неделя, 6 юли 2014 г.

Малко снимки, много места. Недостатъчно думи, за да ги опиша.

Дълго време мислих дали да качвам снимки от пътуването си, било тук или във фейсбук. Най-накрая реших да споделя с любопитните няколко фотографии от всичките хиляди снимки, направени през 11-те дни. И понеже да ви разкажа цялата история би било дълго и досадно преживяване, ще запазя детайлите за себе си, а за вас ще напиша кратки пояснения под снимките. Ще се постарая да са кратки, обещавам!
Една от първите ми снимки, малко след границата ни със Сърбия по залез слънце. Лек дъждец пръскаше и обективът е е могъл да запечата красивите отблясъци на дъждовните капки, но признайте, че това е красиво.
Добре дошли в Санремо, Италия - една от любимите ми дестинации. Всъщност преди това градче имахме още една спирка, но за съжаление нито една снимка от това време не ми хвана окото. А това италианско кътче е истински Рай на Земята. Палми, плажове, слънце, усмихнати хора и приповдигнато настроение. 



В последствие разбрах, че хотелът ни е реставриван кралски дворец. Макар че огромната стая с писалище, красиви мебели и огромни прозорци крещеше само и единствено това. Освен, че си тръгнах от там с почерпка адски силно кафе от персонала, направих красиви снимки, а заедно с тях също, но смятам да ги задържа на себе си. Имах време дори да се докосна до пианото. Никога няма да забравя красивата обстановка, огромните полилеи, тъмният бар...

¡Buenos días, Barcelona! Население: с един повече след посещението на Ева. Сериозно. Винаги съм си мечтала да дойда, още преди да започна с испанския. Но този град е вълшебство. Само тези, видели каменните сгради, просторните паркове, гигантските фонтани, Саграда фамилия и хилядите забележителности на града могат да потвърдят думите ми. Стоейки пред величествената постройка, едвам задържах дъха си за достатъчно дълго, че да не се разплача. 


Не беше нужно да ме навиват, за да вляза в Аквариума в Барса. и това бяха най-добре похарчените ми 20 евро. Съжалявам само, че не можах да вляза в зоопарка им (макар и да стигнах до там) заради баба. Бях напълно готова да дам парите, за да се снимам с жираф и да изляза за по-малко от двадесет минути.








А това, драги мои, е един от най-добрите ми приятели. Един пингвин, чието име не знам. Но беше най-сладкото същество. Както и всички други там де. И всички си имаха закачени разноцветни гривнички, вероятно за да се разпознават. Как ми се иска да кача и клиповете от това вълшебно място! Тези от тунела и как малките сладурковци скачат във водата и се клатят, докато ходят... 
Монсерат. Високо, величествено и много студено. Екскурзоводката ни обясни, че в комплекса има някакъв кръг, където усещаш енергията, щом застанеш. И този кръг, който едва виждате зад мен, беше този, от който ние решихме, че блика енергията. И като луди застанахме с вдигнати ръце отгоре. Докато всички хора ни заобикаляха и ни се смееха. Добра работа, Кольо. Тебе обвинявам. 

Да, на връщане от планината решихме, че ни се ядат портокали. Само ще кажа, че завършихме, омазани до лакти. 
Няма начин да отидеш до Испания и да не се хвърлиш в леденото Средиземно море. С бойни викове и хванати за ръце, с Бети разгонихме хората и се хвърлихме право във вълните. Усещането - покъртително! 

Йорет де Мар - курортното градче, в което отседнахме по време на престоя си в Испания. И в рамките на един-два дни, с баба обиколихме освен всички тесни улички, и планинските крайбрежни пътеки, от които се разкриваха гледки към главозамайващи заливчета, искрящият син цвят на водата, скали, птици, живот.




Едно от паметните събития на пътуването ми ще бъде Рицарският двубой, на който присъствах. Нямам много снимки, поне не такива, които си заслужават. Беше тъмно и всички мърдаха така бързо върху красивите коне. Но беше незабравимо, уверявам ви. След спектакъла в огромния средновековен замък, където се намирахме, се пренесохме в друга зала, където половин час жива банда изпълняваше хитови песни, а аз танцувах отпред, заедно с тълпата. Последвалото още ми се струва като сън. Фламенко. Не мисля, че имам думи да опиша колко красиво е на живо всичко това. Костюми, движения, испанска китара, шапки, усмивки... Едва ли можеш да усетиш страната по-добре, от колкото когато гледаш нещо традиционно, местно. 
Триумфалната арка - Барселона; второто ми посещение на безбожно красивия град. Имам толкова истории от тези часове. Но както казах - тях ще ги пазя за себе си. Вие просто трябва да отидете и да го преживеете сами.
Освен да кажа, че Гауди е неземен, няма какво повече.
Площад Каталуния. Ще се върна отново. И ще живея на някоя пейка, независимо от условията, дали някой ме гони, дали е срещу закона или каквото и да е там. И точка по въпроса. 
Ница, какъв град е това? На ангели, градът, който никога не спи? За мен - безбожно красивият, който посетих, който взе ума ми, в който искам да се върна отново. И си мисля, че е достатъчно. Други прилагателни мога да измисля, но... и те няма да бъдат достатъчни, бъдете сигурни. 



И последно. Сякаш нарочно така, за да доизчерпа думите ми, да открадне дъха ми и да заслепи погледа ми. Монте Карло, Монако, дами и господа. Казино до казино, яхти, принцове и принцеси, архитектура, чистота, френски език и безкрайната ми любов. И отново оставам безмълвна пред величието на това място. Абсолютно безмълвна.



Венеция, потъващ град, любим град - идвам. Нищо, че тази рускиня ми влиза в кадъра. Горях от желание да стъня по мостовете, да видя каналите, да докосна гълъбите, да се уверя, че и това място не е плод на сънищата ми. 






И защото никоя серия от снимки няма да е пълноценна без селфи - аз и Бети във Венеция, малко преди да завали, под буреносното небе, нагъваме шоколадови бисквитки, защото нямаме нищо друго за ядене. Но едва ли с това ще запомня това си посещение. Дълго ще се връщам към снимките от Сан Марко, високите сгради, камбаната и статуите. Също и гондолите, каналите, цветята, хората...