February Wrap up and March TBR

Спомняте ли си как в края на януари писах, че вероятно през февруари няма да имам никакво време за четене и е много вероятно да прочета само две книги, изпратени ми за ревю? В момента вярата ми в предизвикателствата е разклатена, тъй като освен че прочетох тях, успях да завърша още седем, тоест общо девет. Казано с други думи - първоначалният списък за четене или липсата на такъв ме мотивира да чета повече?

Оставям тези така дълбоки размисли настрана, за да премина с пълна сила към Wrap up-а за изминалия месец. Двете гореспоменати книги, които получих в замяна на честно ревю, са "Връзка" от Рейнбоу Роуъл и "Тъмна дарба" от Александра Бракен. За съжаление нито една от двете не е новата ми най-любима. Тази на Рейнбоу като че ли е на последно място в класацията ми на нейни романи (кликнете тук за ревю), а второто заглавие от Алекс Бракен, с което имах възможност да се запозная отблизо, е опасно близо до баналните антиутопични романи, които заляха книжния свят през изминалите пет-шест години. А, както винаги, ние сме последните, които се докосват до модата. В ревюто (кликнете тук, за да го прочетете) подборно изразих мнението си - повече положително от отрицателно. Но истината е, че от прочитането на "Тъмна дарба" мина достатъчно време и вижданията ми се проясниха - да, има много плюсове, но те се появяват във втората част на романа. На нея бих дала 4/5 звезди, но на първата, за мое огромно съжаление, само една.

"Играч първи, приготви се" пък е от онези романи, които като видиш те карат да се смутиш заради размера им. Не бях сигурна, че започването му е подходящо, но, повярвайте ми, скоро не съм била толкова възхитена от standalone. Макар и родена в края на 90-те години, не мога да не оценя високо цялата поп култура, включена от Ърнест Клайн. На мен се хареса, защото живея в технологично време и макар и да не водим всеки аспект от живота си през компютри сега, виждам как лека-полека нещата тръгват в тази посока. Но не мисля, че дадена възрастова група не би се насладила - оставям термините, хванали за ръка технологията от края на миналия век, героите и цялата обстановка е особено впечатляваща. Несъмнено заслужава внимание!

Вчера Емил Конрад обяви издаването на втората си книга - само две седмици, след като аз най-накрая отделих половин час от времето си, за да прегледам първата. Както всяко творение на българин, "Нещата, на които не ни учат в училище" беше и все още е подлагана на крайни дискусии, в които до сега не желаех да се включвам. Всъщност все още нямам особено голямо желание, ала синтезираното ми мнение няма да навреди никому. Гледам клиповете на Емо чат-пат, когато някое заглавие привлече вниманието ми, но това ми е достатъчно, за да кажа, че всяка глава от книгата му е написана като сценарий. Нямам предвид графично, а по-скоро идейно. Виждам хрумките му, всички онези неща, които той предлага на читателите си, но не и развити, някак си набързо хвърлени, преди да се мине към следваща тема. Според мен осъществяването би изглеждало по-добре на видео заради жестове и свобода на поведение, с което всичко може да бъде възприето някак си по-правилно.

Ако сте чели някои от предишните ми постове или сме приятели в goodreads знаете, че много голяма част от времето си през февруари отделих за "Реликвите на смъртните" на Касандра Клеър. Все още не съм най-голямата почитателка на авторката, но сега - няколко години след първия прочит, виждам някои неща, които най-вероятно съм пропуснала, благодарение на четене по диагонал. Мнението ми за някои персонажи е много по-различно. А благодарение на новия сериал се чувствам и по-отдадена и въвлечена в цялата лудост. Остават ми само две книги до края на поредицата - бих могла да ги приключа за една седмица, но ме посъветваха да завърша първо втората поредица (предистория) - "Адските устройства", за да не ми бъде спойлната. Така онзи ден затворих последната страница на "Ангел с часовников механизъм". Все още не съм толкова луда по историята и героите, но виждам как манията се задава леко с началото на "Принц с часовников механизъм". Най-неприятната част ми е Теса - малко стериотипен персонаж е, без особено огън и искра, което, стискам палци, ще се промени в следващите две части. Джем и Уил обаче са много раздвижени, вписват се в критериите ми за интересно. Всеобщата истерия по Уил Херондейл не ме е достигнала - на този етап, а сигурно и занапред, съм от отбора на Джем Карстерс. 

