Страници

сряда, 30 юли 2014 г.

"Крадецът на книги", Софийската градска библиотека (нова версия)

Библиотеките са страхотно място за запознанства, да поддържаш хобито си и като цяло да употребиш няколко часа с полезно занимание. 
За да не стане грешка - не, с никой не съм се запознала. За сметка на това при вчерашното ми посещение в градската библиотека разбрах, че не само хората, които ме познават ме смятат да пълна откачалка. Имаше едно момиче, което ме гледаше с широко отворени очи и като че ли без да диша, докато трупах книга след книга на една от масите. Не ми стана ясно дали е защото
всички бяха над 300 страници, а имам 20 дни да ги прочета, или защото бях взела някоя книга, която тя иска. Но бях на крачка от това да отида и да я помоля да престане да дълбае дупка в гърба ми, докато обхождам рафтовете, защото когато искам имам точен мерник, а в ръката си държах една тухла от Стендал. 
Споменавала си съм ви списъка от 50 книги, които имам да прочета през ваканцията. Naaahhh, ако сте забравил - припомням ви. Едночасовото висене в библиотеката беше именно по този повод, да си намеря томовете на Пушкин и евентуално в някоя ниша - "Криворазбраната цивилизация" (която всъщност намерих и вече прочетох; не че беше много дълга де...). Резултатът - намерих ги, но взех повече книги за удоволствие, от колкото за училище. И сега ми трябва солидно оправдание пред госпожата, която ще ми води български ЗИП следващата година. (На нея също, няма да се отърве с нахална усмивка, когато я попитам защо, по дяволите, аз пропилях всичките си дни в четене на книги, написани на български, който не разбирам). 
Преди, когато гледах филми по телевизията с развиващо се действие в някоя библиотека, си мислех, че цялото това нещо с шът-кащата библиотекарка, която гледа над цаките си и се кара на всеки, който кихне, е страшно преувеличено. И това беше грешка. Щях да се примиря с "шшшшт", но тая жена реши, че трябва да напусна библиотеката, защото съм си вкарала портмонето. "Да бе, жена, книгите ще ти открадна, "Новолуние" и "Скитница" заедно ще си ги набутам в портмонето. Моля ти се, само се обърни, че да ги напъхам, само един час ще ми отнеме. Мерси предварително". Еми не.
Вижте, обаче бях склонна да си прибера един кашон с книги от сергийките на площада. Докато сестра ми нервно потропваше с краче и се влачеше зад мен, аз преравях за трети път и вътрешно се късах от рев, за дето има хубави книги, а аз нямам достатъчно пари, че да купя всички. Които, в интерес на истината, бяха към 40 книги. Никакъв шанс. Отказах се от всички и по препоръка на майка ми се отправих към Хеликон на ъгъла на Славейко, за "Шинел". Дадох обещание, преди да пристъпя прага, че няма да си купя никоя книга, която не е включена в задължителния списък.
Това, което се случи после: "БОЖЕ ГОСПОДИ, излязла е втората книга от поредицата??? КОГА? Защо аз не знам? Трябва да я имам! Колко струва? КОЛКО? Добре, не плачи, книжке, ще се върна да те взема, ще мия подове и ще боядисвам врати, но ще дойда да те взема, помни ми думата!"; "Александра, нека да се престорим, че "Шинел" не е била в наличност, става ли? Нищо, че я видях около 20 пъти на пазара отпред. Никой няма да разбере." и "Ооо, това намалени книжки ли са? Я, виж ти какво си намерих... Охоо, имам първата част на тази. Дали някъде тук пише името ми като знак, че трябва да я купя? А. Александра, КнигатаМиКазаДаЯКупя,Тръгвай. (подава парите на касата и бяга с все сила, за да не ѝ я вземат)"
Иска ми се да бях запечатала физиономията ѝ в снимка, когато казах, че искам да вляза в книжарницата в подлеза на Университета. За протокола - не влязох, но си губих времето в DM, без да купувам нищо, защото от тая книга, Subway-я и Starbucks-а (Хора, новите Banana yogurt  и Red berry yogurt са най-вкусните на света!) нямах никакво право да харча и една стотинка, защото сестра ми няма карта за метрото, а трябваше да купим ябълки за пай. Ооо, паят. Изпитвам нужда да разпратя по едно парченце на всеки, който чете това, защото, казвам ви, няма по-голяма вкусотия. 
Понякога нещата, които казвам, имат два различни ефекта. Изкарах, че книгите говорят и за това сега трябва да отида да чета "Иванко", който направо ми крещи. So... kisses. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар