неделя, 6 юли 2014 г.

June Favorites - Твърде много път

Ако ми се налагаше да определя месеца си с няколко думи, то той щеше да е под "любим", "кратък", "последен", "дългоочакван", "уморителен" и "най-прекрасният-месец-от-много-време-насам-защото-изпълних-десет-неща-от-бъкет-листа-си". Здравейте, вие, които четете или не четете и сте тук само за картинките. Аз принципно за това влизам в сайтовете. ето ни отново, този път вместо в края на юни, в началото на юли. Но това мога да го обясня. Завърнах се от така дългоочакваното си пътуване в Европа чак на първи и няколко дни бях заета само с обиколка по приятели и раздаване на подаръци. За това чак днес успях да се освободя. И знаете ли какво? Имам цял куп продукти, храна, книги и още повече песни, които да ви покажа. Така че да започваме, може ли?

Козметика.
Не зная дали съм установила някакъв измислен ред, но и този път започвам с козметиката. На първата снимка виждате едно от най-вълшебните неща, произведени от човешки ръце - именно душгелът ми от Cottage с аромат на праскова. Ако знаете колко много обичам праскови, то това би обяснило манията ми по това нещо. Особено след като може да напои въздухът в банята ми трайно. Та, огромната бутилка взех от аптека Ремедиум на цена, която не заслужава да се помни. При всяко положение, колкото и да струваше, стигна за повече от месец за мен, майка ми и сестра ми.
Сигурно вече сте забелязали, че много обичам всякакви парфюми и непрекъснато си купувам. Е, майка ми ги купува. Аз ги ползвам. И този месец също имам няколко нови придобивки, една от които е този "Summer white sunrise" от Avon. Както името му ще подскаже, ароматът е летен, лек и приятен, доставя ти изключително удоволствие щом го впръскаш в дрехите и кожата си. Носих го от България до Испания в ръчната си чанта - достатъчно удобно, благодарение на симпатичното шишенце. Определено ще е първото нещо, което ще си поръчам, щом свърши.  
През първата половина на месеца, още по време на училище, най-добрите ми приятели бяха черния молив и спиралата. Именно тази на Golden rose - Miracle lash, третата от тази серия, която притежавам. И съм доста доволна от ефекта. Тъмни мигли, големи мигли, извити мигли (но защото аз ги извивам, нека не се лъжем). Обикновено използвам молив на Avon, но тъй като нямаше време за доставка преди да тръгна на път, намерих този миниатюрен и свръх тънък черен стик на Impala. Не е най-удобния и от време на време ме нервира, но и без това през тези 11 дни не използвах грим, никакъв. освен за Фламенко вечерта, където бях на Рицарски турнир и се чувствах задължена с накъдрената си коса и малка черна рокля да нося и нещо по-забележително върху лицето си. Просто една черна линия и малко спирала свършиха работа. 
Ето го и вторият парфюм за този месец, подарък от майка ми за рождения ми ден и отново продукт на Avon. Рай. Ама разбирате ли? Ако всичко друго беше Рай, то това е Раят на всеки друг Рай. Чак ми става зле, когато си го пръскам, защото ще свърши. искам да задържа магията на "only imagine..." колкото се може по-дълго в тази бутилчица. Мога само да предположа, че струва около 10-15 лева. Но не гарантирам. 
Най-накрая, разбирате ли? от години гледам американските влогъри да използват Бейби липс. И най-накрая го намерих в един пътен ресторант в Италия. И се върнах в България само за да разбера, че също са ги пуснали, при това на половин цена. Тоест, аз го взех за 4,50 евро, а тук е 4,50 лева. Но все тая, не ме интересува особено. Важното беше как го видях, грабнах го, обърнах се и се провикнах през целия магазин "Бети, приготвяй черните маски. Ограбваме магазина. Има Baby lips!". След това прекарах десетина минути от 30 минутната си почивка, избирайки точно кой да си взема. Спрях се на синия вариант с име "Hydrate", който по мое мнение, а също и на бабите от рейса и на шофьорите ни, мирише на цитруси. Господи! Ако кажа "Рай" май ще си изпрося боя, а? Истината е, че щом се прибрах си купих още два от серията, но за тях другия месец, ако ми направят толкова добро впечатление, колкото този. Наистина хидратира, омекотява и мирише жестоко. Придава и забележим блясък, перфектен.
Flormar е най-най-най-любимата ми марка за лакове, окей? Може би само те отговарят на стандартите ми за - "без перлен блясък", "бързо изсъхване" и "не-чак-толкова-кратко-стоене-върху-ноктите-ми". А този месец, по неясна причина, заложих на по-неутрални и подхождащи на всичко класически цветове - черно и бяло. Освен тях, пастеленото лилаво на Avon ми стана един от любимите продукти още щом го видях в каталога. Трябва да се консултирам със сестра ми, но до колкото помня беше около 4 лева, като този месец е на промоция. 

Аксесоари.
Знаете - на път, жега, автобуси и непознати места, на които въобще не ти пука какво носиш, стига да видиш колкото се може повече. Това се случи с мен моя месец, що се отнася до аксесоарите, които носих. Само два успяха да се застоят за повече от три дни, като и двата са подаръци за рождения ми ден. Първо - гривничката ми "Happy" от мама, неразделно до мен през пътуването ми в Барса. И второ - колието от семейна приятелка, което носих за по-специални случаи, но обичам ужасно много! 

Храна.
Чудя се защо тази категория отсъства в предишните ми постове. Може би защото никога не е имало такъв специален повод. Например като тези най-най-най-най-вкусни Орео с шоколадова обвивка, които намерих в супермаркет в Испания за невероятно безумната цена от евро и петдесет. Шокиращо още е, че издържах цяла седмица само с едно от събраните вътре пакетчета, за да ги донеса обратно вкъщи за сестра ми. (Въпреки че тя също си взе едно и аз останах всички останали бели. Белите ми харесват повече.) До колкото ми е известно в България все още не се продават такива, но щом ги пуснат с удоволствие ще се зарина в стотина кутии и много килограми отгоре.
От Испания още си тръгнах с чай "Липтън", който го има и на българския пазар, но... аз го купих от Испания. От МОЛ-а. За евро и петдесет, отново. А не пет кинта от Била. Ха! Двата пакета с бонбони пък са по едно от същия супермаркет, от който е и Орео-то. Едните са обикновени желирани, а другите във формата на дъга и кисели в първия момент, в който ги хапнеш. В момента се старая да ги изям по-бързо, за да имам причина да се върна в любимата си страна отново. (Което ще е причина номер 14574861813484348.) На дясната снимка виждате по-ясно името на италианските бонбони, подарък за майка ми. Те също са желирани, във формата на берита и едни от най-вкусните, които някога съм опитвала! Те вече бяха към пет евро, но определено си заслужават пътя, парите и... адското нетърпение да ги отворя и да налапам възможно най-много по целия път от Италия до Испания и от там до вкъщи. 
Последно, но не на последно място.... (Хорово драматично пеене) Зелен чай Аризона с мед! Да! Най-накрая и аз се добрах до шише с тази божествена течност! най-вкусното, разбирате ли ме! При това само за три евро! Не стига, че ми разхлади следобеда и подобри четенето на книгата, ами и сега имам страшно готино шише а колекцията с глупости. (В която има и кенче на Робин Ван Перси, което си купих от Словения, шише от Пепси на Меси и едно кенче с футболни топки. Както и още безброй много листчета, картички, мини-книжки-подаръци и т.н)