През март искам да приключа с Каси Клеър, но в същото време и не искам. От една страна мразя да проточвам поредици, особено ако вече са публикувани, но още повече ненавиждам да се разделям с чудесни герои и история, която в дадения момент ми е влязла под кожата, та чак я сънувам. Но, както вече казах, ще се опитам да завърша "Принц с часовников механизъм" и "Принцеса с часовников механизъм", които нямах във физическа форма, когато правих снимките (аз все още нямам последната част, де). След това най-вероятно ще се върна на "Град на изгубени души" и "Град на небесен огън" - предстои да си ги купя. Вероятността след това да изпадна в reading slump или най-малкото месецът да свърши е много голяма, но въпреки това бих желала да хвърля едно око и на "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд. Първоначалните ми планове бяха това да се случи през февруари, ала "Реликвите" се появиха на хоризонта, заради което Мер, Мейвън и Кал остават за близкото бъдеще.

Перфектният Shadowhunters каст

Изключително много неща се случиха от последния пост за Shadowhunters, който писах, за да споделя първите си впечатления за сериала. Най-важното е, че преборих себе си и препрочетох първите две книги, прочетох също трета и четвърта, и нетипично за мен промених настройката си към поредицата. Допреди две седмици можех да напиша ужасно дълъг списък с неща, които не харесвам и заради които не препоръчвам "Реликвите", например, но сега това би било малко по-трудно. С всички събития около новото ТВ шоу исках да си припомня нещата, които се случват в първата част, но се случи така, че започнах да откривам нови и нови положителни страни. Герои, които ми се струваха ужасно скучни и стереотипни, ми харесаха и сега не прекарвам изключително голяма част от времето си в издирване на фен снимки, рисунки и прочее. Ала с всяка следваща серия и глава все повече започвам да се чудя дали актьорите, избрани да играят Клеъри и компания, са подходящите. Мислих известно време по този въпрос и стигнах до заключението, че ако бяха запазили някои от актьорите от филма "Град от кости" и бяха избрали нови за други роли проблемите, които по-голямата част от фен обществото намира сега, нямаше да съществува и всички щяха да бъдат доволни и щастлив.

В този пост ще представя любимите си актьори, които според личните ми виждания представян книжните персонажи в най-добрата възможна светлина. Много бих се радвала да чуя и вашето мнение - кои смятате за добри и ако има герой, който виждате с напълно различен от вече представените актьори - споделете го. 

Още преди да започна да чета за първи път "Град от кости" бях гледала първата екранизация. И до ден днешен съм фен, независимо от негативните мнения на почитателите. Не зная коя е причината да обожавам Лили Колинс в ролята на Клеъри - защото тя е първата актриса, чрез чието лице се запознах с историята, или защото в действителност Лили притежава всичко от книжната Клеъри, което харесвам и мисля, че я прави това, което е. Има някакви малки несъответствия като косата, която в книгата е много по-светла от боядисаната на актрисата, но след като това

не ме дразни не мисля, че е чак такъв голям проблем. Докато новата актриса, Катрин МакНамара, носи името на героинята, но реално не представя характера ѝ такъв, какъвто е в първоначалния източник. Оранжевата ѝ коса оставям на страна - май всички мислим, че е ужасна. Кат играе и създава нова героиня - друга Клеъри с други качества, изпитваща подобни, но не напълно същите чувства към останалите, с различно виждане и начини да получи това, което желае. И най-важното - тя е като цяло мноооого по-слаба актриса от Лили, което автоматично прави Колинс победител във всяко отношение.

