанията ѝ), но втори сезон няма да има. И аз съм доволна. Изгледах го с интерес, но не останах особено впечатлена. Мисля, че е доста добре направено и духът на София, който усетих от книгата, е пренесен брилянтно на малкия екран. Но ги няма малките моменти, които показват урок и предаването не преминава границата на посредствения сериал. В сравнение с книгата, него не бих го нарекла "мотивиращ" или "вдъхновяващ". И ще цитирам сестра ми, която казва, че в ролята си Брит Робъртсън изглежда "unlikable". 

Снимки в поста: google.com

     С удоволствие бих препоръчала #Шефката на всички момичета и момчета, които търсят източник на малко смелост, за да направят нещо предизвикателно в живота си. Защото София и историята ѝ са доказателство, че всяко предизвикателство е преодолимо, стига да имаш цел и да я преследваш като хишник плячката си. Така нещата рано или късно ще се получат по най-добрия възможен начин. За себе си извлякох някои уроци и определено намерих вдъхновение дори за ситуацията, в която се намирам в момента с новата ми работа. Малката книжка ми вдъхна една идея увереност за това, че краят на света все още не е дошъл и всичко е преходно. Също, че ако продължавам да вървя напред, винаги ще намирам начини да се справям. А това е философия, която повтарям наум от много време. Беше чудесно да я видя, синтезирана в няколко изречения и се надявам вие да я оцените също!

Лятото на 20-те

      Краят на първата ми година в университета и навършването на 20 години поставиха началото на един доста интересен етап в живота ми. Не съм сигурна как точно трябва да го нарека, защото е странен, междинен и такъв, който служи за преход. Но е важен. Белязан е от промени и новости, към които все още привиквам. 

      Например, преди малко по-малко от месец започнах първата си работа. Харесва ми, обичам я. Колко хора могат да кажат това за първото си работно място? Локацията ѝ не е перфектна (което се дължи на предразсъдъци), но е интересна. Колегите ми са яки, старая се да запомня абсолютно всички особености на дейностите, които трябва да извършвам, забавлявам се. И всичко това, защото се осмелих, кандидатствах и в крайна сметка получих мечтаната работа (която съм споменавала тук още преди години, впрочем, но няма да издам сега целенасочено).

      От това произлиза друга ситуация - нямам време. Да чета, да гледам сериали с часове, да излизам с приятели постоянно, защото и те работят и графиците ни не съвпадат. Всичко си има плюсове и минуси, просто трябва да си избереш на кои на отделяш повече внимание. Аз си падам повече по първите - наблягам на опитите да се възползвам максимално от това, с което разполагам, защото нямам време за вайкане и самосъжаление. 

      Лятото на 20-те ми е белязано и от така чаканата поправка по морфология, която ще се състои след по-малко от месец. Вълнувам се и все повече се надъхвам да я взема и никога повече да не допусна да стигна до това положение. Изпитите ще се взимат от раз до края на четвърти курс, пък и след това, в зависимост към какво се насоча! 

      А, да. Белязано е и от списък от 10 книги за уни, от които съм прочела една и половина. И една книга за превод - дори още не знам коя е тя. Плюс още десетина книжки, които искам да (до)прочета просто за удоволствие. За всички тях ще крада време от обедната почивка, защото не е като да имам друг избор.

      Лятото ми всъщност едва започва, защото началото на моята учебна година ще настъпи чак през октомври. Значи ли това, че ще правя супер вълнуващи неща през следващите два месеца? Едва ли. Ще работя, ще излизам, за да се забавлявам с приятели, ще чета и ще се радвам на топлото време през прозореца на стаята ми, понеже няма никакъв начин (!) да се подложа на 28 градуса без климатик, съжалявам. 

     За сметка на това есента ще предприема нещо много интересно, което вече планирам. За него обаче чак през октомври в поредица от няколко обвързани поста, някои от които вече се опитвам да outline-на. Вълнувам се! Няма да е от най-оригиналните ми поредици, но ще е написана с много щастие и желание, което ще я направи достатъчно ценна. 

     Казано с няколко думи - лятото на 20-тата ми годишнина е шарено, заето, ново, непознато, изпълнено с комични моменти, свързани с работа, с дълги разговори с приятели, с много неознати емоции. И е преход към живот с една идея повече отговорности, порастване и, надявам се, хубави и различни събития.  Как бихте описали вие своето лято с няколко думи?