Книги. 
От общия списък с около 50 книги за лятната ваканция (16 задължителни и още твърде много от тъпия зип, на който се излъгах да се запиша), само 33 са тези, които бих се съгласила да прочета. Останалите са лирика. Никакъв шанс. Но няма да пиша за тях, а за трите книжки, които четох този месец и оставиха по-трайно впечатление. Две от които четох в автобуса, докато Мони ми обясняваше как ако напише номера "00358000...." ще се свърже успешно с дъщеря си. Та, първата в списъка ми е "Слушай" от Сара Десен - втората от тази авторка, която "Браво препоръчва" предложи на читателите си този месец.  Както предишната, имаше малко пропуски, които не ме зарадваха, но като цяло беше приятно да я почета, минавайки през италианските полета. При всяко положение - много по-впечатляващо. 
"Тайният кръг" получих като подарък от приятелка за рождения ми ден. И, разбира се, веднага прочетох, развълнувана от факта, че съм гледала сериала (и все още съм бясна, че го спряха, беше ми любим!). Но, за съжаление, общите неща между книгата и филма бяха толкова малко, колкото и часовете сън в автобуса на отиване към Италия. тоест - много малко. Пренебрегвайки този факт се спуснах в историята и ми хареса що-годе. Може би ако не бяха променяли сюжетната линия толкова в сериала, нямаше да ми се струва постно и глупаво на страниците. обмислям дали да си взема следващите две книги сериозно. 
За "Кралици на красотата" мога да говоря много, но това ще се случи съвсем скоро в другия ми блог. Само ще кажа,че не съм се смяла толкова много на книга никога. Ама никога. Обожавам обърканата Америка, корпорацията и всяка една от миските ужасно много! Препоръчвам много горещо тази книга на хората измежду вас, които търсят забавление за през лятото. С две ръце при това! 

Филми.
Да, да, разбрахме, че този месец нямах време за почти нищо от нормалните си занимания. В това се включва и гледането на филми. По време на пътуването всяка нощ си пусках "What happens in Vegas" и на петата минута всеки път вече спях. Но нека да започна в последователен ред, а именно с филма, който ме накара да рева в кино залата, без да ми пука дали някой ме гледа, обсъща, дали ми се смее или дали цялата ми очна линия е по устата, вместо клепачите. Ако все още има някой, който не е гледал филма - не приемайте това като молба, а като заповед - нека иде да го гледа незабавно. Незабавно! Оставяйки всичко на страна - тази игра! Господи, кой би предположил, че тия двамцата ще влязат в ролята на Гас и Хейзъл толкова добре? Така де, все пак са Шай и Ансел, all time любимци, но... изпълнението беше покъртително добро. Най-добрият избор, който могат да направят, що се отнася до актьорски колектив. Друг е въпросът за идеята, Джон Грийн. Все още те търся, за да те убия. И няма да се откажа, нека бъда ясна. 
За "22 jump street" нямам какво друго да кажа, освен че е абсолютен фаворит също! И двете със сестра ми обожаваме първата част и едвам дочакахме да ни пуснат в залата, след които се смяхме през целия филм. Целия. Някой да ми обясни що за хора са тия двамата, че да ме карат да се смея само с излизането си на екрана. 
"Oculus". Дума, която свързвам само с бягане пред огледала, миене на зъби седнала върху тоалетната, за да не се гледам в огледалото, и крива очна линия, защото не се гледам в огледалото. Защото някой може да излезе от там и да ми промени реалността. Когато го гледах (грешката ми беше там, че го гледах в два през нощта, сама) ми взе страха и следващата седмица пълзях по земята, само и само да не си гледам отражението някъде. Определено препоръчвам на всички, стига да не са с по-слаба психика. Макар че замисляйки се сега, филмът е повече на психо база, от колкото хорър. Тоест, историята беше страшно заплетена и в нито един момент не бе напълно ясно дали се случва наистина, или действащото лице е в паралелна всечена. Което доказва и краят. Шаш и ужас. 
Иии стигнахме но Камерън. Чудя се какво да коментирам. Вече знаете, че е една от любимите ми актриси. И можете да предположите, че от това следва и филмът да ми е харесал. Да, прави сте ако си мислите така. Макар и да проспах 50% от него в автобуса, а после в хотела, и в следващия хотел... И в последния също. Задължително ще отделя време, за да го изгледам отново и този път напълно, без да дремя. Обещавам.
Май вече споменах, че имам доста много книги за лятната ваканция. И като изключим всички тези, които се причисляват към еротичния жанр, една от по-нормалните, така да речем, беше "Ромео и Жулиета". Прочетох я, посмях се добре и реших, че няма да е пълна забава, ако не изгледам филма. Или някой от трите. Спрях се на най-новия, защото играят три-четири симпатични лица, и честно казано не останах особено разочарована. Историята - ок, няма да коментираме, играта - на ниво, костюми и декор - също (за пръв път може би обърнах внимание на това). Но се скъсах от смях заради монолозите. Заради времето, в което живея, предполагам, да стоиш на балкон и да си говориш сам ми се струва смешно. А още по-смешно е отдолу някой да те подслушва и отново сам на себе си да си говори "Да се покажа ли, да не се ли покажа". Но да. Не знам защо се впуснах в тези обяснения. позволявам ви да ме намразите.