Както Лили беше първото лице, превъплътило се в героинята, така и Джейми Кемпбъл Боуър е този, който завинаги ще бъде моят Джейс. Разбира се, негативизъм около него не липсва, но... Не мога да обясня съвсем точно любовта и привързаността си към него. Всеки път четейки за Джейс си представям Джейми от филма и начина, по който е доловил същността на персонажа. Май това е най-ценното при него - играе страхотно, но фактът, че е намерил малките детайли от Джейс и ги е пресъздал по правилния начин ме печелят в битката с Доминик Шерууд. Дом беше актьорът, за когото бях най-развълнувана от новия каст и заради това съм и най-разочарована. Целият провал с него идва и от ненормално глупавият сценарий. Подробност е, че е чел само първата книга и това на моменти ме
кара да си мисля, че той всъщност знае само, че Джейс и Клеъри са брат и сестра, но не знае, че напред в историята това се оказва лъжа. Заради това играе по-скоро като брат, а не като влюбено момче.

При първият прочит на първите две книги си мислех, че Саймън е много безполезен герой. Искрено не разбирах привързаността на хората по форумите и в ютуб. И си признавам, че сериалът е причината да чета по-настоятелно моментите с него и да търся положителните му страни. Оказа се, че има повече, отколкото някога съм предполагала. Алберто Росенде има много голяма заслуга за новозародилата се симпатия към героя. При обявяването на каста въобще не бях доволна за това, че са избрали именно него да представи Саймън, но сега, шест епизода след началото, мога с ръка на сърцето да кажа, е той е най-най-добрият актьор и представя персонажа си по брилянтен начин. Не мога да го сравня особено детайлно с Робърт Шийхан, защото не го помня особено много (отново - тогава не харесвах Саймън), но приемам това като показателно за това, че Алберто е по-добрият избор. Даже перфектният.

Изи и Алек Лайтууд вървят в комплект. Харесвам ги като герои в книгите, не харесвам актьорите от филма и обичам тези от сериала. Матю Дадарио и Емерауд Тоубиа са прекрасни. Не бих казала, че са кой знае какво като актьори, но със сигурност надминават двамата от "Град от кости". Освен това чисто визуално представят Изабел и Алек от поредицата перфектно. С известни забележки играят ролите си добре и освен че показват всичко, което харесвам в персонажите, но добавят и свои (съответно и на снимачния екип) детайли, които в този конкретен случай съвсем не дразнят, в сравнение със своеволията при Клеъри, например.
Що се отнася до актьор, който да изиграе ролята на Люк Гароуей - не мога да избера такъв. Този от филма е окей - не ми се струва нищо особено, а този в сериала няма нищо общо с описания в книгата герой. Радвам се, че са избрали чернокожия Исая Мустава да го представи на малкия екран, но все още не мога да
свикна с драстичната разлика между оригинала и интерпретацията. Въпреки това признавам, че има актьорски умения, които май няма да видим от останалите от сегашния каст.
Същото ми се иска да кажа и за избраният за ролята на Валънтайн. Нито Алан Ван Спранг, нито Джонатан Рис Мейър са актьорите, които влизат безпогрешно в ролята на злодея. В книгите всяко едно описание на Валънтайн набляга на необичайната красота на мъжа, странната харизма - нещо, с което отговорниците за актьорския състав не са се съобразили и в двата случая.
Много, много, много харесвам Лина Хийди, която се превъплъщава в ролята на Джослин Феърчайлд във филма "Град от кости". Със сигурност е сто пъти по-добра от новата актриса, за чието име не се сещам. Сцените ѝ, разбира се, не са особено много, че да се съди и анализира в детайли, но визията и излъчването на актрисата напомнят повече на майката на Клеъри. Като се замисля със сигурност има някоя, която би се справила и по-добре със задачата, но да, ако трябва да избирам между Лина и Максим (май това е името ѝ), то първата обира точките.
Последен, но със сигурност не на последно място, е Магнус Бейн. Идва ми да започна анализ на героя, навлизайки в много детайли, но ще оставя това удоволствие за следващия пост, посветен на Shadowhunters, в края на сезона. Важното е, че между Годфри Гао и Хари Шам Дж. избирам Хари с две вдигнати ръце, макар и двамата да имат много положителни черти. Играта на Годфри представя Магнус по праволинеен начин, но и отнемайки малко от шарената му, атрактивна същност. А Хари внася хумор, нещо ново и колоритно, макар и с работата си сценаристите и режисьорите да правят героя да изглежда малко слабохарактерен и дори глуповат - в пълен разрез с любимия всекиму персонаж от книгите на Каси Клеър. И все пак Хари е по-добрият избор ако не за друго, то заради химията, която има между него и Матю Дадарио в сериала. Не спирам да се изненадвам от сладките моменти, които на фона на останалата представена глупаво история изглежда правдоподобна и заслужаваща внимание, та дори цял спин-оф.

