Страници

петък, 11 юли 2014 г.

Жълто, зелено, червено.

Снощи в съня си си правих равносметка на това как "пропилявам" лятната си ваканция и стигнах до няколко не чак толкова шокиращи заключения за себе си и нещата, които обикновено слагаме под "задължително".
Като например "Списък със задължителна литература за десети клас". Само като чуя заглавието на някоя от 50-те книги, които трябва да прочета това лято започвам да мразя много силно четенето по принцип. Което е страшно глупаво и обезсмисля цялото... ами лято. Защото на мен това ми беше главната задача, да прочета книгите, които на мен са ми приятни. А сега имам 33 романа и останалото - лирика, които на първо място ме отвращават, и на второ губят цялото ми време. 
И ме карат да пиша безсмислици. 
Задължително е и да чистя. Аз това си го правя и без това. Но е тъпо да е задължително. 
Задължително е и лятната ваканция да се забавляваш. На пук на това аз седя у нас, губя си времето, за да не го губя със задължителна литература, и умирам от скука във всеки един момент. Лежа с висяща надолу глава от леглото, преповтарям една и съща песен, за да късам нервите на съседите, ходя след сестра ми и повтарям "Карлинг дарлинг", продължавам да седя и да гледам тъпо с висяща лава. И чат-пат излизам вън. Но най-често разходките ми са до книжарницата до университета, за да попълня колекцията си от непрочетени книги, които не се очертават да бъдат прочетени скоро, защото имам 33 романа това лято. И знаете ли, мога да повтарям този факт още много, много пъти, макар и да не мога да го променя. По този начин се вбесявам още повече и есента ще подлудя този учител, който ми се падне на ЗИП-а. Тоест - този, който ми ги е дал всичките тия книги. Ще видят те. Ще го направя в името на цялата "Хари Потър" поредица, която исках да прочета това лято, както и "Реликвите на смъртните", след това за "Чисти" и всички книги, които следват да бъдат пуснати от "Браво препоръчва". Че си отмъстя, запомнете ми думата.
Докато стане време за този момент обаче ще довърша първия сезон на "Reign", който е абсолютно най-любимия ми сериал за сега. След като започнах да го гледам разбрах абсолютно всичко за родовете на Мария и Франсоа, и страницата от Уикипедия е първата в отметките ми. Възможно ли е това да е така обсебващо? Просто не мога да обясня причината, поради която стоя до три, за да о гледам. Обожавам актьорите, Себастиан, Франсоа, роклите им, Кена, Картин... Макар че Катрин малко ми иде да я ударя от време на време. Ама роклите им... Кой ги шие тия костюми да си поръчам и аз един... 
Следват "Bates motel", защото кой не обича "Психо"?; "Малки сладки лъжкини", "Вещиците от
Ейст Енд" и "Teen wolf", разбира се. Този сериал е толкова.... ами, все още се бори за първото място с "Reign". Особено новия сезон, когато... Ами Алисън я няма. По невероятна причина, макар че беше втората ми любимка след Лидия. Сега просто обожавам Малия. Толкова Аз е ;д Особено онзи момент, когато просто буташе маркери в устата си. Или обясняваше значението на зелено, жълто и червено по учебниците ѝ и 90% беше червено. Това всъщност е много добра идея за ученето занапред. Или пък начин да заблудя противника, че изобщо сядам да уча. (Как стигнах до тук?)
И... да, това се случва с мен за тази една и повече седмици след пристигането ми обратно в България. Мисля, че ми е един милион пъти по-приятно да пътувам 20 часа в автобус с баби, от колкото да седя и да не правя нищо в леглото си. 
Ако има нещо хубаво в цялото това нещо, освен сериалите, то това е, че намерих една, поне една интересна книга - от трите на испански, които ни даде дон Алехандро. Тоест те бяха по желание, избираеми. И аз... ами намерих една хем интересна, хем кратка. Не, поправка, много интересна. Така че сега отивам да сгъвам пране, едновременно четейки и чакайки да стане два, за да изляза.