Музика.
Представете си това - Испания, плаж, горещо слънце, кристална синя вода, смях и безброй хора. Лъчите горят кожата, а мирисът на сол се просмуква бавно в нея. В този момент само едно нещо би направило денят още по-невероятен. Някоя песен, на която да танцувате до безкрай, може би. (В такива моменти се кланям пред горещите летни хитове. Lego.)
Никога няма да забравя тази картинка и всеки път, щом затворя очи, вълните на Средиземно море ще се появяват отново и отново. Както и прекараните часове на плажа с Бети, играейки карти и слушайки J Balvin, Енрике (който се появява за втори или трепи път в такъв пост, мисля) и още куп други изпълнители. Но красив спомен ще са 600-те километра на ден, които освежавах с някоя от песните в листа на телефона си, заедно с книга в ръка. И сега чак се замислям, че може би музиката, книгите и слънцето са любимата ми част от лятната ваканция.







Чувствам се длъжна да поясня, че е бих сложила тази песен тук, освен ако не бяха майка ми и сестра ми, които за да кажат Wiggle хапят долната си устна, а произведеният звук звучи повече като "вигъл", от колкото като "уигъл".



За настроение.
Освен пътуването през Европа (за което май ви писна да четете), настроението ми бе приповдигнато от приятелите и семейството ми на рождения ми ден в началото на месеца. Не получих много подаръци, но тези, които ми бяха направили собственоръчно, бяа най-страхотните измежду останалите. Като за начало - картичката от сестра ми, която се оказа, че подготвяла с часове. Вътре имаше изписани на испански пожелания, при това правилни. А тя не учи испански. Само факта, че се е постарала да го направи така, защото знае, че обожавам езика, е достатъчен, за да я обичам вечно! 
Друго нещо, което вече заема почетно място върху рафта с книгите ми, е картичката-рамка-не-знам-как-да-го-определя от Мария. Освен името ми от едната страна, заедно с билетите от първата прожекция, на която отидохме заедно ("Дивергенти" - 21 март, когато станахме близки), има сърчице с изписано "Four" (От "Дивергенти"!). А от задната страна, по рамката, са изписани някои от нещата, които ни свързват, като "Текила", "Cittadelle time", "Dark" etc... 
Отидох в Барселона с цял списък неща, които трябва да купя за приятели, семейство и роднини, а реално исках само едно-единствено нещо за самата себе си. И това е тази чанта с надпис "Барселона". По всяко едно магазинче имаше безброй такива, но не взех, докато не намерих точно тази, с тази кожа, този надпис, която просто крещеше "Вземи ме, твоя съм". И сега я обожавам. Освен това е забавно, докато се разхождам с Лина по центъра с нея. На моята пише "Барселона", а на нейната подобна - "Мадрид". Някой може ли да познае какъв език учим, коя е любимата ни страна и кои са любимите ни градове, моля?

И последно, но напълно не на последно място, колонките, които си купих в началото на Юни. Не точно. Аз ги исках. Нашите ги купиха на сестра ми. Аз ги откраднах от нея. И сега надувам музика до продънване на уши. Не са никак зле, звукът е страшно як и силен, а единственият недостатък е, че трябва да ги включа към лаптопа, за да се захранват. Сега искам да си взема такива, но само за телефона ми. За да си ги разнасям и да дразня хората в парка. Между другото, тези са от Техномаркет на цена под 20 лева. И са добри. Казвам ви.

Damn, преполовихме годината, а? Остава само още толкова до 2015. Което е шокиращо. забелязвате ли колко нелепо изглежда това число за година? Нищо. Остава ни само да се радваме на това, което имаме. А аз лично - на книжката, която чета, и която прекъснах, за да напиша този пост. Поздрави от мен, надявам се ваканцията ви да е толкова забавна, колкото моята! Незабравими спомени!