Първи впечатления от Shadowhunters

Списъкът за четене

Още през януари направих снимки на всички книги, които притежавам и все още не съм прочела, но с напредването на времето вместо да си купувам най-новите заглавия несъзнателно започнах да наваксвам с изостаналите. Заради това се наложи на снимам наново, вече по-мъничко, давайки си сметка, че вместо около 40, непрочетените книги на рафтовете ми са едва 22. От една страна похвално, от друга малко тъжно, много искам да споделя с вас кои са те без да се впускам в каквито и да е подробности за сюжет или причини, поради които все още не съм ги прочела. Повечето от тях са в плановете ми за 2016-та, но има няколко претенденти за продан, тъй като интересът ми се изгуби или нямам намерение да продължа с дадена поредица. В близкото бъдеще ще споделя отделен пост, посветен на тези заглавия, за да разясня точната причина за раздяла. 

"Градът на сънуващите книги" от Валтер Мьорс/ "Майсторът и Маргарита" от Михаил Булгаков/ "Посланическото градче" от Чайна Миевил/ "Магът от Стоунуаайлд" от Кит Бери/ "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд/ "Станция единайсет" от Емили Сейнт Джон Мандел/ "Железният изпит" от Холи Блек и Касандра Клеър/ "Чисти" от Джулиана Багът/ "Книга на тайните" от Ерика Суайлър

"Орденът на асасините: Ренесанс" от Оливър Боудън/ "Ангел с часовников механизъм" от Касандра Клеър/ "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър/ "Баба праща поздрави и се извинява" от Фредерик Бакман/ "Човек на име Уве" от Фредерик Бакман

"Въпросът и отговорът" от Партик Нес/ "Сезонът на костите" от Саманта Шанън/ "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън/ "Кръстопът" от Али Конди/ "Завинаги" от Маги Стийвотър/ "Целуната от сянка" от Ришел Мийд/ "Адска жега" от Ричард Касъл

Totally Should’ve TAG

Източник: http://weheartit.com

Противно на очакванията ми, с напредването в новата година идеите за блог постове не се изчерпват, а по-скоро идват във всеки удобен случай. В процес на писане на много съм, но днес отново ще разнообразя с таг въпроси, които обиколиха цялото четящо общество. Много благодаря на Теди за поканата да го направя!

1. Със сигурност трябваше да има продължение.

Мисля, че от "Ние, останалите, просто живеем тук" на Патрик Нес би излязло много добро продължение, което не се съсредоточава върху не-избраните деца, а именно избраните и тяхната история, която в оригинала остава на заден план и разказана само в първите абзаци на главите.

2. Със сигурност трябва да има spin-off поредица.

Тенденцията е на този въпрос отговорът да бъде "Хари Потър" заради групичката на Джеймс. Съгласявам се с това.

3. Писател, който със сигурност трябва да напише повече книги.

Нека да започна, пригответе се. Тахара Махи, Рейнбоу Роуъл, Вероника Рот, Сабаа Тахир, Антъни Доер, Маркъс Зюсак и още много, много писатели.

4. Герой, който със сигурност трябваше да бъде с някой друг. 

Ийви от "Ясновидците". Ядосвам се, че през всичките 500 страници нямаше същинска любовна история и последните десет бам! При това с този, който аз не харесвам никак. Тая надежди за втората книга.

5. Със сигурност трябваше да завърши различно.

