Дълго време мислих дали да качвам снимки от пътуването си, било тук или във фейсбук. Най-накрая реших да споделя с любопитните няколко фотографии от всичките хиляди снимки, направени през 11-те дни. И понеже да ви разкажа цялата история би било дълго и досадно преживяване, ще запазя детайлите за себе си, а за вас ще напиша кратки пояснения под снимките. Ще се постарая да са кратки, обещавам!
 |
| Една от първите ми снимки, малко след границата ни със Сърбия по залез слънце. Лек дъждец пръскаше и обективът е е могъл да запечата красивите отблясъци на дъждовните капки, но признайте, че това е красиво. |
 |
| Добре дошли в Санремо, Италия - една от любимите ми дестинации. Всъщност преди това градче имахме още една спирка, но за съжаление нито една снимка от това време не ми хвана окото. А това италианско кътче е истински Рай на Земята. Палми, плажове, слънце, усмихнати хора и приповдигнато настроение. |
 |
| В последствие разбрах, че хотелът ни е реставриван кралски дворец. Макар че огромната стая с писалище, красиви мебели и огромни прозорци крещеше само и единствено това. Освен, че си тръгнах от там с почерпка адски силно кафе от персонала, направих красиви снимки, а заедно с тях също, но смятам да ги задържа на себе си. Имах време дори да се докосна до пианото. Никога няма да забравя красивата обстановка, огромните полилеи, тъмният бар... |
 |
| ¡Buenos días, Barcelona! Население: с един повече след посещението на Ева. Сериозно. Винаги съм си мечтала да дойда, още преди да започна с испанския. Но този град е вълшебство. Само тези, видели каменните сгради, просторните паркове, гигантските фонтани, Саграда фамилия и хилядите забележителности на града могат да потвърдят думите ми. Стоейки пред величествената постройка, едвам задържах дъха си за достатъчно дълго, че да не се разплача. |
 |
| Не беше нужно да ме навиват, за да вляза в Аквариума в Барса. и това бяха най-добре похарчените ми 20 евро. Съжалявам само, че не можах да вляза в зоопарка им (макар и да стигнах до там) заради баба. Бях напълно готова да дам парите, за да се снимам с жираф и да изляза за по-малко от двадесет минути. |
 |
| А това, драги мои, е един от най-добрите ми приятели. Един пингвин, чието име не знам. Но беше най-сладкото същество. Както и всички други там де. И всички си имаха закачени разноцветни гривнички, вероятно за да се разпознават. Как ми се иска да кача и клиповете от това вълшебно място! Тези от тунела и как малките сладурковци скачат във водата и се клатят, докато ходят... |
 |
| Монсерат. Високо, величествено и много студено. Екскурзоводката ни обясни, че в комплекса има някакъв кръг, където усещаш енергията, щом застанеш. И този кръг, който едва виждате зад мен, беше този, от който ние решихме, че блика енергията. И като луди застанахме с вдигнати ръце отгоре. Докато всички хора ни заобикаляха и ни се смееха. Добра работа, Кольо. Тебе обвинявам. |
 |
| Да, на връщане от планината решихме, че ни се ядат портокали. Само ще кажа, че завършихме, омазани до лакти. |
 |
| Няма начин да отидеш до Испания и да не се хвърлиш в леденото Средиземно море. С бойни викове и хванати за ръце, с Бети разгонихме хората и се хвърлихме право във вълните. Усещането - покъртително! |
 |
| Йорет де Мар - курортното градче, в което отседнахме по време на престоя си в Испания. И в рамките на един-два дни, с баба обиколихме освен всички тесни улички, и планинските крайбрежни пътеки, от които се разкриваха гледки към главозамайващи заливчета, искрящият син цвят на водата, скали, птици, живот. |
 |
| Едно от паметните събития на пътуването ми ще бъде Рицарският двубой, на който присъствах. Нямам много снимки, поне не такива, които си заслужават. Беше тъмно и всички мърдаха така бързо върху красивите коне. Но беше незабравимо, уверявам ви. След спектакъла в огромния средновековен замък, където се намирахме, се пренесохме в друга зала, където половин час жива банда изпълняваше хитови песни, а аз танцувах отпред, заедно с тълпата. Последвалото още ми се струва като сън. Фламенко. Не мисля, че имам думи да опиша колко красиво е на живо всичко това. Костюми, движения, испанска китара, шапки, усмивки... Едва ли можеш да усетиш страната по-добре, от колкото когато гледаш нещо традиционно, местно. |
 |
| Триумфалната арка - Барселона; второто ми посещение на безбожно красивия град. Имам толкова истории от тези часове. Но както казах - тях ще ги пазя за себе си. Вие просто трябва да отидете и да го преживеете сами. |
 |
| Освен да кажа, че Гауди е неземен, няма какво повече. |
 |
| Площад Каталуния. Ще се върна отново. И ще живея на някоя пейка, независимо от условията, дали някой ме гони, дали е срещу закона или каквото и да е там. И точка по въпроса. |
 |
| Ница, какъв град е това? На ангели, градът, който никога не спи? За мен - безбожно красивият, който посетих, който взе ума ми, в който искам да се върна отново. И си мисля, че е достатъчно. Други прилагателни мога да измисля, но... и те няма да бъдат достатъчни, бъдете сигурни. |
 |
| И последно. Сякаш нарочно така, за да доизчерпа думите ми, да открадне дъха ми и да заслепи погледа ми. Монте Карло, Монако, дами и господа. Казино до казино, яхти, принцове и принцеси, архитектура, чистота, френски език и безкрайната ми любов. И отново оставам безмълвна пред величието на това място. Абсолютно безмълвна. |
 |
| Венеция, потъващ град, любим град - идвам. Нищо, че тази рускиня ми влиза в кадъра. Горях от желание да стъня по мостовете, да видя каналите, да докосна гълъбите, да се уверя, че и това място не е плод на сънищата ми. |
 |
| И защото никоя серия от снимки няма да е пълноценна без селфи - аз и Бети във Венеция, малко преди да завали, под буреносното небе, нагъваме шоколадови бисквитки, защото нямаме нищо друго за ядене. Но едва ли с това ще запомня това си посещение. Дълго ще се връщам към снимките от Сан Марко, високите сгради, камбаната и статуите. Също и гондолите, каналите, цветята, хората... |