"Фенка" от Рейнбоу Роуъл. Твърдя, че книгата си е перфекта и така, но много би ми харесало да има по-подборен край, който да представи героите след основните събития, вече обгърнати от своя "щастлив край".

6. Със сигурност трябва да има филм по нея.

"Всички наши места" от Дженифър Нивън и "Разбий ме" от Тахара Мафи. Двете са в коренно различни жанрове, но давам всичко да видя историите им на големия екран.

7. Със сигурност трябваше да има сериал.

Не и по "Реликвите на смъртните", хей! Според мен би се получил страхотен сериал по поредицата на Дженифър Л. Арментраут "Обсидиан". Пет книги с по много действие и обрати във всяка, точно по вкусовете на холивудските екипи, които обикновено разтягат една история, подходяща за два сезона, в шест-седем.

8. Със сигурност трябваше да има само една гледна точка.

Последната част на "Дивергенти" "Предани". Ясно - двете гледни точки са важни за сюжета и особено за края, но пък няма никаква разлика между гласа на Фор и този на Трис. Все едно са един и същи човек. Някакъв такъв безразличен, който обезценява едни от любимите ми герои.

9. Със сигурност трябва да се смени корицата.

С всичките си крайници гласувам за "Пророчеството на гарвана", което освен ужасна,
наистина ужасна корица има и неадекватно име. Все още не съм я прочела, но със сигурност няма да свалям дрешката за книжки, за да не се наложи да се справям с ужаса от това някой да види какъв провал е фотошопът отпред.

Източник: http://n0tenough4you.tumblr.com/

10. Със сигурност трябваше да оставят оригиналните корици.

Пак "Пророчеството на гарвана". Бих казала и тези на "Реликвите на смъртните", защото нашите изглеждат някак роботизирани в сравнение с американските, например. Мотивът е еднакъв, но самото представяне не ме грабва никак.

11. Със сигурност трябваше да има само една книга.

За една книга не знам, но все си мисля, че "Изборът" трябваше да си остане само с основните три книги, тоест да се запази трилогия, вместо Кийра Кас да пише spin-off. Предстои издаването на последната книга, та все още има някаква надежда мнението ми да бъде опровергано. 

Girl Online: On Tour от Зоуи Съг - Ревю/Дискусия

Година след публикуването на първия роман на Зоуи Съг, известна британска влогърка, излезе и втората ѝ книга Girl Online: On Tour, но този път със завиден неуспех. Сигурна съм, че поне веднъж в ютуб сте попадали на Зоуи и симпатичните ѝ видеа, а ако не, сте чували за Girl Online, която спечели колкото почитатели, толкова и недоброжелатели след публикуване. Разразилият се скандал бе свързан с така нареченият ghost-writer - човек, който пише вместо този, чието име е изписано на корицата. За това, разбира се, писах много подробно в ревюто-дискусия на книгата. Използвам това, за да направя препратка към новата втора част на романа, която за съжаление наследи по-скоро негативното мнение от предходния. Твърдението е много субективно - гледайки от различни ъгли със сигурност ситуацията подлежи на различни коментари - за някои публикуването би било успех, а за други - провал. Факт е, че Girl Online за момента е със средна оценка 3,80 (данни от Goodreads), а Girl Online: On Tour - 4,07. В същото време обаче първата е прочетена от приблизително 32,500 потребители на сайта, а втората - 4,250. 

Тази негативна страна на хората никога няма да спре да ме учудва. Не оправдавам постъпката на Зоуи да прикрие факта, че не е писала сама книгата, но очаквах читателите и феновете ѝ да го преглътнат и в крайна сметка като почитатели на литературата да погледнат на книгата като на всяка друга в книжарницата, все едно не е написана от най-известната блогърка в света, а просто момиче, чието име тепърва навлиза на пазара. Недоверие и предразсъдъци надделяват и може би те са причината да виждам много повече негативни ревюта от хората, решили да дадат шанс на новата част, отколкото положителни. Струва ми се нелогично, но както вече знаем - по-лесно е да съдиш, отколкото да се постараеш да разбереш.

В тази връзка, Girl Online: On Tour също е писана с помощта на професионалист, който Зоуи често показваше в дейли влоговете си. Не гарантирам, че въпросната жена е писала или само е правила редакции на текстовете, но мисълта ми е, че този път скандал няма да се разрази, макар и името ѝ да не е вписано специално в изданието. 

Колкото до самата книга - намира се точно на златната среда на скалата ми за оценяване. Според мен остана малко по-ниско от първата част, но отново дава на читателите досатъчна доза сладки моменти, няколко сериозни, подправени с проблеми от реалния живот, които заслужават своето време на обмисляне и оценяване.

“We all have one life and we can choose how we want to live it. It's important you realize that, no matter what anyone else says or how people may try to influence things, it's ultimately down to you... only YOU can live for you. You can't live in someone else's shadow or permanently try to please someone else, then what do you have to show for it? You won't have any of your own accomplishments, you won't reach your personal goals, and you'll only be ticking someone else's boxes for them. If there is something in life that you really want to do, then do it. You'll only ever live this day once in your lifetime, so start now.”

В началото всичко изглежда същото като от края на първата книга - Пени е същото момиче, влюбено в писането на вече личния ѝ блог, което с нетърпение очаква срещата с приятеля си Ноа. Той също не се отдалечава от слънчевия музикант, който Зоуи ни представи. Проблемът е, че с напредването на историята двамата започват своята трансформация, но този път към по-лошо. В опита да бъдат представени като герои, между които има вяра и уважение, те стават досадни, взимащи глупави решения и правещи очевидно неподходящи ходове, които така или иначе, по някаква ирония, ги извеждат към правилната развръзка. Проблемът на Пени с паник атаките отново присъства като много важна част от същността ѝ, но имам чувството, че не е наблегнато толкова много на него, колкото на опитите на героинята да изяви силно гласа си и да постъпва по начина, който тя смята за правилен. Така си създава имидж на опърничава тийнейджърка. Въпреки това ми се струва, че този път гласът на Зоуи много повече си личи. Много от репликите на Пени са типични за създателката ѝ и не само. Четейки си представях Съг в дадените ситуации. Докато преди опитите ѝ да се дистанцира и да създаде един напълно нов и несъществуващ вече в реалността характер си личаха, то тук сякаш това е забравено и двете са един и същи човек.
Не бих казала, че образът на Ноа ми харесва чак толкова много. Оценявам, че през по-голямата част на времето продължава да е сладкото момче, написало Autumn girl, което обожава приятелката си. Просто този път позитивите ми са насочени по-скоро към най-добрия приятел - Елиът. Както в предишната част, така и тук клони към стериотипите, но пък е наблегнато повече на неговата история. Има още място за развитие на връзката му с приятеля му (чието име не помня... Алекс?) и се надявам ако някой ден Зоуи реши да продължи да пише в тази посока да ги постави под светлината на прожекторите. Защото така или иначе те са най-блестящите и забележителни второстепенни герои този път. Никак, ама никак не харесвам нито Меган, нито Блейк, който е нов в света на Пени. Със сигурност проблемът нямаше да просъществува без него, но самият му характер е безкрайно типичен злодейски от всички тийн/съвременни романи.
По отношение на сюжета не мога да преценя дали първата или втората книга е на първо място. Струва ми се, че и двете се базират на една и съща конструкция: щастливо начало, проблем в средата, момент на несигурност и отдръпване, щастлив край. И в това отношение съм окей, защото не очаквах повече. Тук имах чувството, че едно и също се случва, но по променен начин и макар и на практика героите да са на път и да преживяват много, то то е представено по начин, който изглежда сякаш са в омагьосан кръг без билет за излизане.
Всичко изписано дотук звучи все едно въобще не харесвам книгата, но всъщност не е така. Завърших я за три-четири часа и ми беше невероятно приятно да се срещна отново с Пени и Ноа и да попътувам с тях из Европа. Отново поднесено по лек и забавен начин, приключението им без съмнение ме направи щастлива по начин, който малко книги от жанра могат.

“Sometimes the hero of the fairy tale isn't a handsome prince. Sometimes it's you.”

 Ревю/Дискусия на Girl Online